Уважението е „прозорец” към добрите взаимоотношения в семейството. Уважението означава да има положителни чувства, засвидетелстващи положителна оценка и почит към хората. Уважението е нещо, което даваме и получаваме. Очакваме другите да ни уважават в замяна на уважението, което проявяваме. Уважението се изгражда с времето, но лесно може да бъде загубено във взаимоотношенията между хората.
Много често се питаме как да научим детето на уважение към друг човек?
Когато на децата им бъде обяснено какво е уважението, то това ще им помогне да изградят смислени и силни връзки с другите, така че да се научат да се уважават един друг.
Друг основен въпрос, който си задаваме като родители е защо понякога децата не ни уважават? Много често ние – родителите, чувстваме, че губим уважението на децата си, и в същото време, че губим положителното влияние, което можем да окажем върху тях. Опитваме се да възпитаваме най-милото си на социална отговорност, приемливи поведенчески модели, морални ценности, и един ден оставаме с усещането, че някъде сме сбъркали. Всеки един от нас, като родител се старае да обясни на детето, че трябва да се уважават възрастните, роднините, учителите, приятелите и т.н. По този начин считаме, че нещата са чудесни, но едно е да помолим детето да бъде мило с другите (нещо, което се изисква и друго да поискаме да проявява уважение (нещо, което трябва да се спечели, заслужи). Уважението във взаимоотношенията се печели и от двете страни. Много често не обръщаме внимание когато си комуникираме с детето и самите ние не проявяваме уважение към него. Това не означава, че не обичаме децата си или че сме лоши родители. Да научим детето си на уважение е отговорна задача. Неслучайно уважението започва от вкъщи и от личния пример на родителите.
Как да начучим детето на уважение?
- Основното е да проявим уважение към самите нас, след това и към детето. Детето адаптира отношението си към него спрямо нашето отношение.
- За да получим уважение е необходимо да се научим да се вслушваме в това което казва и да се опитаме да анализираме думите на детето ни.
- Необходимо е да обръщаме внимание на детето си, докато говорим с него, като поддържаме зрителен контакт и истински интерес.
- Необходимо е да покажем на практика, че детето е важно за нас, че то заслужава вниманието и времето ни.
- Да покажем, че уважаваме мнението на детето, тогава то ще направи същото с нас.
- Да насърчаваме детето на независимост, както и да търсим ситуации, при които то може да действа отговорно.
- Когато допуснем грешка, трябва да имаме сили и смелост да я признаем и да се извиним на детето, да не се страхуваме, че подобно признание ще се отрази лошо върху позитивния ни имидж на родител, в действителност това, на което ще научим детето е, че всеки прави грешки.
- Цялото семейство да бъде ангажирано в извършването на добри дейности за да се изградят споделени решения, като по този начин да се покаже съпричастност за преодоляване на разделението между поколениятята.
- Когато детето направи грешка или се провали в нещо, не трябва да го обиждаме, да се срамуваме от него или да го порицаваме. Децата се нуждаят да ги приемем такива, каквито са и да признаваме постиженията им, когато са ги заслужили.
За да може едно дете да промени поведението си, ние трябва да се съсредоточим върху позитивите му, за да ги подсилим, да видим потенциала и признаем талантите му. Децата трябва да знаят, че имат стойност като човешки същества. За да може едно дете да уважава другите, преди всичко то трябва да уважава себе си.
Доверието и добрите взаимоотношения с нашето дете са важни за възпитанието на уважение. Ако между нас и детето отсъства доверие, няма как да осъществяваме взаимоотношения позоваващи се на уважение.
Milenita May
