Наскоро в София се проведе Първият международен семинар за пренатално възпитание на тема: “Една надежда за детето, семейството и обществото”. Семинарът се организира от Асоциацията по пренатално възпитание – България. Приоритети в дейността на тази асоциация са общуването през ембрионалния период, проблемите на децата вследствие на бременността и раждането, както и работата с деца в периода на ранното детство. Асоциацията е член на Международната асоциация за пренатално възпитание (ОМАЕР), на Международната асоциация на майките и на Международната асоциация на жените. Лектори на семинара бяха Йоана Мари, президент на ОМАЕР (Гърция), Пилар Вискайно – психолог, вицепрезидент на ОМАЕР и председател на Асоциацията за пренатално възпитание (Испания), Мириам Шьоза – музикотерапевт, вицепрезидент на Асоциацията на специалистите по музикотерапия (Испания).


На форума чуждестранни експерти споделиха опита си с българските си колеги, работещи в сферата на закрилата на детето. Специалистите се обединиха около извода, че е нужна промяна в нагласите за общуването на родителите с детето преди и след раждането му. Подчертана бе и необходимостта с пренаталното възпитание да се ангажират и институции на здравеопазването, социалните дейности и образованието.

Новороденото има спомени от вътреутробния живот
Красимира Костадинова, н.с. I ст. по клинична детска психология, e председател на Българската асоциация за пренатално възпитание и член на Управителния съвет на Асоциация “Училища за родители”. За първи път през 1999 г. тя преподава пренатална психология на акушерки в Медицинския колеж в София. Концепцията за естественото пренатално възпитание е създадена от френска асоциация (ANPEP), основател на Международната организация по пренатално възпитание (OMAEP), в която членуват асоциации от 21 страни.

Госпожо Костадинова, какво е вашето определение за пренатално възпитание?
Пренатално възпитание или възпитание преди раждането в най-общ смисъл е майката и близките й да осигурят най-добрите условия за растеж и развитие на плода. През 9-те месеца на вътреутробния живот се залагат основите на бъдещото физическо и психично развитие на детето. Това е един от най-благоприятните периоди за благотворно въздействие върху бебето поради непосредствената му връзка с майката. Бебето усеща допира през коремната стена. То се чувства сигурно и защитено, когато е галено. То често е слушало гласовете на двамата си родители и затова след раждането то може да ги разпознае. Всяко новородено има спомени от вътреутробния живот, формирани от преживяванията, чувствата и мислите на майката, запаметени и регистрирани на клетъчно ниво.

Как влияе отношението на родителите върху нероденото бебе?
Проучвания установяват, че желаните и приеманите с любов деца са по-здрави, докато отхвърляните или очакваните с безразличие се раждат с по-ниско тегло, по-често страдат от храносмилателни и нервни смущения, повече плачат. Положително влияние върху оформянето на характера на детето имат любовта на майката, представите и мечтите й за него. Тя може да води вътрешен диалог с нероденото, да споделя с него своите надежди и мечти. Бъдещите родители могат да изразяват обичта си, като активно общуват с бебето, което усеща и се отзовава на ласките, говора, докосванията още преди да се роди. Спокойната бременност създава у бъдещия човек чувство на сигурност, усещането, че е обичан и ценен.

А каква е ролята на зачатието, на акта на раждането?
По време на зачатието мъжът и жената имат еднакво важна роля. Здравното състояние, чувствата и усещанията, отношенията в двойката, обвързана интимно, по своеобразен начин предават информация на новосъздаващото се същество. Раждането е първият критичен момент в живота на човека и начинът, по който той ще преживее този физически и емоционален шок, е определящ за неговия жизнен път. Доказано е, че бебето участва активно в родилния процес и негативните емоции на раждащата, като страх, тревожност, депресивност, паника, затрудняват това участие. Естественото раждане се приема като най-добро за майката и за бебето.

Към какъв начин на живот трябва да се стреми бъдещата майка?
Емоционалното състояние на бъдещата майка през 9-те месеца, преживяванията, свързани с разговори, филми, книги, музика, видът забавления са от съществено значение. Благотворно е влиянието на общуването с природата, с произведенията на изкуството, наблюдаването на красиви форми и цветове. В този период добре е мислите да са преобладаващо позитивни и оптимистични. Чрез силата на въображението бременната може да формира желани качества у своето дете, като си представя, че то ги притежава.

Децата, очаквани с любов, стават по-добри
“Пренаталното възпитание или желанието да се създаде хармония между майката, бебето и бащата още преди раждането на детето е изключително въпрос на личен избор. Този тип въздействие не противоречи на общия терапевтичен план, той е нещо допълнително. Дори бременността да е проблемна, това възпитание пак може да се практикува. Важното е бъдещата майка да се следи достатъчно добре от лекари. Интересни проучвания сочат, че при жени, които са преживели неуспешна бременност и изпитват голям страх случилото се да не се повтори, този тип психологическа подкрепа може да помогне. Чрез рисуване например те могат “да извадят” страха си и да се опитат да се освободят от него. Това са класически психотерапевтични техники. И затова много важно е в училищата за родители, където се преподава и пренатално възпитание, да работят и психолози”, обяснява д-р Анета Попиванова, неонатолог в СБАЛАГ “Майчин дом”. Според нея в момента по-голямата част от училищата за родители предлагат информация за това как протичат бременността, раждането и всичко останало около тях, но пренаталното възпитание е по-малко застъпено. А то има място в тези курсове, защото популяризира създаването на здрава връзка между детето и родителите. По-късно децата, заченати и родени с любов, не са агресивни, те са по-добри...”, допълва д-р Попиванова. Д-р Попиванова определя като добра практиката курсовете за бременни да предлагат посещение в родилните клиники. Така бъдещите майки могат да се запознаят с обстановката в тях и когато отидат да раждат, ще са по-спокойни, изненадите ще са по-малко и страхът няма да е водещо чувство.

6 съвета на д-р Анета Попиванова към бъдещите майки

  • Обръщайте си внимание, слушайте тялото си.
  • Общувайте с бебето в утробата си, говорете му, включете в компанията и таткото.
  • Бебетата не обичат силната музика, особено през втората половина на бременността, затова не посещавайте дискотеки.
  • Не е все едно дали ще гледате черни стени и мръсотия, или ще се любувате на красиви картини и ще четете нещо приятно.
  • Храната, която консумирате, се отразява на вкуса на околоплодната течност, а тя се поглъща от плода, затова се хранете здравословно.
  • Тръгнете за родилното с усмивка, а не със страх, защото там ви очаква нещо страхотно хубаво.

    Животът в утробата е раят
    От 2000 г. Вяра Виделова, психолог, води курсове за бременни към САГБАЛ “Шейново” – София, като преди това в продължение на няколко години е била акушерка в родилна зала. Според Вяра Виделова освен придобитите знания за подготовката за раждането, особено важно е, че в тези курсове бременната не е изолирана, всички ученички са като нея, имат сходни проблеми и откриват решения на въпроси, които дори не са подозирали, че съществуват. Лекциите им помагат да преодолеят страховете от бременността и раждането и да осъзнаят, че ги чака нещо хубаво, което се е случвало на хиляди жени преди тях. В практиката си Вяра Виделова е констатирала, че масово е разпространена вредната максима “Колкото по-малко знам, толкова по-малко ме е страх”. И затова някои курсове се посещават от сравнително малко бъдещи майки. Друг проблем според психоложката е, че в момента с подготовката на бременните се занимават много хора, които нямат нужната квалификация.
    Една от темите в курса на г-жа Виделова е “Бебето – желания, фантазии, страхове”. Според психоложката пренаталното възпитание означава майката да мисли за бебето и да го възприема като индивид, преди още то да се е родило. “Емоционално здравата жена не може да не си представя бебето и да няма фантазии за него. Виждала съм как на ехографския преглед бебетата мърдат пръстите си, усмихват се, имат свой живот. Според мен вътреутробно децата имат своя психика и тя е на едно по-различно ниво, не бих го определила като по-ниско или по-високо, то просто е по-различно. Вътреутробният живот е раят, защото там нероденото не търпи никакви фрустрации, заобикалящата го температура е една и съща, то постоянно е нахранено...”, обяснява Вяра Виделова.

    Франция “ражда” пренаталното пеене
    Родината на пренаталното пеене е Франция. През 70-те години на миналия век Мари-Луиз Ошер създава в болницата на Питивие – град близо до Орлеан, първата група за пренатално пеене. Заедно в хор пеят бременни, татковци и деца, акушерки и лекари. Целта е между тях да се създаде приятелска атмосфера, която да помогне най-вече на бъдещите майки да почувстват близки хората от болницата, за да не са притеснени по време на раждането. Както Мари-Луиз Ошер съобщава на един конгрес в Биариц, пренаталното пеене оказва благотворно влияние върху общото състояние на бъдещите майки, които раждат здрави деца. Тя констатира, че при всекидневни музикални упражнения на партньорите жените сопрано раждат деца с добре развита долна част на тялото, а при мъжете баси се раждат деца с добре развита горна част на тялото. За да стигне до това откритие, Мари-Луиз Ошер е работила в парижки болници и университети с различни специалисти. Те заедно стигат до заключението, че звуците на музикалната стълбица ”рисуват” върху човешкото тяло.
    Пренаталното пеене е популярно в много европейски страни и в САЩ. В България то все още не се практикува.