Мечтая си детенцето ми да расте спокойно, да има самочувствие и самоувереност в добрия смисъл на думата. Та нали искаме децата ни да бъдат успешни в живота и да вървят напред без страх и колебание.
Днес всички сме толкова забързани, все работим, все нямаме време, все сме уморени или имаме „неотложни“ ангажименти. А децата страдат, когато не им отделяме необходимото време и внимание. Те имат нужда от нас, и то не просто физически, а емоционално. Грижите като хигиена, здраве, спорт и храна са важни, но точно толкова важни са и гушкането, прегръдките, хвалбите или дори забележките. Дечицата имат нужда да бъдат емоционално близки с родителите си. Това им дава сила, смелост и увереност.
Понякога не е толкова важно дали сме прекарали целия ден заедно, по-важно е как сме го прекарали – с игра, с разказване на истории, със спонтанна разходка в парка или с ядене на сандвичи...
Общуването помежду ни е безценно – както за нас, родителите, така и за децата. Малките дечица общуват най-лесно чрез играта. Така те опознават света и като че ли по-лесно се социализират. И физически, и емоционално играта с детето създава прекрасна връзка с родителя. А детското въображение е безгранично и игрите могат да са най-разнообразни. Моето момче обича също да ми „помага“ в моите „работи“, харесва му да му обяснявам какво правя, защо го правя, какво работя в офиса или вкъщи или защо сега пиша на компютъра и как така съм се изморила, защото майките не може да се изморяват или пък да боледуват. Ние често си говорим как е минал неговият ден в детската градина – с кого си е играл, какви занимания са измислили госпожите. Аз също му разказвам за моя ден и си мисля, че му е приятно, когато си споделяме. Понякога ми се е налагало да взема детето си с мен в офиса – хем сме заедно, хем правим нещо важно (той знае, че е важно да се ходи на работа и че всички възрастни работят). Той се чувства специален, защото участва в заниманията на възрастните, така както и аз се чувствам специална, когато участвам в играта на криеница или когато ми каже: „Мамоооо, това не се прави така, виж ме мен, сега ще ти покажа“. Макар да прекараме само няколко часа заедно, аз съм много щастлива, защото сме истински заедно и той ме чувства близо до себе си.
Според мен, без да натрапвам мнението си, за децата е много важно понякога и да ги критикуваме. За да има самочувствие детето, не означава да му се позволява всичко и то да се чувства безгрешно. Напротив, всеки греши, но е важно каква ще е реакцията след това. Забелязала съм, че когато обясня на момчето ми като на голям човек защо това, което е направило, не е хубаво, то наистина разбира и се замисля над стореното. А ако просто му се скарам, без обяснение, тогава няма ефект. Обърнали ли сте внимание как всички деца още от съвсем малки се стремят да извоюват уважението и признанието на родителите си. Понякога свързваме това с инат или с опит на детето да се наложи, но може би то просто се опитва да ни каже: „Хей, чуй ме – и аз имам мнение и за мен е важно ти да знаеш, че така мисля аз“. Когато дадем разумно обяснение за дадена постъпка или ситуация, децата наистина разбират, че се опитваме да ги научим на нещо.
Мисля си, че когато става дума за времето, прекарано с детето, по-важно е как го прекарваме, отколкото колко часа сме заедно. Нужно е да съумеем да създадем у детето чувството, че е обичано, подкрепяно и уважавано. Да го похвалим, когато се е справило добре, но и да му обърнем внимание, когато е сгрешило, и да му покажем как да поправи грешката си. А самочувствието се гради стъпка по стъпка, стига да му създадем добра опора.
Текст: Юлияна Мутева
