Въпросите за дисциплината пораждат разногласие между родителите. Как да изгладите противоречията?

Вие сте слаб противник
“Знам, че не съм достатъчно твърда при възпитанието на детето. Обикновено само казвам на тригодишния ни син да не върши лудории, без да съм по-строга. Това кара съпругът ми да се намесва и между нас се създава напрежение.” Изходът: В повечето семейства единият родител е по-решителен от другия. Това може да се дължи на неговия темперамент или начин на мислене. При възпитанието има място за различни подходи и това е благоприятно за детето. То ще си изгради различно поведение в зависимост дали е с мама или с татко, но това е нормално. Пропастта между методите за възпитание обаче не бива да е толкова голяма, че единият родител да се възмущава от поведението на другия или да се безпокои за безопасността на детето.


Разговаряйте с Вашия съпруг насаме и обсъждайте правилата у дома. Ако поведението на детето поражда опасност – за него или за друг човек, просто се намесете и го прекратете (и не обръщайте внимание на сълзите). Не е нужно да предупреждавате и да наставлявате.
Когато ситуацията не застрашава нечие здраве, нарушаването на правилата срива Вашия авторитет като родител. Ако не налагате ограничения, детето може да приеме, че във Ваше присъствие действията му са безнаказани.

След като със съпруга си сте решили по кои въпроси няма да отстъпвате, обсъдете възможното поведение на Вашето дете и определете санкциите. Нужно е обаче да сте последователна при спазването на “правилата за вътрешния ред”, за да не обърквате малкия пакостник.
Успешен подход, който работи при много родители, е споразумението – Вие се съгласявате с това, на което таткото държи, за сметка на което пък той приема някое Ваше изискване. Помнете също, че трябва да сте единодушни и за наказанията.

Имате различна програма
“Обикновено точно преди часа за лягане съпругът ми започва игра със сина ни. Когато мило му напомня, че вече е време за сън, той се дразни.” Изходът: Първото нещо, което трябва да направите, е да не дискутирате пред детето. Не започвайте спор, който още повече ще забави лягането на сина Ви, а той ще си помисли, че противопоставянето на мама и татко е страхотен начин да се заобиколят правилата.
Когато обсъждате ситуацията, постарайте се да сте конструктивна, а не критична. Признайте добрите намерения на партньора си – и той иска да е повече време със сина си. Кажете му обаче, че не бива всяка вечер да се заиграват точно преди времето за сън. След това се уверете, че и двамата сте единодушни за часа на лягане. Ако заедно сте взели решението, тогава Вие не заставате срещу него.

Намесвате се, когато той е педагог
“Според мен при определена ситуация трябва да се позволява на детето да дискутира. Според съпруга ми обаче “Не” означава “Не” – без никакви условности. Понякога не мога да се въздържа и да не се намеся. Точно тогава обстановката “експлодира”.”
Изходът: Научете се да се въздържате (поне по време на случката). После в отсъствие на детето обсъдете с какво не сте съгласна. Ако съпругът Ви не се е държал оскърбително, не се месете. Това не е Ваша битка. С поведението си подкопавате авторитета на партньора, а до детето стига странно послание за властта на родителите. Следващия път, когато таткото възпитава, ще среща трудности.

Стандартите ни са различни
“Когато двегодишната ни дъщеря мие ръцете си, разплисква вода наоколо и по пода. Съпругът ми се сърди, че я оставям да прави това.” Изходът: Вие и Вашият съпруг трябва да сте последователни, но и справедливи. Двегодишното човече не може да се справя така добре, както детето на 5 години. Накарайте дъщеря си да Ви помогне в попиването на локвите. Това няма да е наказание, а начин да я научите, че белята се поправя от този, който я е направил.
Вместо да се превръщате в “домашен робот”, намерете лесен начин как съпругът Ви да не се дразни толкова от безпорядъка – естествен спътник на всяко дете. Очевидно не може да кажете: “Бъркотията не ми пречи. Ако те нервира, почисти!” Има обаче задължения, които той може да поеме. Но и Вие трябва да се постараете да поддържате реда в дома заради спокойствието на любимия човек.
Отглеждането на дете е дълъг процес и е нелогично да смятате, че няма да срещате трудности. Въпреки че със съпруга си сте различни “вселени”, мотивират ви едни и същи неща – любовта към детето и желанието да му дадете добро възпитание.