Бебето ви започва безутешно да плаче при вида на непознат човек. Това сигнал ли е, че някой ден то ще се превърне в затворен възрастен? На детската площадка тригодишният ви малчуган хапе връстниците си. Значи ли това, че ще стане агресивен тийнейджър или че след 30 години ще е конфликтна личност, която все ще враждува с колегите си? Все се стига до въпроса: наследствеността ли предопределя човешката съдба? Или животът е подчинен на познатия ни марксистки принцип, че „битието определя съзнанието”. Американският изследовател Стивън Суоми от Националния педиатричен институт в Пулсвил, щата Мериленд, стига до извода, че възпитанието и външната среда са главните фактори за изграждането на личността. Ученият се позовава на поведенческите експерименти с маймуни от вида макакус резус. Изследователят „дарява” малки маймуни, останали сираци, с любвеобилна майка. Преди да попаднат под нейните грижи, те били особено страхливи и дистанцирани от другите маймуни. След майчините грижи


от плахи същества се превръщат в смели водачи
на групата. Суоми заключава: „Характерът е твърде гъвкаво понятие. Всъщност детето не се ражда с определен темперамент. Всичко може да се промени от средата, независимо от наследствеността.”

„Категорично „Не” е контраотговорът на известния молекулярен биолог Дийн Хамър. „Имаме толкова възможност за избор на характера, колкото да изберем формата на носа си, с която да се родим, или номера на обувките си. Никое дете не идва на света като бял лист хартия, на който нищо не е написано.” Според Хамър още на неколкомесечна възраст малчуганът вече подсказва на родителите си в какъв възрастен ще се превърне. Наблюденията на учения сочат, че 4-годишното дете, което е плахо, е имало същите прояви и на 4 месеца, а голяма е вероятността да запази характерното си поведение и като 40-годишен възрастен. Хамър провокира общественото внимание с твърдението, че е открил т.нар. „гей ген”. Следва поредица от проучвания, които сочат, че при мъжете близнаци, ако единият от братята е хомосексуалист, има 50% вероятност и другият да е със същата сексуална ориентация. При двойките близначки процентът на вероятност е по-малък – между 20 и 30. 
Поведението на близнаците често е обект на научен интерес. От техните родители обаче може да се почерпи най-автентичното познание. 32-годишната Таня, майка на 9-месечните близначки Мила и Дара, споделя: „На външен вид си приличат като две капки вода. Но приликите свършват дотук. Мила непрестанно си поставя нови цели и не се отказва, докато не ги постигне. Най-трудно ми е да я приспивам следобед. Тя е особено любопитно дете и сякаш не иска да заспи, за да не пропусне нещо важно. Дара пък е много по-кротка, но и по-плаха. Предпочита винаги да съм около нея. Заспива бързо, щом я сложа в креватчето. В началото ми беше трудно да вляза в крак с толкова различните характери на дъщерите си. Но колкото повече порастват, толкова повече виждам, че взаимно се допълват…”

Поддръжниците на „тезата за наследствеността” уверяват, че гените предопределят как личността ще реагира на новостите в живота си –
с любопитство или с предпазливост
Почетният професор на Харвардския университет Джером Каган съобщава резултатите от свое проучване, според което около една трета от децата на неколкомесечна възраст реагират предпазливо и негативно на непознати, за разлика от мнозинството, което проявява любопитство и позитивно отношение.
Професорът е убеден, че още от най-ранното си детство човек подава сигнали дали е интровертна или екстровертна натура. 33-годишната Мая разказва за опита си с неколкомесечната си дъщеря Ани: „Още от 4-месечна беше невъзможно да оставя Ани в ръцете на друг човек, защото се разреваваше сърцераздирателно. Всеки, освен мен, й се струваше крайно подозрителен. Плачеше дори в ръцете на баща си. Голямото ми притеснение беше да не би да съм сбъркала в нещо… Педиатърът обаче ни успокои, че Ани е от децата, при които страхът от непознати се проявява не от 8 месеца, както е обичайно, а доста по-рано и че това е въпрос на темперамент. Правилната стратегия беше стъпка по стъпка да се спечели доверието й и да й се покаже, че няма нищо страшно да я гушне и някой близък…”
Все пак изследователите уточняват, че
хората не са безпомощни роби на гените си
„Наследственият фактор не е някакво проклятие. Гените са демократи, не диктатори”, казва Томас Бушард от Университета в Минесота. „Ако талантът на едно дете със спортни заложби бъде подкрепен и развит, някой ден то може да стане олимпийски шампион. Ако обаче способностите му по рождение не се стимулират и се потискат от външната среда, малчуганът може да спечели някое училищно състезание, но дотам…”, твърди експертът.
Известно е, че определен темперамент извиква  родителите
различни реакции
Често по-буйното и екстровертно дете успява да си спечели повече родителско внимание, отколкото по-тихото и затвореното. Резултатът е, че плахото дете става още по-плахо.
Възможно ли е наистина още от най-ранната възраст на детето си родителят да се ориентира за спецификите на характера му? Според някои експерти показателна е нуждата от сън. Бебе, което се нуждае само от 10 часа сън на ден, вероятно ще се превърне в активен и непрестанно жаден за предизвикателства възрастен. Издайнически са и внезапните смени на настроението. Малчуганите, които с лекота „превключват” от еуфоричен смях към безпричинен плач, твърде вероятно е да станат по-нервни и припрени възрастни. Ако обаче бебето ви демонстрира поведение на същински „малък Буда”, и като възрастен ще притежава висок праг на търпимост. 

Из чуждестранния печат
Катерина Кирилова