.jpg)
Може ли една майка да даде всичко на детето си и все пак да остане отделна личност? И как се запазва това усещане за себе си, когато ежедневието започне да се върти около кърмене, безсъние, работа, бит и безкрайни решения за децата?
В един от най-новите епизоди на рубриката „Майка на годината“ разговаряме с Девора Крумова - Монтесори педагог, музикален учител и майка, за промените в майчинството, които невинаги могат да бъдат научени от книга.
Девора признава, че още по време на бременността е била от хората, които четат, търсят, сравняват източници и се опитват да бъдат максимално подготвени. Но още тогава е осъзнала и нещо друго:
“Не всичко се случва така, както е написано в книгите”
За нея знанието е важно, но не е достатъчно. В истинските моменти на трудност се оказва също толкова важно да има човек, на когото да се обадиш, да поискаш помощ и да приемеш, че няма как да знаеш всичко.
„Децата не ми принадлежат“
Една мисъл съпровожда Девора още от бременността и по-късно се превръща в основа на начина, по който гледа на майчинството. „Децата не ми принадлежат. Детето не ми принадлежи“, казва тя, като за нея ролята на родителя е да даде любов, подкрепа и сигурност, но и постепенно да приеме, че детето има свой собствен път.
Това осъзнаване ѝ помага да не изгуби напълно себе си в ролята на майка.
Майчинството има различни „сезони“
Девора говори спокойно и открито и за периодите, в които детето има нужда от почти цялото ни време и енергия. За нея ключът е да не възприемаме този етап като новото си постоянно състояние. Период, който може би скоро ще премине.
Именно тази устойчивост – да приемеш, че в един момент няма да имаш време за кино, концерт или дори за част от нещата, които обичаш – според нея помага да останеш по-стабилна и като родител.
В същото време Девора не се отказва напълно от живота си отпреди децата. Музиката, сцената, събитията и работата продължават да присъстват в ежедневието ѝ – благодарение и на подкрепата на партньора ѝ и на хората около нея.
„Едни от най-големите ми проекти се случваха, докато бях с малко бебче“, споделя Девора.
Но тя прави важно уточнение – това е нейният личен случай и е възможно именно защото е имала спокойни деца и реална подкрепа.
Как децата променят двойката
Девора си спомни за един спор със съпруга си само две седмици след раждането на първата им дъщеря и за момента, в който двамата виждат колко чувствително бебето реагира на напрежението между тях.
„Всичко това, което е помежду ни, предаваме нататък към децата“, убедена е Девора.
Това се превръща в повратна точка за семейството - не защото никога повече няма да се скарат за нещо, а защото започват да гледат по различен начин на начина, по който решават конфликтите си.
Тогава двамата родители се срещат не само като партньори, а и като хора, израснали в различни семейства, с различни модели и различна представа за възпитанието.
Как се запазва идентичността след раждането, трябва ли двамата родители да имат еднакви правила, кога активността се превръща в претоварване и как Девора стига до Монтесори педагогиката, как да възпитаваме с любов, но и с граници – гледайте целия разговор с водещ Екатерина Магдалинчева в YouTube. Епизодът е създаден с подкрепата на Future.
.jpg)
