Продължаваме нашата уютна поредица с красивите лица (и сърца), които стоят зад фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“. Днес ви представяме Мария Георгиева - може би я познавате и от участието ѝ в уеб предаването на „9 месеца“ или от житейската мисия да работи в полза на жените с ендометриоза. Тя е председател на настоятелството и учредител.

Здравейте, казвам се… Мария Георгиева

По душа, по професия и призвания съм… много неща, защото никога едно нещо не ми е достатъчно и искам да се реализирам по най-невероятни начини, в различни етапи от живота си. Преди всичко обаче съм емпат и канал чрез който правилната информация достига до хората.

Вярвам в… доброто начало у всеки човек. Също така вярвам, че знанието е това, което прави ефективна еволюцията и развитието на човека. Вярвам, че човек може да бъде това, което пожелае и е прекрасно да сбъдваме и най-смелите си мечти.

Аз и фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“ – всичко започна, когато... осъзнах, че не е правилно всички жени, които сега се сблъскват с диагнозата да минават по моя труден път, с липса на информация, лутане и срещи с безброй лекари. Животът ме срещна с много силни и невероятни жени с тази диагноза, някои от които не са нас вече, но те вървят по своя път и вярвам, че правят най-доброто, на което са способни, по техния си начин. С Ани и Кати обаче имаме една особена спойка, която рядко се открива - въпреки, че сме различни като хора и професии, имаме една силна визия, която ни движи напред. А тази различност в професионален план всъщност ни помага много, защото успяваме да я канализираме и всеки върши това, в което е най-добър и така успяваме да постигнем много за фондацията и каузата.

Диагнозата ме намери на 16 години, все още момиче в гимназията, чийто живот тепърва започваше. Беше много стресиращ момент и за мен и за родителите ми, защото имаше няколко месеца, в които нито те, нито аз знаехме какво точно се случва. Тогава не се знаеше много за тази диагноза и когато ме извадиха от операционна и ми казаха, че имам ендометриоза, не знаех какво е това, но звучеше страшно. Въпреки всичко обаче, съм благодарна, че откриха ендометриозата ми сравнително бързо и скоро след появата на симптомите ми, защото средно в световен план отнема между 5 и 10 години да се постави точната диагноза.

Жените във фондацията са невероятни. И не говоря само за Кати и Ани, които са учредители също като мен, а и за всички доброволци, защото те също са част от екипа ни и без тях нашата работа трудно ще достига до хората. Това са прекрасни жени, успели професионално и в личен план, много от тях с деца, други все още вървят по този път, но всеки ден им се възхищавам, за смелостта, за отдадеността, за това, което са като личности и за това, което дават към нас и към другите жени с тази диагноза. Ето сега, мога да им кажа още веднъж: Благодаря!

В България по темата се знае вече повече, отколкото преди години и особено по времето, когато на мен ми поставиха тази диагноза. И това не е факт само заради фондацията, повиши се чувствителността на обществото към подобен тип информация, а лекарите също започнаха да информират повече и да правят образователни кампании. Нещо, което преди години беше немислимо, поне за мен. Сега виждам готовност у специалистите да говорят повече по темата, а и ежедневно се срещаме с различни партньори, които също искат да работят за тази кауза.

Моята лична кауза е да бъда в помощ на хората, като правя възможно правилната информация да достига до тях и по този начин те да градят една по-добра здравна култура. Вярвам, че само по този начин човек може да поеме лична отговорност за здравето си. За мен е кауза и да изграждам повече знание не само за ендометриозата, но и за женското здраве като цяло в обществото ни. Вярвам, че всичко научено по пътя трябва да бъде споделено и че жените повече от всякога живеят във време, в което имат достъп до информация (само си помислете какво е било  преди 100 години!), и могат да осъществят своя потенциал в пълнота.

Най-голямото предизвикателство е да работиш за тази кауза денонощно и да успяваш да се грижиш за себе си адекватно. Защото да правиш кауза е всепоглъщащо и много различно от всяка друга работа, която съм вършила досега. В повечето време, ставам и лягам с тази мисъл, дишам и мисля за това постоянно, да не говорим, че съм в ежедневна връзка с десетки момичета с ендометриоза. Това може да бъде много изтощаващо, но и много зареждащо. А аз самата също имам ендометриоза и трябва да полагам ежедневни грижи за себе си и да не позволявам изтощение от работа. Този баланс е много фин и често го пропускаме.

Най-големият успех е да виждам как труда ни дава плод. Все повече жени биват овластявани и променят начина си на живот, в името на здравето си. Все повече жени избират здравето си, вместо тежка професионална кариера. Аз също направих този избор преди няколко години и не съжалявам. Успехът за мен обаче не стига до тук, той е и в много по-мащабни проекти и дейности, които тепърва ще разгръщаме, за да направим системна промяна в обществото.

Всеки ден се събуждам с мисълта за това как да се погрижа първо за себе си и какво нова идея да разработя. Новите неща ме тласкат напред и ми дават много енергия. Обичам да се впускам в нови проекти именно защото са непознати и откривам нови страни и от самата себе си. Но грижата за мен самата е приоритет, урок, който научих през последните няколко години.

За себе си научих, че съм най-важната и че ако аз нямам ресурс, не мога да давам енергия и грижа на другите около мен. Научих, че мога да се справям със ситуации, в които повечето хора ме съветват да не влизам. Научих се да вярвам повече на вътрешния си глас и да не се отказвам колкото и трудно да изглежда всичко.

Хората не знаят за мен, че щях да ставам ветеринарен лекар и че много обичам животните. Това е моя детска мечта, която може би някой ден ще сбъдна.

Преди 5 години бях човек с много планове и мечти, от които поне половината съм случила.

Днес съм… не съм същия човек със сигурност, защото човек се променя постоянно и това е най-хубавото. Но днес съм същата тази жена, която вярва в каузата, дори повече от преди.

След 5 години си представям, че ще бъда... в България и ще съм направила много по-мащабни неща за каузата, които водят до системни промени в обществото. В момента всичко е много динамично, светът се развива с неподозирани темпове и ми се иска да вярвам, че хората ще бъдат по-осъзнати, по-отговорни към себе си, към здравето си и към това на другите хора.

Намирам сила във вътрешния си глас, жените, които ме подкрепят и партньора ми. Това са неща без които не мога. Моето гориво са интуицията, която ме води безпогрешно, всички жени, които споделят моя път и моят съпруг, който върви редом с мен в добро и в лошо.

Книгите, които всяка жена с ендометриоза е добре да прочете - за съжаление, няма нито една книга на български за ендометриоза и всички заглавия, но ще посоча две заглавия, които веднага излизат на преден план:

  • - One part plant, на Джесика Мърнейн, която е много силен глас в САЩ по темата ендометриоза и е голям пример и висока летва в начина си на живот. Тя е една от жените, които ме вдъхнови да започна да се храня с повече растителна храна и да овладявам симптомите си по естествен начин.
  • - Outsmart endometriosis, Dr.Jessica Drummond - изключително интелигентно написана книга, която се фокусира върху био-индивидуалния подход към ендометриоза. Самата Джесика Дръмонд е функционален терапевт, който се занимава предимно с женско здраве.

Като цяло има много книги за женско здраве, които са оставили траен отпечатък в живота ми и са ме научили как да се грижа за себе си по-добре, как да слушам тялото си и за какви симптоми да внимавам. Като напр. Баланс на хормоните, баланс в живота на Д-р Клаудия Уелч - това е книга която препрочитам и до ден днешен, Клетъчно пробуждане и Завръщане към светлината на Барбара Рен, Чуй своето тяло на Сара Стоувър. Това са книги преведени на български и за мен са задължително четиво за всяка жена. Бих добавила още две книги на Лара Брайдън, които обаче не ми е известно да имат превод на български - Period Repair Manual и най-новата й Hormone Repair Manual.  В днешно време, когато всичко е много достъпно през социалните мрежи и човек има възможност  да следва известни хора по цял свят, бих си позволила да дам няколко имена, които аз следвам и чрез които се информирам за всичко по отношение на женско здраве - Лара Брайдън, Д-р Авива Ром, Джесика Дръмонд, Сара Готфрид, Никол Жардим, Алиса Вити. Няма да сбъркате ако прочете  поне една тяхна книга или просто ги следвате в Инстаграм.

Моето послание към всички, които се страхуват да се борят с диагнозата и не знаят накъде да поемат… е много ясно - никога не се отказвайте да търсите път, защото път и изход винаги има. Ендометриозата е път, който трябва да бъде извървян и от нас зависи как. Болестите не са нищо друго, освен вик на тялото за внимание и грижа. Търсете информация, четете, говорете с други жени с ендометриоза, намерете вашия път.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ