Розови панделки, плитки, кукли и сладки роклички - звучи като приказка. Това всъщност бе моята приказка. Живеех с мечтата да си имам момиченце доста време - още преди да намеря сродната си душа, моя съпруг, аз жадувах да стана майка и си представях как раждам очарователно и здарво дете - дъщеря ми. Ще прозвуча ли странно, ако споделя, че имах и подготвено име? Да, нямах съпруг, не бях бременна, но знаех как щях да кръстя своята бъдеща рожба (не си бях подготвила име за момче).
И така, станах на 30 години, и един щастлив ден се запознах с "моя човек" - добър, усмихнат и с най-красивите очи. Бях сигурна, че ако имаме момиче, тя ще ги наследи от него. Ние, жените, трябва да мечтаем смело, да се вслушваме в своята интуиция и да не забравяме, че мечтите се сбъдват. Няма да крия - имахме трудни моменти, преживях два спонтанни аборта, след тях - сериозни прегледи, изследвания, скъпи интервенции, лекарства, витамини... Понякога ми идваше да се изолирам от целия свят, но бързо намирах начин да се справя с тъгата.
Е, накрая се молих просто да зачена и да родя живо и здрави дете. Разбира се, Бог е добър и ме зарадва с... нашата дъщеря! Няма да забравя третия си положителен тест за бременност - сякаш сънувах. Обляха ме различни емоции - радост, трепет, страх, пеперудите в корема ми затанцуваха. Едва успях да издържа до първия преглед при акушер-гинеколог, след това чаках втория - за да чуем сърчицето. Имаше и съзли от щастие - отличен сърдечен пулс и бебето си отговаряше на гестационната седмица! Ура! Започнах да броя дните, да наблюдавам под лупа как се променя тялото ми. Научих се на търпение. На първата фетална морфология ми казаха и пола, плюс чудесните думи, че бебето се развива перфектно! Плаках от щастие цял ден!
Раждането мина по учебник, кърмих шест месеца, свикнах много бързо с безсънието и ролята на мама. Днес прегръщам своята дъщеря Ема и изпращам позитивни мисли към всички дами, които си мечтаят да имат момиченце!
