Има едно качество, което много се цени, но трудно се отстоява – способността да си отзивчив към болките и проблемите на другите и да си готов да им помогнеш. Тази черта на човешката психика се определя с две понятия – емпатия и алтруизъм. Емпатия е умението да преживяваш чувствата на другия, да се поставяш на негово място. Алтруизмът включва не само умението да съпреживяваш, но и чрез действия да оказваш безкористно помощ на този, който има нужда от нея.


Още докато е съвсем малко – след 1 ½ години, детето показва
първите признаци на съпреживяването
Изведнъж то променя израза на лицето си, щом пред него е човек, който страда. Малкото дете го гледа разтревожено, прегръща го, може само да се разплаче. Трогателно дори му подава нещо – бисквитката си, любимото мече. Едновременно с това през ранната детска възраст обичайно явление е пак същото дете да се държи егоцентрично. На него му е трудно да разбере, че с постъпките си наранява друг – връстник или възрастен. То иска на всяка цена да го вдигнат и носят, макар че и двете ръце на мама са заети с торби. Мисли си, че всичко му принадлежи – отива да вземе чуждата топка, а пред него е собствената му, и то съвсем същата…

Но би било много рано да се направи категоричното заключение, че това е
завършен 2-годишен егоист
С времето възможностите да се развият съчувствие и отзивчивост се увеличават. Има няколко начина те да се стимулират. Най-естествено и лесно това става в семейството. По-голямото братче или сестриче се чувства загрижено и отговорно за по-малкото, защото го обича. Второто средство са похвалите и поощренията за добри постъпки към друг човек. Но за съжаление много майки са готови на лют скандал в градския транспорт, ако ги помолят тяхното 4–5-годишно дете да стане и да отстъпи мястото си на някой възрастен. Една бременна жена например остана с натежалия си корем права до своето пораснало момиченце, което седна в трамвая вместо нея, за да изяде на спокойствие сладоледа си. Дали при такова възпитание голямото дете ще се грижи с обич за бебето, което е на път да се появи и неминуемо ще измести каката на втори план?!
Напротив – детето, което постоянно е поощрявано с похвали за сторени добронамерени жестове – било към близките у дома, към другарче или възрастен, неусетно ще изгради у себе си способност да съпреживява и откликва на чуждото страдание. Достатъчно е да му благодарите с подходящи думи при конкретен случай: “Аз знам, че ти имаш добро сърце и винаги мога да разчитам на тебе.”

Целенасочено подбрани детски приказки и филмчета
също оказват положително въздействие върху малкия човек, който ги слуша и гледа с жив интерес.

Постепенно с израстването си детето става по-податливо към убеждаване в тази насока чрез словесните обяснения на възрастните. В спокойна обстановка вниманието му се заостря към чувствата на другия човек, когото е засегнало, или обратно – колко добре ще е, ако направи нещо хубаво за него. Важно е да помните, че все пак не бива да искате от малкото дете да прави непосилни за него жертви, а само неща, които не го изправят пред прекалено изпитание. Това е трудно дори за големите хора.
Един от най-ефективните пътища да се повлияе върху формирането на склонност към отзивчивост е личният пример на родителите
Техният модел на поведение непрекъснато е пред очите на детето. Ако бащата винаги постъпва егоистично и дори когато майката е много болна настоява тя да стане, да му сготви и да му сервира на всяка цена любимото ядене, какво трябва да се очаква от сина?
В семействата, в които децата още от най-ранна възраст се малтретират и растат лишени от любов и внимание, те едва ли ще станат милостиви към другите. Американски психиатър описва показателен случай. Малко момченце, което живее в такава среда и системно е подлагано на насилие, се оказва близо до плачещо дете. То се приближава до него, започва да го удря силно и да му крещи: “Млък! Престани веднага!”
Такива деца остават безчувствени към страданията на хората около тях, защото това е единственият модел на отношение, който им се дава за пример. Голяма част от тях се озлобяват и реагират агресивно, други растат потиснати, с чувство за малоценност.
Често родители, осиновили дете на по-голяма възраст, споделят, че им е много трудно да създадат с него емоционална близост. И никак не е чудно – преди това то е било прехвърляно от един дом в друг и дори да е срещнало възрастен с добро и любещо отношение към него, тази връзка е била нетрайна и принудително прекъсвана.
Егоцентризмът
който е присъщ на малките деца, постепенно се
преодолява – при подходяща среда и възпитание. Ето защо, за да стане това по-лесно, особено ако детето расте единствено в семейството, добре е то да посещава детска градина. Това обаче не е достатъчно – без вашето съдействие то няма да може да се оформи като отзивчива личност. И ако някой ден с горчивина констатирате, че синът или дъщеря ви са егоистични и себични, запитайте се дали нямате и вие принос за това?