През 2016 г. д-р Кристина Чачева заедно с д-р Марина Михова извършва операция на бебе в утробата на майка му, без която то не би могло да оцелее. В семейството й няма лекари, но още на 2 години Кристина заявила, че ще става доктор. Тя е от Пловдив, учи в немската гимназия и когато в четвърти курс в Медицинската академия се появява възможност да продължи образованието си в чужбина, избира Германия. Там има късмета да попадне в един от най-големите и добри центрове за пренатална диагностика и терапия, който се намира в Университетската клиника по акушерство и гинекология в Бон. Работи и се учи от най-изтъкнатите специалисти в областта на пренаталната диагностика. Още докато е студентка, я открива човекът, когото смята за своя голям учител – проф. Томас Кол, детски кардиолог, прочут специалист по пренатална диагностика и терапия, каквато специалност взема и д-р Чачева. След като завършва обучението си в Бон, тя застава начело на отделението по пренатална диагностика в болница в Хамбург. Проследила много рискови бременности, водила голям брой раждания, лекарката казва, че пренаталната медицина си остава нейната страст. Решава да се върне в България преди 3 години, когато получава покана за работа в болница „Надежда“.
НАДЕЖДА ЗА БЕБЕ - СЪВЕТИ ОТ Д-Р ТИХОМИРОВА
БЕБЕТАТА - КРЕХКИ СЪЗДАНИЯ И СИЛНИ БОЙЦИ
Д-р Чачева, миналата година направихте операция на бебе в утробата на майка му – какво се случи?
Видяхме бебе Християна за първи път в 26-aта гестационна седмица. Имаше сериозни плеврални изливи, които бяха довели до задържане на вода в цялото тяло, защото тези изливи затрудняваха работата на сърцето й. В този ранен срок на бременността шансът за едно бебе да оцелее в утробата или навън е минимален. Затова се наложи да поставим дренове и да изведем тези изливи, за да се подобри състоянието на малката пациентка.
Какво се изисква при операциите за поставяне на дренаж в белия дроб на бебе?
Изисква се да има подходящ достъп, достатъчно място в околоплодния мехур, за да може да се постави дренът, и майка, която да съдейства. Останалото – опитен лекар, който да извърши операцията, и още един опитен лекар, който да помага, защото това не е „солова” процедура. Естествено, трябва да са налице и съответните консумативи – дренове.
Какви рискове крие такава процедура за майката и за бебето?
Рискове има при всяка вътреутробна процедура, защото при човека нарушаването на целостта на околоплодните обвивки е свързано с редица опасности. Възможно е да се стигне до изтичане на околоплодната течност, до контракции, инфекция, кървене и преждевременно раждане. По тази причина до вътреутробни операции се прибягва само в случаите, когато състоянието на плода би довело до неблагоприятен изход без намеса. Важно е да се отбележи, че майката, която е здрава и не се нуждае от операция, се подлага на такава, както и на наркоза.
Казвате, че и бебетата са много активни в корема на майка си – хващат си пъпната връв, краката, ушите. Какво още правят мъничетата?
Дребосъците са доста активни вътре. Прекарват едно чудесно и безгрижно време там. Сгушени са уютно и са нахранени. Чуват ударите на сърцето на мама, дишането и гласа й и така са спокойни. Всяка емоция на майката се отразява и на бебето, защото води до отделянето на различни хормони, които стигат и до плода. Бебето съпреживява заедно с майката и неговият организъм се променя под влиянието на тези химични сигнали. Посланието тук към бъдещите майки е да бъдат възможно най-щастливи и спокойни по време на бременността.
В кои други случаи се налага вътреутробна терапия?
При бебета с тежка диафрагмална херния, фетална анемия при Резус несъвместимост или инфекция на плода с Парвовирус например, фето-фетален трансфузионен синдром при еднояйчни близнаци, паразитен близнак, тежки плеврални изливи, обструкции на пикочните пътища, спина бифида, амниотик банд и определени сърдечни дефекти.
Казвате, че в Германия жените масово раждат по естествен път, а секциото е изключение. Защо? Въпрос на ценностна система ли е?
В Германия здравната каса дава възможност на пациентките да решат дали искат да раждат нормално или по оперативен път. Работата на лекарите е да разяснят и ако могат, да убедят родилката да предприеме най-доброто и безопасното за нея, което може да бъде естествено, но може да бъде и оперативно раждане. Може би точно поради тази свобода на избора жените се отнасят отговорно към него и са мотивирани да направят правилния избор. Като цяло пациентите в Германия са много по-информирани и не се влияят от това какво е казала съседката, бабата или какво пише във форума, а търсят информация от достоверни източници и я разучават критично. Що се отнася до манталитета – в Германия пациентите разбират в по-голяма степен, че отговорността за тяхното здраве е най-вече в техни ръце. И да, разликата е в манталитета и тя не може да бъде преодоляна толкова лесно, защото трябва да бъде променен начинът на мислене на цялото общество, а това става бавно.
Говорите за привързано родителство – какво е разбирането ви за него?
Това е отговорно и осмислено родителство. Трябва да има разбиране за това, че нуждите на едно бебе са такива, каквито са били преди хиляди или стотици хиляди години. Няма как днешните бебета да разберат, че няма причина да са неспокойни или да се страхуват, че са сами през нощта. Или да нямат нужда от близостта на родителите си. Затова привързаното родителство означава близост, обич, внимание и спокойствие за бебетата, и то веднага след раждането. Нарушената близост между майка и бебе води до много тежки последствия. Няма достатъчно разбиране за това, че в първата година от живота се случват толкова много неща в бебешкия мозък, които не може да бъдат наваксани или коригирани по-късно. Формирането на типа реакции към заобикалящата среда, доверието в собствените сили и възможности и основите на личността се полагат в тази първа година, която не помним. Затова е важно бебето да е в контакт с майка си още от първата минута след раждането и да не се отделя от нея.
Вие самата вече сте родител – как ще отглеждате и възпитавате детето си?
Старая се да давам на детето си максимума от близост и обич. Ставането през нощта за мен е още една възможност да го видя и да му се порадвам. Моето бебе е много чакано и обичано.
Избрахте работата в България пред кариера в Германия. Какво може да направи всеки един от нас, за да живеем по-добре тук?
Трябва да оценим по достойнство факта, че живеем на прекрасно място, и да престанем да се разглеждаме като жертви. Навсякъде по света успехът и благоденствието идват с упорит труд и не са подарък от държавата. Да бъдем по-осъзнати и да се опитаме да не сме толкова първични в реакциите си спрямо околните. Недоимъкът не е извинение за липсата на стремеж към напредък.
Как се развивате с колегите ви от болницата?
В „Надежда” вече имаме голям център за пренатална диагностика и терапия и стремежът ни е да продължаваме да подобряваме начина на работа и организацията. Вътреутробни операции провеждаме винаги, когато има нужда от тях. След случая с Християна имаше други деца, които се родиха след вътреутробни операции. Ние самите ходим често на обучения в Германия или Англия. Решихме да организираме обучение за подобряване на откриваемостта на сърдечни пороци при бебетата, което организираме заедно с детски кардиолози през юни в „Надежда”. Това начинание коства много работа, но пък се радваме, че ще се срещнем с колеги от страната, с които си общуваме само задочно.
Разговора проведе Драгомира Иванова
Текст към една от снимките: Християна – бебето, спасено след уникална вътреутробна операция на белия дроб, стана на годинка.
.jpg)
