В днешно време качественото здравеопазване е свързано със сериозни финансови суми – визирам България, но знам, че и в чужбина не е никак евтино, а моменталният достъп до добър специалист или изследвания не се случват току-така.

Да сме живи и здрави, пари се изкарват. Пиша ви това, защото искам по някакъв начин да благодаря за подкрепата на моето голямо семейство – мама, татко, леля, сестра ми и баба и дядо, хората, които се обединиха и помогнаха на мен и моя съпруг да станем родители.

БЕБЕ ИВЕЛИН – МАЛКИЯТ ГЕРОЙ С ГОЛЕМИТЕ СИЛИ

Правя важно уточнение – аз съм на 23 години, и от 20-годишна се опитвам да забременея. Имах късмет, че срещнах настоящия си съпруг преди да завърша, влюбихме се и пожелахме да създадем семейство.

След 8 месеца на неуспехи и много сълзи от моя страна, потърсихме репродуктивен специалист. Беше изключително трудно да намеря лекар, който да ме приеме сериозно, защото бях (и все още съм) във възраст, която не предполага появата на подобни проблеми. След солидно лутане, успях и в крайна сметка се заеха с моята ситуация.

Резултатите от кръвните ми изследвания се оказаха много лоши – нисък антимюлеров хормон. Причината беше генетична. Впоследствие се наложи и операция, която трябваше да послужи за отстраняване на кисти. Лекарят беше категоричен – преди нея трябваше да извадим яйцеклетки, да ги оплодим и директно да замразим ембриони.

Разбира се, наложи се да действаме чрез спонтанен цикъл, заради лошите нива на яйчниковия резерв. Три месеца, имах и лека стимулация, посъбрахме това-онова. Последва друга стимулация, за да пробваме дали ще отговоря все пак по някакъв начин.

БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER

За щастие, произведох цели 7 яйчица, от които 4 се превърнаха в бластоцисти. Нямах право да кандидатствам по Фонда, самофинансирахме се. И тук се появява огромната подкрепа на la familia!

Понеже с моя съпруг учихме и работихме едновременно, изплащахме и собствено жилище, наистина нямаше как да си позволим всичко това без външна подкрепа. Жените, които минават през същото, са наясно колко са скъпи всички изследвания и манипулации – отделно имахме и пътни, защото не живеем в София. Дълги часове пред кабинета, но аз чаках винаги с усмивка и голямо настроение, имах усещането, че всяка манипулация ме приближава да сбъдване на мечтата за дете. Бях уверена и наистина се фокусирах върху приоритета, наречен „семейство“.

В крайна сметка забременях с последния от всички, събрани „ледени бебета“ и сега съм в седми месец. Минах и през операция и други процедури, но резултат е налице. Приятели, семейството е сила, вижте само какви чудеса могат да направят за нас хората, които ни обичат.

ИНВИТРО И ЕНДОМЕТРИОЗА

Съветвам ви да не криете проблемите си от най-близките, не пазете болката за себе си. Споделеният проблем е половин проблем, после всички ще празнувате щастието от общите усилия. Успех на всички, разказвайте си хубавите истории, сигурна съм, че ще послужат на други семейства.

Текст: Димка Иванова, Плевен