Дойре ред и на Кати - припомняме, че създадохме кратка рибрика с дамите, основали фондация "Ендометриоза и репродуктивно здраве". Главен герои в настоящия текст е Катерина Иванова, чаровна, усмихната и приятна за общуване личност (като всички от фондацията).

Здравейте, казвам се Катерина Иванова.

По душа съм хуманист. По професия съм координатор на проекти в НПО. Призванието ми е да работя за подобряване на живота на хората в неравностойно положение в обществото ни.

Вярвам в добротата у хората и в светлото бъдеще за идните поколения, за което си заслужава да работим.

Аз и фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“ – всичко започна, когато… срещнах Ани и Мария. Споделеното от тях за болестта ме накара за пръв път толкова силно да усетя, че не съм сама по този път. Думите, с които описваха болките от ендометриоза, звучаха така, сякаш аз съм ги казала. Така разбрах, че съм сред себеподобни. От цялото си сърце и душа поисках да направя така, че повече жени да усетят същото и да разберат, че не са сами с болестта.

Диагнозата ме намери на 22 г., студентка в Софийския университет. Наложи се да ме оперират, след което последва стандартния съвет от лекарката: ,,Трябва да забременееш възможно най-скоро”. Напълно неподготвена за тези думи, без стабилна връзка и партньор, на когото да мога да разчитам за такава важна крачка, на този етап това изглеждаше твърде далеч в бъдещето.

Жените във фондацията… Те са силни и смели, грижовни и себераздаващи се, мои ментори, приятелки, сестри по съдба и партньори в общата ни мисия – да помогнем на повече жени с ендометриоза в България.

В България по темата се знае повече от момента, в който за пръв път чух диагнозата, но и не достатъчно. Все още имаме много работа в посока информираност на обществото за ендометриозата и репродуктивното здраве като цяло.

Моята лична кауза... Всъщност имам много и имам късмета, че животът не спира да ме среща с правилните хора, за да работя за осъществяването им. Каузите са това, което ме движи напред и ако някоя от тях се осъществи, на нейно място вероятно ще се появи нова.

Ето и някои от тях:

● всички жени в България да познават своите здравни и репродуктивни права и да ги отстояват.

● нито една жена с ендометриоза да не се лута от лекар на лекар без диагноза в продължение на години.

● нито една жена да не минава през това предизвикателство сама и неподкрепена.

● жените с ендометриоза да имат избор между различни варианти за лечение според индивидуалните им потребности и лична ситуация, а също и справедлив и равен достъп до тях.

И още много други, насочени към подобряване на живота на децата и хората от уязвими групи в обществото.

Най-голямото предизвикателство за мен е да работя в среда и система, в която дори минимални  промени отнемат години усилия и целенасочен труд на много хора, готови да отделят от личното си време за това. Това налага човек да промени нагласата си от „Искам да  променя обществото, в което живеем сега, веднага” към “Аз ще променя обществото, в което живеем, стъпка по стъпка, започвайки от себе си, като се превърна в пример за другите”.

Най-големият успех… да продължавам всеки ден да правя това, което правя, въпреки трудностите и болката.

Всеки ден се събуждам с мисълта как да бъда поне малко по-добра от вчера.

За себе си научих, че съм доста издръжлива и силна, качества, които преди това не разпознавах като свои.

Хората не знаят за мен, че обичам музиката, книгите, театъра, балета, пътешествията по света, котките. Обичам също така да се занимавам с всякакви артистични занимания...чисто любителски (рисуване, приложни изкуства, декорации).

Преди 5 години не си представях живот без болка.

Днес съм жена, която успя да постави симптомите си под контрол и иска да помага и на други да постигнат същото.

След  5 години си представям, че ще бъда същата, но малко по-мъдра.

Намирам сила в очите на жените, които намират подкрепа при нас, в нашия малък и сплотен екип, в семейството ми, което е неотлъчно до мен винаги, в съпруга ми, който не спира да ме подкрепя въпреки трудностите.

Книгите, които всяка жена с ендометриоза е добре да прочете… Трудно ми е да препоръчам книги за ендометриоза, без да повторя тези, които Ани е изброила вече. За мен книга, която винаги препрочитам в трудни мигове и която ми помогна да осмисля страданието и болката си, е „Човекът в търсене на смисъл” на Виктор Франкъл. Тя ми помогна да променя изцяло начина, по който гледах на заболяването си, и смятам, че може да е от полза на всеки човек с хронично заболяване.

Моето послание към всички, които се страхуват да се борят с диагнозата и не знаят накъде да поемат, е, че не са сами, в нас могат да открият подкрепата, която им липсва. Защото само една жена, минаваща през това, може истински да те разбере. Много е важно да слушат собственото си тяло и сигналите му и да се грижат за себе си, да бъдат непримирими и да не се отказват да търсят точния лекар и правилното за тях лечение, да не позволяват на никого да омаловажава начина, по който се чувстват, да не спират да вярват, че има живот без болка или поне с по-малко болка.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ