Ендометриозата е заболяване загадка, което се наблюдава при около 4–5% от жените в репродуктивна възраст. Тя често се диагностицира в клиниките по репродуктивна медицина. При ендометриозата се установява тъкан, характерна за вътрешната повърхност на матката, т.е. лигавицата (ендометриума), на други места в тялото на жената, във или извън гениталния тракт. Развила се извън характерното за нея място, тя образува т.нар. „възли”, „импланти”, понякога „кисти”.
Ендометриозни лезии могат да бъдат открити навсякъде в малкия таз: яйчници, маточни тръби, перитонеум (обвивката, покриваща органите в корема и малкия таз), връзките, поддържащи матката, в пространството зад матката (дъгласово пространство), областта между ректума и влагалището.
Въпреки загадъчния й произход, днес съществуват различни теории за възникването на болестта. Едни от най-разпространените са трансплантационната и метастатичната теория. Първата се базира на клиничния факт, че в менструалната кръв все още могат да се открият живи клетки на маточната лигавица. При подходящи условия те могат да се трансплантират някъде в коремната кухина или върху органи в малкия таз и да се превърнат в дееспособни жлези. Според метастатичната теория пък по време на менструация жизнеспособни клетки могат случайно да попаднат във венозната или лимфната система на матката и оттам да бъдат отнесени с кръвния поток в отдалечен орган (например белия дроб, чревния тракт).
Която и теория за възникването на ендометриозата да изберем, най-важното условие е наличието на менструация, както и свързаните с нея циклични промени в тялото на жената. Факт е, че с настъпването на менопаузата функцията на ендометриозните огнища постепенно угасва.
Голямо значение за клиничната проява на заболяването, както и за възможните усложнения има локализацията на ендометриозните огнища. Най-общо те могат да се разположат върху гениталиите или далеч от тях (т.е. генитална и екстрагенитална ендометриоза). Гениталната ендометриоза се среща в почти 90% от случаите. При гениталната форма се открива локализация в стената на матката, маточните тръби, а също така е възможна и ендометриоза на яйчниците. Образуват се малки кисти, които понякога може сами да се дренират към вътрешността на матката, а когато се образуват в яйчниците, размерите могат да са големи и това да доведе до разкъсване и изтичане на съдържимото в коремната кухина (т.нар. „шоколадови кисти”, протичащи с картината на остър корем). В практиката се срещат още тазова, както и ендометриоза на маточната шийка. При екстрагениталната ендометриоза огнища може да се открият в пикочния мехур, белия дроб, конхите на носа, дебелото черво и т.н.
По какъв начин ендометриозата потиска фертилитета?
Съществуват няколко механизъма, чрез които се намалява потенциалът за забременяване при ендометриоза. Формирането на сраствания в областта на малкия таз променя нормалното разположение на яйчниците и подвижността на маточните тръби. Възможно е и увреждане на вътрешната повърхност на тръбите, затрудняващо транспорта на яйцеклетката до матката. При нарушаване анатомията на яйчника или изконсумирането му от „шоколадови” кисти страда нормалната продукция на яйцеклетки.
Друг вероятен фактор е свръхпродукцията на активни субстанции, например простагландини. Те играят важна роля при оплождането и имплантацията на ембриона. Като непосредствена причина за стерилитет напоследък се акцентира върху факторите, свързани с перитонеалната течност – течността в коремната кухина.
Типичният симптом за ендометриозата е болката. Тя може да е преди или по време на менструация, при полов контакт, при уриниране, около овулация, а по локализация – долу ниско в кръста или генерализирана хронична болка в областта на таза. Други симптоми са: констипация или разстройство, обилна и/или нерегулярна менструация, подуване на корема, умора, стерилитет.
Кога категорично може да се смята, че в даден случай се касае за ендометриоза?
Диагнозата на ендометриозата се счита за несигурна, докато не се потвърди с лапароскопия. При 30–40% от пациентките, при които се извършва лапароскопия по повод на стерилитет, се открива ендометриоза в различна степен. Лапароскопията представлява хирургична интервенция, при която чрез оптична система се прави оглед на коремната кухина. По този начин се визуализират локализацията и големината на лезиите в малкия таз и степента на засягане на органите. При необходимост се прави биопсия на част от лезиите. Помощни методи за диагнозата са още ултразвуковото изследване и ядреномагнитният резонанс. Изборът на метод за лечение зависи от стадия на заболяването, наличието и вида на симптомите, възрастта на пациентката и желанието й за забременяване. Той може да бъде медикаментозен – чрез хормонални или болкоуспокояващи средства, или хирургичен.
Навременната и точна диагноза на ендометриозата дава възможност на специалиста по репродуктивна медицина да избере за всяка пациентка в дългосрочен план подходящо решение за лечение на заболяването и реализиране на бременност.
Текст: Радослав Русинов, анестезиолог
