От мига, в който разбрах, че в мен бие още едно сърчице, мисленето ми коренно се промени и аз се подготвих да изживея най-щастливите моменти в живота си. Периодът  на бременността ми беше прекрасен. Всеки ден си повтарях : "Ех, колко е хубаво да си бременна!" Разбира се, тези емоции ме съпътстваха, защото "нещото", което растеше в мен, беше заченато с много любов. Аз имах една превъзходна бременност – без обичайното гадене, без повишено кръвно налягане или гестационен диабет. Бебчо ме пощади и от кървящите венци и най-вече от депресията. Наддадох едва около 10 кг, което ми даде възможност изцяло да съм самостоятелна и мобилна през целия прекрасен период. Треската в подготовката за това, което ни очакваше, беше безкрайно вълнуваща.

Знаех, че бъдещата майка трябва да е много спокойна. Поддаде ли се на негативни емоции... бебето ще го усети и след това ще ѝ го върне.



От самото начало бях решила, че нашето бебче ще се роди по естествен път (живот и здраве!). Тази мисъл ме съпровождаше през цялото време. Може би това ми даваше спокойствието, необходимо за момента, когато нашето чудо щеше да се появи на бял свят.

БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER

С тати го заобичахме още от момента, когато видяхме двете чертички на теста за бременност. С трепет посещавахме всеки път нашата лекарка. Галехме корема, пеехме му и тати постоянно го целуваше (защото на мен не ми се удаваше).



До 8-ия месец бях най-елегантната бременна според моята лекарка, защото бях качила едва 6–7 кг, но след това бебчо прогресивно започна да расте. Е, не очакваха кой знае колко голямо бебе, но все пак (защото ние с тати сме доста високи) около 3.900–4 кг беше естествено при родители като нас. Въпреки това не усетих никакво притеснение – решението да родя по вагинален път не се промени.

Терминът ми беше на 3 август. Моментът наближаваше, а симптомите, чрез които бебчо трябваше да ме предупреди, че идва, липсваха. Освен че ми ставаше все по-горещо и денем, и нощем, нямаше нищо друго – болки, контракции, изтекли води...

Затова с предварително събран багаж (отпреди месец и нещо) на датата на термина с тати се запътихме към поликлиниката. Вече бях доста понаедряла и лекарката ни изпрати направо в болницата. Бях решила да родя във II МБАЛ – София, където ме и приеха. Посрещна ме д-р Ненов, който също даде прогноза за теглото – около 3.950 кг. Е, изкарах доста време в предродилната зала, защото на бебчо му беше добре вътре и не искаше да излиза. Около 7 часа ми вливаха окситоцин и какво ли още не, молиха му се да се покаже, ама... той не искаше.

Но... в 17.00 ч. на 3 август 2010 г. се появи едно прекрасно, живо и здраво бебенце. Докторите започнаха да се обзалагат за теглото му. Оказа се, че прогнозите са били близки до крайния резултат – 4.800 кг, 55 см! Синът ни се появи на бял свят с помощта на два екипа – на д-р Ненов и на д-р Джеджева. Благодарим им!

"Голямото" бебе веднага стана любимец на всички. Разбира се, беше и облагодетелствано – който минеше го гушкаше, постоянно му сменяха пелените. Момченцето ни беше с привилегии и по отношение на допълнителната храна.

БЕБЕ ИНЕС - РОДЕНА СЛЕД ГОДИНИ ОПИТИ И РИСКОВА БРЕМЕННОСТ

След три дни ни изписаха по живо по здраво и оттогава се гледаме вкъщи. Пламен е едно очарователно съкровище. Много добро и спокойно бебе – вече гука, пее неговите си "песнички", много е енергичен и подвижен. За нас, неговите родители, той е най-хубавото бебе в целия свят! Няма нищо по-прекрасно от това да имаш дете, което осмисля целия ти живот! Най-важното е бременността да е желана и бъдещата майка да е много, много спокойна. Оттам-нататък всичко идва на мястото си.



Радвайте се на бременността, радвайте се на бебето си, когато се появи на бял свят. Няма нищо по-хубаво от тези съкровени моменти! Споделяйте любовта с половинката си, за да расте детето здраво и щастливо.

 Текст: Мама Стойка