„Погледни ме в очите!”, случва се да казваме на някой близък, когато смятаме, че ни послъгва или премълчава нещо. Оказва се обаче, че очите имат способността да издават не само душевната нагласа, но и здравето на човека. Поне така твърдят т.нар. иридолози – хората, които могат да прозрат страданията на тялото само с един поглед в очите. Според д-р Мариана Ангелчева, дългогодишен иридолог и преподавател в катедра „Кинезитерапия и рехабилитация” при НСА, ирисовата диагностика е метод, който дава
информация за цялостното здравно състояние
на човека. „Ирисовият анализ може да покаже дали в отделни органи и системи има възпалителен процес, дали той е в остър или в хроничен стадий, има ли дегенеративни промени или не. Иридологията дава яснота за функционирането на обмяната на веществата и за алкално-киселинния баланс в организма”, пояснява д-р Ангелчева.


Диагностиката по очите може да даде представа за нивото на токсините в човешкия организъм. Според наблюденията на специалистите ирисите на хората от града отразяват
по-високо ниво на токсини
отколкото на живеещите на село.    
За ирисодиагностиците окото е своеобразна топографска карта, на която всяка система или орган имат своя зона, а всяко петно или точка се тълкуват като знак за слабост и неразположение на организма.

Цветът на очите също говори много
за предразположението към различни заболявания. Например слабите места на хората със сини или сиви очи според иридолозите са лимфната система, мускулите и кожата. Тъмнооките страдат по-често от смущения в кръвообращението. Хората с пъстри очи пък трябва да обърнат повече внимание на черния дроб и на стомаха си. Те са и по-предразположени към депресивни състояния.
Корените на иридологията ни връщат назад във времето на древните египтяни, когато жрецът Ел Аксу прави опит да запечата на пластини от цинк и никел образа на цветния ирис. Днес този алтернативен подход за диагностициране се развива в съвременни изследователски центрове, където се прави статистика колко от установените чрез ирисов анализ заболявания съвпадат с клиничните диагнози.
Съвременната карта, по която работят и българските ирисодиагностици, е на д-р Бърнард Йенсен. На базата на придобития опит тя е доста различна в сравнение с картите отпреди 200 години.
България също има принос за развитието на иридологията благодарение на
легендарния лечител Петър Димков
Той е първият, който посочва белег в ириса – точен знак за наличието на бременност. „Според насоките, които Димков дава, възможно е да се разпознае и полът на бебето. Това установих и от личната си практика. Все пак зоната на матката в окото не е толкова голяма, затова някой неопитен иридолог може да обърка знака с други състояния”, уточнява д-р Ангелчева. Подобно на нея и други сериозни лекари иридолози съвсем не отхвърлят конвенционалните методи за диагностициране. Те определят ирисовия анализ като подкрепящ метод. „Не възприемам иридологията като самодостатъчна методика. Ясно е, че с ирисодиагностика пълен кръвен анализ не може да се направи. Когато открия определен проблем, който не е диагностициран чрез методите на традиционната медицина, често насочвам за по-нататъшно клинично изследване и консултация с лекар специалист”, категорична е д-р Ангелчева. 
Сред тези, които често се обръщат към ирисодиагностиците, са
семейства, страдащи от безплодие
По този повод лекарката уточнява: ”Ирисовият анализ може да установи дали жената страда от поликистозни яйчници, има ли остро или хронично възпаление на яйчниците. Дали евентуалните кисти са фоликуларни или от по-сериозен характер. Този метод може да конкретизира откъде идва проблемът – от яйчниците или има промени в тъканта на маточната шийка, или пък причината са смущения във функционирането на жлезите с вътрешна секреция. Безплодието може да се дължи изцяло и на проблеми с вегетативната нервна система. След като подобни нарушения се установят чрез ирисодиагностика, трябва да се използват и всички методи, с които си служи съвременната гинекология.”
Според наблюденията на д-р Ангелчева по-малко внимание се обръща на мъжкото безплодие. Като лекар, прилагащ алтернативни методи като фитотерапията, тя посочва, че някои много прости средства – например
сокът от моркови и интензивната гимнастика
могат да доведат до много добри резултати и да се прилагат като съпътстващо лечение. 
Иридологията е известна още и като „превантивна медицина”. Причината е, както уверяват иридолозите, че този диагностичен метод посочва отрано потенциалното предразположение към конкретни заболявания. Това дава шанс на човека да се отнася с повече внимание към определени системи в организма, за да не позволи на проблемите да се отключат.  
Тъй като ирисът се унаследява, добрият иридолог може да разбере по очите на едно дете
генетичното предразположение към заболявания
което то носи от своите родители. „Когато правя диагностика на родителя, научавам какво той може да предаде в наследство на поколението си. Случвало се е например при мен да идват родители заради алергичен проблем при детето. Тогава задължително се поглежда и в ирисите на майката и на бащата, в които обикновено се откриват знаци за склонност към алергия, макар и двамата никога в живота си да не са проявявали такива симптоми. Ето как детето е унаследило тази склонност от родителите, но при него алергията вече се е изявила”, обяснява д-р Ангелчева.
Не е подходящо обаче ирисодиагностика да се прилага при деца до 5 години, защото до тази възраст структурата на ириса все още не е оформена. Това става след петата година. Едва тогава иридологът получава възможността да изследва реалното състояние на детския организъм.
  
Сандра Керелезова