Няма как да не ви споделим поредната вдъхновяваща история за нормално раждане, разказана от екипа на МБАЛ „Надежда“. Ето кои са главните герои:
„Историята на раждането на Борис е по-специална, защото е още един вдъхновяващ пример от родилните ни зали за т.нар. ВБАК (VBAC) – нормално физиологично раждане след предходно Цезарово сечение. Борис проплаква в студения януарски ден точно в 11:40 ч. в ръцете на д-р Данаил Илиев, д-р Нели Димова и акушерка Хайрие Генча. Анестезиолог по време на раждането е д-р Даниела Ианова, а грижата за бебето веднага след това поема неонатолога д-р Мария Рангелова. Днес (26.01) семейството на Борис се подготвя да го посрещне у дома. Часове преди изписването си от болницата, Ивайла сподели с нас емоцията от преживяването и с какви чувства си тръгва от „Надежда“.
ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ КАНАЛА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER
Разкажете ни за Вашето семейство.
Ние вече сме едно щастливо четиричленно семейство. Първото ни детенце е момче и е на почти 6 години. Раждането с него не се случи по нормален път – роди се с Цезарово сечение, като до последно плановете и намеренията ни бяха за нормално физиологично раждане. За съжаление, то не прогресираше както се очакваше и затова се наложи спешно секцио. Всичко беше наред с нас, но в мен остана някакъв вид разочарование, че не можах да родя нормално.
Втората ми бременност е планирана и Борис е много желано бебе. Проследявах бременността си тук, в болница „Надежда“ при д-р Даниел Георгиев. Още в момента, в който имах осъзнато решение за второ дете, винаги съм била с мисълта, че ако всичко е наред с мен и бебето, аз ще се опитам да родя нормално. За мен това е възможно най-доброто, което може да се случи за една майка и нейното бебе. Може би има и една друга страна, някакъв психологически момент при мен, че нещо бях изпуснала при предходното раждане и много исках да опитам да родя нормално.
Кой Ви окуражи в тази ситуация?
Освен съпругът ми и близките ми, които силно ме подкрепиха в това решение, за мен кулминацията за решението беше и срещата с акушерка Надежда Стаменова в Училището за родители на болница „Надежда“. Курсът беше доста интензивен с изключително много полезна информация. Особено ми ми хареса факта, че се води от човек, който работи в болницата, където се следя и за мен беше важно да присъствам. Наистина, останах изключително доволна и от лекциите, и от това, че в последствие срещата ми с Надежда ми даде много. Разказвайки ѝ цялата ми история и какво искам, тя също ме окуражи и каза, че щом няма никакви контра индикации и всичко е наред, трябва да пробвам да родя нормално. Съответно, през последния месец поддържах връзка с нея и това беше много силен момент на подкрепа. Тя ми вдъхна надежда, че нещата могат да се случат.
Д-р Георгиев също ме подкрепи и никога не ме е разубеждавал. Винаги е бил обективен, за което също съм му безкрайно благодарна. Много съм доволна от неговото отношение и професионализъм.
По отношение на самото раждане, ако не бяха двамата лекари и акушерката в Родилна зала, може би нямаше да има такъв финал. Д-р Данаил Илиев, д-р Нели Димова и акушерка Хайриет Генча не ме оставиха нито за момент и в най-трудните мигове на изтощение и отчаяние бяха до мен. Те ме накараха да се мобилизирам, имаха ясен план какво правим и нещата се случиха. Това за мен е…не знам как да опиша и как да им благодаря на тези хора.
След раждането се чувствам добре. Всичко с мен и бебето е нормално и днес вече се прибираме вкъщи.
Какво бихте споделили на жените, които изпитват колебания или страх по отношение на нормалното физиологично раждане?
Бих споделила това, което аз правех. Да бъдат смели, да вярват в себе си, но освен всичко това да търсят информация, да търсят хора, които ги подкрепят и да говорят със специалистите: лекари и много важно – акушерките. Да търсят подкрепа и да са целеустремени. Да не се отказват, но в никакъв случай нещата не трябва да са на всяка цена. През цялото време бях подготвена, че всичко може да се обърне и да се наложи да приема друго мнение и нов сценарий, защото в крайна сметка, трябва да се съобразим с обстоятелствата и да не подлагаме на риск нашето здраве и здравето на бебето.
Какво пожелавате на своите синове?
Разбира се здраве, за всички и всеки го пожелавам! Да растат щастливи, успешни и винаги да проявяват любопитство към живота и всичките му предизвикателства. Да се радват на живота и да бъдат добри хора!
.jpg)
