Представяме ви една жена на име Преслава, на която в тежък момент Ивелина Рускова от Фондация „Мечта за дете“ и д-р Шефкетова от Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда вдъхват кураж, за да се изправи и продължи да вярва по-силно от всякога, че ще бъде майка.
Преслава и трудният път към бременността
Здравейте! Мечтата ми да бъда майка бе най-голямата в живота ми и тя е на път да се сбъдне след няколко месеца. Цели седем години се борихме със съпруга ми да имаме бебенце. Минахме през различни емоции и преживявания – от отхвърлянето и гнева, до депресията и накрая приемането. Да, приемането, че това е нашият път. Нещо подобно на това да тръгнеш за Бургас – знаеш, че ще отнеме около 5 часа, но не знаеш какво ще се случи по пътя. Може да се наложи да отбиеш някъде, може да спукаш гума, а понякога просто да спреш и да си починеш. Същото е и с детето. Всички знаем, че бременността е 9 месеца и ние тръгваме към нея, но никой не ни гарантира кога ще стигнем до нея. Дали ще се случи този месец или тази година, не е съвсем ясно.
Моментите на разочарование
През различните години аз се променях постоянно. Израствах в болката си и станах по-силна и по-осъзната благодарение на това, че винаги търсех помощ. Посещавах женски практики, йога, танци, медитации и психолози. Изпитвах страх, че ще изгубя живота си в тази битка. Уморих се след многото неуспешни опити и разбрах, че не мога да контролирам всичко, което ми се случва. Приех да бъда тази жена, точно такава, каквато съм тук и сега. Осъзнах, че истинската радост може да бъде от сърцето, а не от това, което ми липсва. Детето е само украсата на тортата, никога не е самата торта и не е редно да натоварвам бъдещия човек със задачата той да е целият смисъл на моя живот. И така аз пуснах тъгата си от неидващото бебе да излезе навън. Единствено го поканих да дойде в утробата ми тогава, когато то реши.
Д-р Шефкетова и вярата в успеха
Когато отидох при д-р Шефкетова за първи път, бях притеснена и развълнувана. Не криех чувствата си. Тогава тя ми каза, че щом досега съм се притеснявала аз, оттук нататък тя ще се притеснява за мен. Не бях срещала лекар, който да ми сподели, че ще мисли и ще се притеснява вместо мен. И тогава някак ми олекна, все едно някой взе част от багажа, който носех, а той много ми тежеше. Направихме 5-и опит инвитро и аз през цялото време знаех, че ще стане. Аз вярвах.
Онзи миг, в който тестът се оказа положителен…
Направих теста седем дни след ембриотрансфера. Аз знаех, че ще е положителен, интуицията ми никога не ме е подвеждала.Така и беше. Хормонът на бременността показа положителен резултат. Имам изключително лека и спокойна бременност до момента. Вярвам, че такава ще бъде и до финала. Още в деня на трансфера някак знаех, че бебето ще е момиченце. Дори споделих на д-р Шефкетова как ще се казва. В 12-ата седмица докторът потвърди.
Предстоящото раждане
По време на раждането ще се доверя на д-р Иван Вецев от САГБАЛ Шейново. Той води бременността ми от самото начало. Изключително внимателен, много добър специалист. Спокойна съм, защото разговаряме за всичко около състоянието ми. Голяма късметлийка съм, че съм в неговите ръце и с удоволствие ще родя детето си при него.
Към жените, на които предстои инвитро…
На първо място бих ги посъветвала да се грижат за здравословното и емоционалното си състояние. Да бъдат подготвени както за успех, така и за неуспех. Винаги да имат план „А“ и план „Б“. Да вярват, че всяко търпение се възнаграждава и като едни истински и красиви жени да бъдат винаги с усмивка... и с червило. И да не забравят, че бебето „струва“ толкова, колкото ние позволим. Късмет на всички жени, минаващи по дългия път, наречен Инвитро!
Снимка: личен архив
