През втората си година детето постепенно прави преход от т.нар. бебешка възраст към ранното детство. То вече ходи и проговаря, осъзнава себе си като отделна личност и се бори да отстоява своята самостоятелност. Третата и четвъртата година са период, богат на много придобивки. Голяма част от предишните “негативи” се изживяват, макар че от време на време все още се появяват някои.


Напредъкът е съвсем явен в самообслужването
Безпомощно преди, сега детето умее само да се храни – то уверено си служи с лъжица и с вилица, дори опитва и с ножа (сами решете – кога). Измива се и се избърсва, постепенно се научава да се съблича и събува, после да се облича и обува. През деня контролира физиологичните си нужди, но на около 3 год. около 1/3 от децата нощем продължават да се напишкват, на 4 год. това се среща при много по-малко от тях. Ето защо до тази възраст не е уместно да се поставя диагнозата “енурезис ноктурна” – нощно напикаване.


В края на третата и през четвъртата година детето не само че има голяма потребност от игри, но знае и как да играе с връстниците си
В името на удоволствието да общува с другарче е готово да отстъпи играчка, да изчака реда си, започва да се подчинява на правила. То вече има 1–2 предпочитани приятелчета. Показва съчувствие, когато им е зле, а когато му липсват, тъгува за тях. По време на игра с най-голямо желание влиза във всякакви роли. Чрез тях то пресъздава отношения и действия на възрастните около себе си. В този период настъпва и апогеят на детското въображение – често малчуганът си играе и без играчки, достатъчно му е да си представя: “Сип-сип кафенце...”. Той се превъплътява в кожата на любими герои: “Аз съм Батман”, “Аз съм царската дъщеря”...  Детето обича да живее с персонажите от любимите филмчета и книжки. Не е изненадващо, ако си измисли несъществуващо приятелче. То си има име, място за сядане, детето разговаря с него. В този случай вероятно малчуганът се чувства самотен, пренебрегнат, неразбиран или пък му е по-лесно да прехвърли вината за сторена пакост върху Дебеланкото например. Нещо обичайно е децата да се привързват към някоя мека играчка или вещ – Мечо, Зайо, пухкаво одеялце... Това са т.нар. преходни обекти. Те заместват предишната силна физическа близост с майката. При болест или тревога действат успокояващо на детето. Приема се, че тези играчки или вещи са нещо като “система за сигурност”. В поведението на детето след 3 години се забелязва значителна позитивна промяна. То вече е по-спокойно, сговорчиво и с по-добър самоконтрол. Рядко отстоява желанията си чрез тръшкане по пода и силен рев. Ако е имало пристъпи на захласване и посиняване при силна възбуда, те се разреждат и с времето напълно изчезват. Детето става по-сдържано и се старае търпеливо да изчаква (но не много дълго!) някакъв приятен момент. Особено е чувствително към добрите оценки за себе си, но и лесно се обижда. Усеща, когато се е провинило, засрамва се.


 

Изключителен скок има в говорното развитие
Активният речник на детето бързо се обогатява и с местоимения, прилагателни и съюзи. То говори със сложни изречения, ползва бъдеще и минало време. Малките деца обичат да заучават нови думи и често помежду си казват безсмислици, за да се разсмиват. Харесват им римите. 100% от това, което казва едно дете на 4 год., трябва да е напълно разбираемо. Все още не всички обаче изговарят правилно звуците р и л и без своевременна логопедична намеса неправилният изговор може да остане некоригиран. На тази възраст детето вече може да води добър диалог – то изчаква събеседникът му да се изкаже и след това и то отговаря. Ако са го научили, използва изразите за учтиво отношение: “Моля”, “Благодаря”, “Извинявай”...
 

Детето непрекъснато задава най-различни въпроси и настоява за отговор, защото вече разсъждава
разбира смисъла на добро и лошо, какво е да си болен, ядосан, радостен, да обичаш някого... Изяснило си е някои разлики и зависимости, какви са цветята и животните, кое събитие след кое следва – например щом се съберат тъмни облаци, ще завали дъжд, който ще го намокри, или сутрин, след като мама го остави в детската градина, тя отива на работа, следобед го прибират у дома и вечер всички се събират.
Вниманието на детето става по-устойчиво и то може дълго да се занимава само – реди пъзели, строи къщи, сглобява по-сложни конструкции... И прави всичко това, след като има предварителен замисъл, поставило си е ясна цел, а не както дойде, хаотично.
Детето държи молива с три пръста и рисува само върху лист (съвременно проучване показва, че не всички деца са обучавани). Ако изобрази човек, той е от т.нар. главоноги – далеч от съвършенството, но човек! През тези две години пред очите на близките си малката личност бързо напредва в развитието си.
...но още е рано. Наистина детето на 4 години и физически, и психично е коренно различно от 2-годишното дете. И все пак зрелостта е много далече.
 

Какво още не е изживяно и не би следвало да ви изненадва?
Детето сега се вижда само като положителен герой: “Аз съм много хубава!”, “Аз съм най-силният – побеждавам татко, когато се борим”. То разказва за себе си небивалици и си приписва чудни подвизи. Защото постоянно чува хвалби и възторзи, но и поради нереалистична преценка на своите възможности. Това е компенсация за недостатъчния собствен житейски опит.
Малкият човек не може да си обяснява правилно много от явленията, които наблюдава. Не е готов да осмисли истинските причини. И затова ги тълкува наивно: “Татко ходи на работа, защото там им раздават парички” или “Мама е глътнала бебенце и сега то седи в корема й”. За тази възраст е типичен и анимализмът – склонността да се оживяват, да се надаряват с душа и човешки свойства животни или неодушевени предмети, които детето обича и които го вълнуват.
Когато е уморено, пренатоварено, игнорирано, стресирано, малкото дете често прибягва до отдушници. То смуче палеца си, скубе косата си – негови начини да намали мъчителното напрежение. Помощни средства са и меките играчки и вещи – изпитани утешители.
Всяко пето дете продължава да се напикава нощем, макар и нередовно. При част от децата това остава и след 5–6-ата година, но вече като проблем, а не като норма.
 

В тази възраст често се срещат прояви на физическа агресия
(особено при момченцата). Така децата решават възникнали конфликти помежду си – за играчки, за надмощие... Малчуганите са склонни да се отнасят жестоко към дете, което не харесват и не искат да приемат в своята постоянна група за игра. Обикновено отхвърляни са по-незрелите, несамостоятелни връстници или тези, които са физически по-неугледни. Известно е, че агресията има пряка връзка и с примерите от семейството и телевизията.
Малкото дете с интерес заучава всички нови думи, които чува. Не малка част са т.нар. мръсни, неприлични изрази. То с желание ги изговаря, а на много от тях дори не знае значението. Прави го, за да дразни, развеселява околните, да привлича вниманието върху себе си. В тези случаи запазете спокойствие, но обезателно покажете на детето, че не одобрявате това.
 

През 3–4-ата година често се среща и присвояването на играчка или лакомство
Това няма нищо общо с кражбата. В основата му е формиращото се чувство за собственост у детето, което още не може да осъзнае, че не всичко е негово и не му принадлежи. Освен това през тази ранна възраст все още доминират импулсивните постъпки, защото задръжните процеси са недостатъчно силни. Когато у дома на детето му се забранява нещо, без да вижда съблазните, то искрено уверява, че “няма да прави така”. Но щом ги зърне навън, безсилно е да устои. Затова не го заклеймявайте, че е “крадец”, “бъдещ джебчия” и пр. Просто му обяснете защо тази постъпка е лоша и настоявайте само да върне взетото. Пораснало вече момиче разказваше, че когато били малки с нейна приятелка “често си грабвахме някое плодово млекце от магазина – беше ни весело да го правим тайно...” Разбира се, родителите нищо не са подозирали. Нещо много важно! Поради липса на личен опит децата през 3–4-ата година далеч не са готови да се пазят.
от всякакви застрашаващи ги ситуации и недоброжелателни възрастни. Тяхната любознателност ги тласка към опознаване на всичко ново, интересно и примамливо. Така често те попадат в инциденти, поглъщат токсични вещества (лекарства, препарати), нараняват се, а и лесно могат да бъдат примамени от педофили. Затова вашата роля е да сте изключително бдителни и да не оставяте без надзор малчугана.


В периода между 2 и 4 години детето става все по-подвижно и любознателно. Постепенно се научава да говори добре и да общува с връстници. То живее в прекрасното царство на въображението и фантазиите. Малкият човек обаче все още остава във властта на емоциите и трудно потиска импулсивните си реакции. Той не познава околния свят и опасностите, които се крият в него, и затова не умее да се пази добре. Вие сте неговата опора! И то задълго...

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог