Яна била много щастлива, след като разбрала, че е бременна. След това обаче тя преживяла най-мъчителните месеци в живота си, а раждането било истинска среща със смъртта.


Младата майка е на 26 години и сега е доволна, че има възможност да се грижи за сина си Константин.

“Преди година и половина слизах по стълбите в къщата, в която живеем със съпруга ми, и се подхлъзнах. Озовах се 7 стъпала по-надолу. Бях паднала на огромния си корем, който в 6-ия месец на бременността вече стърчеше напред. Обадих се на лекаря си и през сълзи му обясних какво се е случило. Той каза, че ако бебето мърда, няма страшно. Бебето се движеше и се опитах да се успокоя. Не исках да притеснявам съпруга си”, разказва само едно от преживяванията си Яна.

Първите дни
Разбрах, че съм бременна 3 седмици след като най-вероятно съм заченала. И двамата със съпруга ми Петър бяхме уплашени, защото не го очаквахме. От 9 години вземах противозачатъчни таблетки, но реших да ги спра. След това в организма ми настана истинска хормонална буря. За 10 месеца мензесът ми така и не са появи. Ходих на какви ли не лекари. Никой не можа да ми помогне. Със съпруга ми се бяхме отчаяли. Дори прибягнах до алтернативна медицина, за да стимулирам овулацията си. Преди първия сеанс обаче си купих тест за бременност. Имах някакво вътрешно чувство. Резултатът беше положителен. Не можех да повярвам! Отидох на преглед и лекарят ми съобщи, че съм бременна в 7-ата седмица. С Петър решихме, че няма смисъл да не съобщаваме новината. Не знаехме кога точно бебето беше станало, но искахме всички да се радват с нас. Съобщихме на най-близките и приятелите си. Всички ни поздравяваха. Проблемите обаче тепърва предстояха. Нямах никакво желание да ям, кожата ми стана ужасна. Не исках да се докосна дори до любимите си зеленчуци. Наложи се да остана у дома.” Бъдещата майка не понасяла миризмата на почистващи препарати, нито на алкохол. Чувствала се отпаднала и копнеела да спи по цял ден.

Ураган от емоции
Първият преглед с ехограф бил изключително вълнуващ.  “Беше невероятно да видим малкото човече на екрана. Съпругът ми Петър държеше ръката ми и я стискаше от притеснение. Задържах дъха си, защото се страхувах, че ако направя нещо, това ще повлияе върху бебето”, разказва Яна. Следващата седмица тя се върнала на работа, но нещата не потръгнали. Емоциите я връхлитали постоянно. Плачела за най-невероятни неща – за нацапаното с кал дупе на съседското куче или пък за разхвърляните кламери на бюрото си.

Изборът на име
Както повечето бъдещи родители и Яна и Петър поискали да научат пола на бебето. “Следващият преглед с ехограф показа, че ще имаме момче. Не можехме да спрем да се смеем и да обсъждаме имена. Понякога дори ни хрумваха безумни идеи като Елмо и Енрике, но в повечето случаи се въртяхме около Кирил, Иван, Константин и Димитър”, спомня си младата майка. 45 дни преди раждането тя излязла в отпуск. Наслаждавала се на мързелуването, спането до късно и пазаруването. Големият корем обаче й тежал – задъхвала се, когато изкачва стълбите, вече не можела да прави дълги разходки. Гърбът и краката постоянно я болели.

Малко преди финала
Няколко дни след като си останала у дома, Яна започнала да пере бебешките дрешки. Наистина било вълнуващо да се докосне до ританките и блузките, които нейният син щял да облече съвсем скоро. За съжаление обаче бебето се бавело. При редовните прегледи се оказало, че то все още не се е обърнало. “Имах много работа, постоянно действах вкъщи, чувствах се безкрайно уморена и нямах търпение всичко да свърши. Отново страдах от сутрешно гадене. Не можех да стана от леглото. Със съпруга ми бяхме поканени на сватбата на един приятел. Успях да отида. На другата сутрин обаче се събудих с ужасни болки по цялото тяло. Отидох на преглед и лекарят ми каза, че няма изгледи бебето да се обърне. Може би щеше да се наложи да ми направят цезарово сечение”, продължава с перипетиите Яна. Тя обаче не се предала и с Петър решили да отидат за два дни на СПА почивка.

Голямото чакане
Следващата седмица най-накрая бебето се обърнало. Яна изпитвала силни болки в таза. След консултация с лекаря се оказало, че малкото човече натиска с главата мускулите на таза й. Неприятното усещане щяло да отмине след раждането. Бебето обаче така и не идвало. Яна започнала да загражда с кръгче всеки ден след термина. Ходела редовно на прегледи, но малкото момченце явно се чувствало много удобно в утробата й. Минали 10 дни. Нито масажите, нито разходките помогнали.

Най-накрая
След мъчителното чакане една нощ Яна се събудила от болки. Раждането започвало. Тя изчакала, докато се увери, че няма връщане назад, и с Петър поели към болницата. Болките били толкова силни, че бъдещата майка молела съпруга си да спре колата, докато контракцията отмине. “В болницата веднага поставиха на корема ми електроди, за да следят детските сърдечни тонове. След всяка контракция те падаха и трудно се възстановяваха. Лекарят и акушерката изглеждаха притеснени. Малко по-късно ми казаха, че се налага операция, защото бебето няма да издържи още дълго. Не разбрах какво стана. Изведнъж около мен започнаха да тичат хора в бели престилки. Мереха ми кръвното налягане, поставиха ми система, събличаха ме – подготвяха ме за операция. Докато се усетя, вече бях заспала”, спомня си ужасните моменти Яна. Събудила се часове по-късно в реанимацията. Акушерката до нея й казала, че Константин е бил на косъм от смъртта и едва са успели да го спасят. Вече бил добре и скоро можела да го види. Младата майка била много разочарована, че не е могла да преживее истинското раждане на сина си. Ден по-късно Яна за първи път видяла бебето. След седмица те били у дома. Днес са щастливи, че са минали през най-тежкото изпитание, но и се радват на живота заедно.

Наталия Нинова