Няма по-свързани двама души от нероденото дете и неговата майка. Същевременно личността на бебето се развива още преди то да се роди. От какво се нуждае нероденото, за да съзрява на спокойствие?


В Китай възрастта на човека се пресмята по особен начин. На първия си рожден бебето там не навършва 12, а 21 месеца – деветте месеца в майчината утроба се прибавят към възрастта му. За китайците развитието преди раждането е част от живота.

Ние започваме да пресмятаме възрастта след раждането, въпреки че за ембриолозите, акушер-гинеколозите, психолозите и особено за бъдещите майки и бащи времето преди това също принадлежи към живота. Повечето не се и съмняват, че миниатюрното Нещо, чието сърчице тупа със собствен ритъм едва четири седмици след зачеването, е нещо повече от струпване на клетки.
Тримесечният плод в утробата има ръчички и върхът на всяко негово пръстче е снабден с чувствителни на допир клетки. Още тогава чертите на лицето получават свой собствен облик.

Че плодът е развито човешко същество, се вижда особено ясно при наблюдение на недоносени новородени. На бебета, родени около 25-ата гестационна седмица (г.с.), им липсват само предпазният мастен слой по кожата и напълно разгънатите алвеоли. Това не им пречи да набръчкват чело и да скимтят, когато например им се взема кръв, и да се отпускат и дори да се опитват да се усмихват, когато ги сложат да легнат върху гърдите на мама и усетят ударите на сърцето й.
Сетивата на недоносените са не по-малко развити, отколкото на родените на термин деца. Според специалистите по пренатална медицина и психология въпреки защитните функции на матката нероденото не е изолирано от света. То участва в живота на своята майка и долавя информация за обкръжението, в което ще живее. Всичко това е пленително, но и малко потискащо. Много бременни с безпокойство се питат дали нероденото усеща техните вълнения, тревоги и страхове и какво трябва да правят, за да е добре то в утробата.
Съвременната наука се опитва да даде отговор на тези въпроси. Направени са важни изводи:

  • Доказана е веществена връзка между майката и детето. Нероденото не само се храни от майчиния организъм, но си набавя и много информация. Чрез плацентата до детето стигат материалните послания на чувствата – хормоните. Ако например бъдещата майка е ядосана, нивото на кортизола в кръвта й се покачва. При изследване на кръв от пъпната връв се установява, че повишеното ниво на стресовия хормон стига до плода със закъснение само няколко сърдечни удара.
  • Бебетата в утробата реагират различно на стрес – някои стават неспокойни, други се свиват и доближават ръцете и краката си плътно до тялото. Те участват непосредствено и при положителните емоции на майките си.
  • Хормоните на щастието веднага стигат до плода, когато майката е радостна и щастлива. Ембриолозите са установили, че рецепторите за улавяне на радостните послания в мозъка на плода се развиват рано. Измервания на мозъчните токове на нероденото са показали промени във вълните, когато бъдещата майка (след около 20-ата г.с.) си представя някоя особено приятна ситуация. Това означава, че бебето в утробата също се наслаждава на хубавите мисли на своята майка.
  • Сетивата на нероденото се развиват и то е в състояние все повече да съпреживява с майка си. Най-рано се заражда усетът за допир – кожата реагира на дразнене още през 7-ата г.с. Плодът усеща как е обгърнат от околоплодната течност, тялото му опипва ритъма на вътрешните органи на майката и потрепква заедно с ударите на сърцето й.
    През 25-ата г.с. слухът на бебето вече е развит. Всяка бъдеща майка е установила, че при включване на миксера или блъскане на вратата бебето в корема й потрепва. Неродените могат рано да различават "добрите" от "лошите" шумове. Нежните послания на мама са винаги добре приети – това е установено при ехографски прегледи. Когато майката остане да лежи след прегледа и говори високо на детето, то плува спокойно в околоплодната течност, пулсът му се успокоява.
  • Съществува интуитивна връзка между бременната и нероденото. Няма никакво съмнение, че между майката и детето има дълбока вътрешна връзка, дори тя да не може да се докаже с биохимично или с ултразвуково изследване. Нероденото долавя душевното състояние на майката и нейните мисли. През хубавите периоди на бременността бъдещите майки се радват на вътрешната си връзка с бебето, но през по-малко хубавите те се безпокоят, че тревогите им стигат и до бебето. Чувствата на майката оставят отпечатък върху детето. Ако още в утробата то е усещало предимно отхвърляне, вероятно по-късно ще му е доста трудно да има високо самочувствие.
  • Любовта и сигурността подхранват “самочувствието” на плода. Всяка майка иска детето в утробата й да стане щастливо същество. За съжаление обстоятелствата не винаги са благоприятни, дори когато детето е желано. Често може да има проблеми и грижи. Значи ли това, че бъдещата майка с всички сили трябва да потиска отрицателните емоции? Това не се препоръчва. Въпреки че детето съпреживява, когато майка му не се чувства добре, то живее с конкретния момент. Настроението му се променя много бързо в синхрон с майчиното. То набира душевна сила още в утробата – да не се поддава на униние, когато нещата не са наред, а да очаква с доверие следващата порция щастие, която неминуемо ще дойде.
  • Кое от вътреутробния живот оставя отпечатък върху детето след раждането му? Почти у всички новородени има образец на поведение, който им е създаден от чувството за защитеност, изпитвано в утробата. Например още съвсем малките притискат глава в преградата на креватчето или на количката, търсейки усещането отпреди раждането, когато главичката им е била плътно обградена от тазовите кости на майката.
    Повечето деца се раждат с изконното чувство, че мама означава топлина, близост, закрила, обич. То е било налице и тогава, когато през деветте съвместни месеца са долавяли спадовете в нейното душевно състояние. Новородените даряват майка си с прекрасно доказателство за своето доверие – те не реагират на нищо така силно, както на гласа на мама. Възможността да го слушат ги прави щастливи.