След като родих по естествен път първия си син, никога не съм си представяла, че втората ми бременност ще ме изправи пред предизвикателството на спешното цезарово сечение.
Раждането ми започна и се разви подобно на първия път: появиха се постоянни, болезнени контракции през нощта, тръгнахме към болницата, а когато стигнахме вече бях с 4 сантиметра разкритие. В следващия момент контракциите станаха прекалено болезнени и поисках епидурална упойка.
Изглежда, че всичко вървеше по план, докато не разбрах, че бебето ми е в задно положение. Разбира се, се притесних, но всички лекари и медицински сестри, които бяха около мен, ме увериха, че раждането ми няма да бъде трудно, особено след като първото ми раждане е протекло нормално, леко и без усложнения.
Получих зелена светлина да напъвам. Знаех, че ще отнеме време (първото ми раждане продължи два часа и половина). След няколко напъна обаче, лекарят ми нареди да спра и избяга от стаята, за да повика моя акушер-гинеколог.
Съпругът ми и майка ми бяха до мен, докато акушерът проверяваше позицията на бебето в родовия ми канал. И днес ясно си спомням напрегнатия момент, изражението на лекаря все още се появява в съзнанието ми: „Твърде е опасно да продължим. Вратът на вашето бебе е изкривен. Трябва да прибегнем до цезарово сечение.“
Сякаш времето спря. Никога не се бях чувствала толкова безпомощна, както в онзи момент – парализирана, в болничното легло, без контрол на тялото си и без възможност да откажа необходимата операция. Докато ме караха към операционната, се опитах да вложа цялата си вяра в способността на екипа да извади бебето ми безопасно.
В продължение на часове лежах на операционната маса, докато докторът се опитваше да измести бебето. Виждаше се, че беше затруднен, бореше се, пъшкаше, сумтеше, всички искахме този лош сценарий, в който попаднахме, да свърши по-бързо. Все по-силно копнеех да чуя най-сетне първия плач на своето бебе. На помощ се притекоха още лекари, имах усещането, че само шефът на болницата не е в стаята. Но ето, че усилията бяха оправдани и в следващия момент моето момченце най-накрая се появи.
Разбира се, еуфорията от първото ми раждане, сега напълно отсъстваше, всички бяхме в шок. Неонатологът побърза да вземе бебето за наблюдение. Зашиха разреза ми, акушерката неочаквано се наведе над мен и ме целуна по бузата. Всички бяхме изтощени, но и толкова благодарни, че ужасът приключи, и то с положителен резултат.
Няколко години по-късно, съвсем случайно срещнах лекаря в ресторант, той си спомни всичко и дори коментира, че моето раждане е едно от най-трудните в кариерата му.
За щастие, моето спешно цезарово сечение беше извършено достатъчно бързо, за да спаси бебето от всеки потенциален вроден дефект. Когато първоначалният шок отшумя, лекарите се съгласиха, че момченцето ни е здраво. След операцията обаче, аз наистина не знаех колко време ще ми е нужно, за да се възстановява. Не се чувствах подготвена за предизвикателствата на възстановяването от цезарово сечение.
Дълго време се борих с последствията от разреза, но дните минаваха, полагах нужните грижи и с всеки изминал ден, започвах да се чувствам все по-добре, докато не си върнах силата изцяло.
БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER
Нуждаех се не само го физическо възстановяване, но и от психическо и емоционално – те се оказаха по-изтощителни. Разбира се, минах през много моменти, в които сълзите присъстваха бурно. Тялото ми беше много промено - на корема ми имаше рана, която щеше да остане там завинаги – белег, който никога не съм искала да имам и никога не съм мислила, че ще имам, отказвах да го призная за свой.
Две години и половина по-късно се появи нашето трето бебче, родено с нормално раждане след секцио. На третото ми раждане присъстваше лекар, който беше с мен и в нощта на спешното ми цезарово сечение. Жената, разбира се, ме позна и ме попита дали всичко с второто ми дете е наред. Тя също ми сподели, че раждането на моя син е едно от най-травматичните, на които е присъствала.
В този момент осъзнах каква късметлийка съм. Независимо колко травмиращо беше раждането му, все пак имахме здрав син, а аз успях да се възстановява бързо от усложнената операция. Сега, когато родих нормално след цезарово сечение, новата сцена, в която за пореден път станахме родители, измести бързо предишната. Понякога се случва вторият ми син да посочи избледнелия ми разрез, шегуваме се, че това е „татуировката“, която той остави на корема ми, когато се появи на бял свят. Мога да скрия белега през летните месеци, но знам, че винаги ще бъде там. И ако преди отказвах да го приема за свой, то днес, разпознавам белега си от цезаровото сечение като символ на моята сила, издръжливост, устойчивост и късмет.
Източник и снимка: https://www.babycenter.com/
