Трудов стаж по смисъла на закона е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител.
Също така трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, както и времето на заемане на длъжност в институция на Европейския съюз, удостоверено с акт за възникване и за прекратяване на правоотношението.
Кодексът на труда предвижда случаи, при които при наличие на трудово правоотношение за определено време, през което работникът и служителят не е работил, се признава за трудов стаж.
За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят е ползвал неплатен отпуск за временна неработоспособност (болничен).
Ето изчерпателно изброени случаите, при които за трудов стаж се признава времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят реално не е работил:
1. Почивните и празничните дни;
2. Ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им;
(Припомняме, че работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето)
3. Ползваните неплатени отпуски, установени с този кодекс или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено;
4. Ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
5. Времето, прекарано в курсове, школи и други форми за професионална квалификация и преквалификация с откъсване от производството;
6. Времето, през което работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа;
7. Времето на отстраняване от работа за извършено престъпление във връзка с работата, ако работникът или служителят не е бил привлечен като обвиняем по съответния ред;
8. Времето на отстраняване от работа след като работникът или служителят е бил привлечен като обвиняем, както и времето на отстраняване от работа по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, ако работникът или служителят е бил оправдан или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;
9. В други случаи, установени от Министерския съвет.
Справка: чл. 351 от Кодекса на труда; чл. 352, ал.1 от Кодекса на труда
Текст: Д-р Тодор Капитанов, експерт в сферата на трудовото право, консултант на водещи компании и институции за прилагане и внедряване на законовите наредби и оптимизиране на капацитета на човешките ресурси. Създател на https://mywork.bg/ - автоматизирана безплатна платформа за трудовоправни консултации и съвети в помощ на всички работещи граждани в България.
