Пиша това писмо у дома - в нашата семейна къща, която е дом за мен, съпруга ми и нашето бебе. Последният член от уравнението обаче липсва - най-малкият, но не по важност, разбира се, в болница.

Всъщност изпращам писмото на вас, но всичко, което ще сътворя е обяснение в любов към моето недоносено бебе. За щастие, детенцето ни е добре и скоро ще се прибере в гнездото, но не ме питайте - имахме наистина трудни периоди. Сега, когато съм спокойна и аз какъв ще бъде развоят на събитията, съм готова да споделя емоциите си с целия свят. Е, едва ли някой ще се заинтересува чак толкова, но пък аз желая да си "излея душата".

Досещате се, че родих преждевременно, щерка ми се оказа нетърпелива и любопитна да се запознае със "своите хора". Дали подозирах, че ще стане така? Да! Имах проблема бременност, бях в графа "рискова" от първия ден. Някои лекари подходиха сериозни, други съвсем не ми обръщаха внимание, аз обаче, упорита и търпелива, продължавах да търся подходящата медицинска грижа. Ще ви издам една тайна - информирах се от форуми и платформи за съвети между родители. Защо това е тайна? Лекарите не ми разрешаваха да го правя, но това ми помогна, защото намерих много информация за изследвания и имена на специалисти. Жените сме сила, подлрепяме се и много си помагаме!

Не знам как трябва да протече една спокойна бременност - моята не беше такава, напротив, аз нямах един ден, в който да се порадвам на корема си. В крайна сметка бях на легло и към шестия месец ме приеха в болница за задържане. Малко по-късно се роди и дъщеря ми.

За щастие, Бог й помогна, екипът в отделението - също! Какво сме ние хората - можем ли да управляваме всички процеси? Не, понякога гледаме отстрани и дори не знаем как да реагираме или какво да кажем.

Моето мъниче се оказа жилаво, искаше да остане с нас, да живее и да е здраво - недоносеното ми бебе победи обстоятелствата. Както и много други мънички душички в това положение. Всяка история може да има добър край, просто трябва да повярваме в него, за да му почволим да се случи! Не остана, още няколко дни (ах, тези дни) и ще си гушнем кукличката в домашния уют.