Мечтая си детенцето ми да расте спокойно, да има самочувствие и самоувереност в добрия смисъл на думата. Та нали искаме децата ни да бъдат успешни в живота и да вървят напред без страх и колебание.
Днес всички сме толкова забързани, все работим, все нямаме време, все сме уморени или имаме „неотложни“ ангажименти. А децата страдат, когато не им отделяме необходимото време и внимание. Те имат нужда от нас, и то не просто физически, а емоционално. Грижите като хигиена, здраве, спорт и храна са важни, но точно толкова важни са и гушкането, прегръдките, хвалбите или дори забележките. Дечицата имат нужда да бъдат емоционално близки с родителите си. Това им дава сила, смелост и увереност.

Понякога не е толкова важно дали сме прекарали целия ден заедно, по-важно е как сме го прекарали – с игра, с разказване на истории, със спонтанна разходка в парка или с ядене на сандвичи...
Общуването помежду ни е безценно – както за нас, родителите, така и за децата. Малките дечица общуват най-лесно чрез играта. Така те опознават света и като че ли по-лесно се социализират. И физически, и емоционално играта с детето създава прекрасна връзка с родителя. А детското въображение е безгранично и игрите могат да са най-разнообразни. Моето момче обича също да ми „помага“ в моите „работи“, харесва му да му обяснявам какво правя, защо го правя, какво работя в офиса или вкъщи или защо сега пиша на компютъра и как така съм се изморила, защото майките не може да се изморяват или пък да боледуват. Ние често си говорим как е минал неговият ден в детската градина – с кого си е играл, какви занимания са измислили госпожите. Аз също му разказвам за моя ден и си мисля, че му е приятно, когато си споделяме. Понякога ми се е налагало да взема детето си с мен в офиса – хем сме заедно, хем правим нещо важно (той знае, че е важно да се ходи на работа и че всички възрастни работят). Той се чувства специален, защото участва в заниманията на възрастните, така както и аз се чувствам специална, когато участвам в играта на криеница или когато ми каже: „Мамоооо, това не се прави така, виж ме мен, сега ще ти покажа“. Макар да прекараме само няколко часа заедно, аз съм много щастлива, защото сме истински заедно и той ме чувства близо до себе си.
Според мен, без да натрапвам мнението си, за децата е много важно понякога и да ги критикуваме. За да има самочувствие детето, не означава да му се позволява всичко и то да се чувства безгрешно. Напротив, всеки греши, но е важно каква ще е реакцията след това. Забелязала съм, че когато обясня на момчето ми като на голям човек защо това, което е направило, не е хубаво, то наистина разбира и се замисля над стореното. А ако просто му се скарам, без обяснение, тогава няма ефект. Обърнали ли сте внимание как всички деца още от съвсем малки се стремят да извоюват уважението и признанието на родителите си. Понякога свързваме това с инат или с опит на детето да се наложи, но може би то просто се опитва да ни каже: „Хей, чуй ме – и аз имам мнение и за мен е важно ти да знаеш, че така мисля аз“. Когато дадем разумно обяснение за дадена постъпка или ситуация, децата наистина разбират, че се опитваме да ги научим на нещо.

9 месеца препоръчва
FEMIBION-1 - Планиране + Бременност
Мисля си, че когато става дума за времето, прекарано с детето, по-важно е как го прекарваме, отколкото колко часа сме заедно. Нужно е да съумеем да създадем у детето чувството, че е обичано, подкрепяно и уважавано. Да го похвалим, когато се е справило добре, но и да му обърнем внимание, когато е сгрешило, и да му покажем как да поправи грешката си. А самочувствието се гради стъпка по стъпка, стига да му създадем добра опора.
Текст: Юлияна Мутева