Инвитро и ендометриоза

Статистиката: Смята се, че между 30 и 50% от жените с репродуктивни затруднения имат ендометриоза. Тя е една от водещите причини за безплодие при дамите.

Кога се налага лечение инвитро при жени с ендометриоза?

Тежката ендометриоза, особено тази, засягаща тръбите на жената, е една от индикациите за финансиране на инвитро процедура от Центъра за асистирана репродукция. Лекарите обикновено препоръчват 6 месеца опити за спонтанно забременяване след операция за отстраняване на ендометриоза или хормонално лечение и едва при неуспех – преминаване към асистирани репродуктивни технологии (инсеминации, инвитро, ICSI). Ако ендометриозата засяга фалопиевите тръби, те са тежко увредени или напълно запушени, жената се насочва към инвитро.

9 месеца препоръчва

PrimLife Ferro Energy

При жени с минимална или лека степен на ендометриоза и над 6 месеца неуспешни опити за забременяване, при които няма увреждане на фалопиевите тръби, се препоръчва първо да се опита с инсеминации и едва при неуспех, да се премине към инвитро процедура.

При жени с умерена или тежка степен на ендометриоза и над 6 месеца неуспешни опити за спонтанно забременяване, лекарите препоръчват преминаване към инвитро процедура.

За всяка пациентка отговорът на този въпрос е важен. Необходимостта от операция би наложила отлагане на инвитро процедурата с поне няколко месеца. За лекарите той също е от огромно значение и именно те трябва да преценят дали ползите за пациента (повишаване на шансовете за успешно инвитро, намаляване на болковия синдром), са повече от потенциалните рискове (сраствания, намаляване на яйчниковия резерв и др.).

Според голяма част от лекарите, ако са налице активни ендометриозни огнища, особено ако са в областта на перитонеума, или ендометриозни кисти, е възможно те да създават токсична среда в малкия таз на жената, което може да попречи на имплантацията на ембриона.

Наличието на големи ендометриоми (ендометриозни кисти), може да оказва негативно влияние върху качеството и броя на яйцеклетките. Те невинаги са причина за безплодие и инвитро неуспехи, но лекарят задължително трябва да ги вземе предвид в процеса на планиране на процедурата. Всяка оперативна намеса върху яйчниците крие риск от намаляване на яйчниковия резерв.

Друга възможна индикация за операция е наличието или съмнението за хирдосалпингс (състояние, при което едната или двете маточни тръби образуват големи сакове, пълни с течност). В този случай повечето лекари биха препоръчали операция за отстраняване на едната или двете тръби, тъй като хидросалпингсът може да попречи на имплантацията.

Лекарят ще направи оценка на нуждата от операция, вземайки предвид резултатите от всички изследвания и диагностични процедури, тежестта на заболяването – дали са налице ендометриозни кисти и/или огнища, техния размер и локация, както и други фактори, като възрастта на жената, цялостното ѝ здравословно състояние и наличието на съпътстващи заболявания. При необходимост лекарят ще предложи замразяване на яйцеклетки преди операцията, особено ако яйчниковия резерв на жената е застрашен.

Кои са основните притеснения на жените с ендометриоза преди стартирането на инвитро процедура?

● Какви лекарства ще се използват за хормоналната стимулация и какви са страничните ефекти от тях?

Хормоналната стимулация се извършва по индивидуален план за всеки пациент, който лекарят разработва, вземайки предвид тежестта на заболяването и наличието на съпътстващи заболявания, нивата на хормоните, броя на видими антрални фоликули в яйчниците на жената, възрастта на жената и др.

Стимулацията до фоликулярната пункция обикновено се извършва с медикаменти, които съдържат човешкия фоликулостимулиращ хормон (FSH) и водят до образуването на по-голям брой зрели яйцеклетки. В някои случаи лекаря ще предпочете да използва друг тип медикаменти от групата на т. нар. ,,ароматазни инхибитори”. Те се използват за стимулиране на производството на по-голям брой яйцеклетки, без извънредно покачване на нивата на естрогени в тялото.

В комбинация с тях могат да бъдат използвани и лекарства, потискащи овулацията, за да се контролира равномерното нарстване и зреене на яйцеклетките. В последния етап на стимулацията на пациентката се поставя инжекция с човешки хорион гонадотропин (ЧХГ) в точно определен от лекаря ден и час, което води до финалното развитие на яйцеклетките.

В подготовката за ембриотрансфер, по преценка на лекаря, може да бъдат предписани хормонални лекарства за подобряване на състоянието на маточната лигавица. Възможно е лекарят да реши да направи инвитро на спонтанен/естествен цикъл – без прилагане на медикаменти за хормонална стимулация или с тяхното минимално използване. Важно е да уточните с лекаря си какъв е най-добрия план за вас и как да се минимизират евентуалните негативни ефекти върху ендометриозата.

Както всички хормонални медикаменти, използваните за стимулация по време на инвитро също могат да предизвикат странични ефекти. Тяхната проява е строго индивидуална при всеки пациент. Сред най-често срещаните са гадене, стомашни проблеми, усещане за подуване и тежест в корема, главоболие и др. Възможно е и да не изпитвате никакви странични ефекти.

Знаем, че ендометриозата е хормонално зависимо състояние (най-вече естроген-зависимо), а хормоналната стимулация води до повишаване на нивата на естрогени в женското тяло. Притеснението, че стимулацията може да влоши състоянието на жените с ендометриоза (разрастване на съществуващи огнища и кисти или поява на нови), е напълно основателно. Проучвания показват, че сериозно влошаване на ендометриозата в следствие на инвитро е рядко срещано, тъй като излагането на хормонална стимулация е за кратък период от време. Ако изпитвате подобни притеснения, задължително ги споделете с вашия лекуващ лекар. Той ще проучи и оцени на потенциалните рискове и на базата на това и други важни фактори ще определи дозировката на лекарствата, избирайки план за стимулация, при който рисковете за здравето ви са минимални.

По какъв начин ендометриозата повлиява инвитро процедурата и нейния изход?

Инвитро процедурата включва много етапи, а изходът ѝ е непредвидим. За съжаление, всеки от тези етапи крие риск от неуспех. Ендометриозата може да повлияе изхода на инвитро лечението по различни начини, например като намали броя и влоши качеството на яйцеклетките и съответно на ембрионите, като създаде токсична среда в малкия таз на жената и попречи на имплантацията. Вашият лекар ще ви предостави информация за последователността и целите на етапите и възможностите нещо да се обърка при всеки от тях.

Каквито и да са причините за безплодието, преминаването към инвитро процедура е емоционален момент за всяка жена. При стартирането на инвитро процедура с ендометриоза е нормално пациентката да се чувства несигурна, изплашена и да си задава множество въпроси. Ключът към справянето с това е добрата комуникация с лекуващия лекар и обсъждането на всички въпроси, които са заредени с тревога и притеснение за жената.

European Society of Human Reproduction and Embryology (ESHRE) - Guideline on the management of women with endometriosis / Насоки за лечение на жени с ендометриоза на Европейското общество за човешка репродукция и ембриология (ESHRE)