Здравейте, казвам се Даниела и с голямо удоволствие Ви пиша, за да разкажа своята история. В момента съм бременна с първо дете, което ще се появи в семейството ни официално през декември, с Божията помощ, разбира се.
ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ КАНАЛА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER
Не мисля, че историята ми е уникална, но по-скоро в нея акцентът е насочен към нещо конкретно, а именно, че не бива да се вглеждаме във всяка цифра на хормоните и да се вторачваме прекалено в снимките от ехографа след прегледите. Нека да бъдем честни, ние – жените, имаме склонност да си навиваме на пръста разни факти, особено що се касае до бременността, зачеването и раждането, и да смятаме, че и ние, и лекарят ни, най-вече ако сме при репродуктивен специалист, трябва да се съобразяваме единствено с тях. Ами действителността е доста по-различна и тя е, че всеки женски организъм е напълно различен и индивидуален, понякога резултатите от кръвните изследвания не са мечтаните, или пък броя на извадени качествени яйцеклетки не е като за престижна награда, но това не е математика. Да, има факти, които предопределят до голяма степен и резултатите, ама невинаги нещата са както сме ги чели или са ни казали познати хора. Изобщо защо е нужно да се сравняваме с останалите? Всеки си има своя път, всеки сам избира как да му се случват нещата и как да процедира в различни условия.
Преди да забременя, преди въобще да пристъпя към инвитро, посещавах репродуктивен специалист който наистина беше внимателен, мил, любезен, доста зает, но все пак в кабинета не се чувствах „претупана“. Той обаче не забеляза някои любопитни факти, свързани с моите хормони и някои състояния, просто казваше, че съм млада и общо взето нямам кой знае какви проблеми. Въпросният специалист имаше „рамка на работа“ – при определени хормони се прави това, при еди-какво си – онова, но сякаш ми се губеше индивидуалният подход и силата да рискува, да пробва иновативни подходи и да тества различни методи. Както и да е, след него се запознах с още няколко подобни, после срещнах и моя си лекар, на когото вече имах доверие и виждах, че е най-добрият в своята работа. Имахме проби и грешки, имахме неправилни решения, но и добрият резултат се появи на финала. И пак казвам – чудото се случи без да отговарям на всички онези правила, например – ЗЕТ трансфер е за предпочитане, дава по-добри резултати – ми аз бях със свеж и резултатът е отличен. Прогестеронът преди пункция не трябвало да надвишава някакво число – сигурно е така, ама при мен стана и с друго число.
Трансферираха ми един много сладък ембрион (бластоцист), бяха му приложили асистиран хетчинг и изглеждаше като снежен човек, сякаш бе тръгнал да се излюпва. Имам още 5 ледени ембриончета, отново бластоцисти, за щастие, с моя мъж искаме поне три деца, така че ще ги върнем и тях след време. Много съм щастлива, защото ембриолозите този път нямаха никакви забележки към яйцеклетките ми и като цяло към ембрионите, за това се молех и се случи. Кръвният ми тест беше на 12 ден (ако броим деня на трансфера) и се оказа чудно положителен, след него не съм пускала повече, направо бях на преглед, след около още 10 дни.
Та, мили момичета, не четете твърде много из интернет, грижете се за себе си, за здравето си и си намерете лекар, на когото да се доверите. Останалото е в ръцете на Бог.
.jpg)
