.png)
Скъпи приятели, представяме ви първата част от една минипоредица, посветена на еднометриозата. Какво ни вдъхнови да я реализираме? Идеята се роди съвсем естествено покрай партньорството ни с фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“ – знаете за рубриката им в печатното издание на „9 месеца“, както и за регулярните материали по темата, които публикуваме онлайн. Ето така, неусетно, просто разширихме обхвата на информация и вярваме, че ще ви бъде интересно да видите някои от основните фигури, превърнали се в двигател на полезната инициатива и лична мисия. Днес ви представяме Анна Димитрова, управител, учредител на фондацията. Ето каквo ни сподели тя…
Здравейте, казвам се… Анна Димитрова
По душа, по професия и призвания съм… архитект и културолог по образование, интериорен дизайнер по професия и обсебена от намирането и споделянето на информация по призвание.
Вярвам в… необходимостта от информираност и че имаме нужда от малко повече толерантност и разбиране.
Аз и фондация „Ендометриоза и репродуктивно здраве“ – всичко започна, когато… отидох при тогавашния си гинеколог, който не ми помагаше с болките вече повече от година, ентусиазирана да му споделя какво ми е помогнало, за да каже и на други жени с моя проблем, а той ме прекъсна на средата на изречението с думите, че това не го интересува. Тогава се загнезди в мен чувството, че не е правилно тази информация да не бъде споделена и не след дълго направих блог по темата, покрай него се запознах и с други жени с ендометриоза и това доведе до участието ми в създаването на фондацията.
Диагнозата ме намери… в момент, в който какво се случва с мен беше най-последното нещо, което има значение в живота ми. И затова оставих информацията в едно шакфче и продължих с всички останали проблеми и едва 10 години по-късно започнах напълно да разбирам какво представлява всъщност тази диагноза.
Жените във фондацията… са приятелки, подкрепящи и разбиращи, сродни души и страхотни колеги, освен това са хората, с които си говорим на един език.
В България по темата се знае… иска ми се да вярвам, че вече се знае повече, отколкото преди да започнем работа с фондацията. Все пак все още не е достатъчно и за повечето хора ендометриозата се свежда до операция, золадекс, забременяване и след това всичко вече ти е наред.
Моята лична кауза е… да направя така, че да не е нужно тези след мен да се сблъскват с проблемите, които съм имала аз.
Най-голямото предизвикателство… да преодолея границите и препятствията, които сама си поставям.
Най-големият успех… че успях да се измъкна от депресията със собствени сили и след това да закрепя здравето си и да успокоя симптомите на ендометриоза и аденомиоза, които бяха станали почти непоносими в онзи момент.
Всеки ден се събуждам с мисълта за… какво предстои.
За себе си научих… че давам значително по-добри съвети на другите, отколкото следвам аз самата.
Хората не знаят за мен, че… чета при всяка възможност и се лекувам с писане ????
Преди 5 години бях… загубила надежда, че нещо би могло да се подобри.
Днес съм… уверена, че имам какво да направя и да предложа на света и има още много неща, които да постигна.
След 5 години си представям, че ще бъда… опитвам се да не си представям, защото опитът ме е научил, че нещата не се получават както си ги представям. Но си създавам цели, които да следвам и посоки, в които да вървя. И си пожелавам след пет години на предизборните кампании да се говори и какво ще се направи, за да се подобри средата и здравето на хората.
Намирам сила в… убеждението, че нещата постоянно се подобряват.
Книгите, които всяка жена с ендометриоза е добре да прочете… труден въпрос! Всичко, което би отговорило на въпросите, които има, или би успокоило притесненията, всичко, от което има нужда в дадения момент. Лично за мен това бяха много книги за начина, по който работи мозъкът и неща, свързани с женската роля и женското тяло. Все пак, има няколко заглавия, които препоръчвам редовно и дори присъстват и в личния ми блог, защото са пълни с информация, която всяка жена би трябвало да знае. Бих започнала с една стара, но все така полезна книга: „Женски тела, женска мъдрост“ на д-р Кристиан Нортръп, която ми отвори очите колко е важно да слушаш тялото си и сигналите, които дава; „Болестта като път“ на Рюдигер Далке и Торвалд Детлефсен, която е точното четиво за момента, в който се питаш „защо аз?“; две книги за тялото и травмите, които задържа, които ми помогнаха много в разбирането за собственото ми тяло: „Тялото помни“ на Бесел ван дер Колк и „Когато тялото каза „НЕ“ на Габор Мате. И, разбира се, книгите на няколко жени, лекари, които следвам и чета постоянно, просто защото имат толкова много, което могат да споделят и защото от тях научавам всичко, което ме интересува за хормоните, храненето и навиците, които са ми нужни за добър живот: „Баланс на хормоните, баланс в живота“ на Клаудия Уелч, „Мистерията на женското здраве“ на Линда Крокет, „Хормонален баланс“ на Сара Готфрид и две книги, които все още не са преведени на български, но са страшно полезни: „Woman Code“ на Alisa Vitti и „Period Repair Manual“ на Lara Briden, която всички във фондацията следим ежедневно. И понеже всичко изброено е по-скоро полезно, накрая бих споделила и „Ask me about my uterus“ на Abby Norman, която пък разказва собствената си история в търсене на диагноза и нещо, което да помогне, и е книга, която показва в детайли през какво минават жените с ендометриоза.
Моето послание към всички, които се страхуват да се борят с диагнозата и не знаят накъде да поемат… обикновено в тези моменти говорим за операции, лекари, избор на лечение и др. подобни. Но диагнозата не идва случайно и мисля, че е идеален момент да ни накара да погледнем с нови очи не само здравето си, но и на всичко останало в живота си и да преосмислим решенията, които сме взимали досега.
Искам да ви благодаря за трибуната, която ни давате! Преди години, когато за първи път чух думата „ендометриоза“, не само нямах представа какво е, но и не намерих почти никаква информация. Ето защо сега се радвам на всяка възможност да говорим по темата и да даваме информация на тези, които тепърва се сблъскват с диагнозата.
