Здравей, мамо!

Пиша ти това писмо, за да ти разкажа някои любопитни факти за мен - да, знам, че ти ме виждаш понякога, ту в съня си, ту в кабинета на лекаря, но друго си е самата аз да споделя подробности.

Съвършено здрава съм, разивам се отлично и ще се родя в превъзходна форма. Усещам, че и ти си физически балансирана и се радвам. Хапваш зеленчуци, пиеш вода и приемаш витамините без да ти мигне окото.

Страхуваш се от раждането? Мамче, недей! Няма да се поддаваш на тревогите и лошите мисли, освен това, моля ти се, не чети в интетрнет и не вярвай на хора, които не познаваш. Всяко бебе е индивидуално, всяка бременност - също. Това важи с пълна сила и за раждането. Разбирам те - аз съм първа рожба, очаквана, мечтана, няма как да не се вълнуваш, но ти забранявам да изпитваш стрес. Споделяй повече с тати, той може да се окаже голяма опора, а ми се струва, че малко го изолираш. Представяш ли си ме? Аз чувам гласа ти, закачам се, когато ритам насам-натам. Дори ми е забавно. Наистина ли има опция появата на такова чудо като мен да бъде съпроводена с нещо лошо? Не! Именно - нашата среща ще бъде специална, незабравима, красива, емоционална и ако има сълзи, те ще бъдат от щастие. Не си поставяй рамки, довери се на лекаря - секцио или нормално раждане - нищо не е на всяка цена, важно е аз и ти да бъдем добре на финала! Твоята основна задача е да си в мир и хармония, да се чувстваш пълноценна и удовлетворена, другото ще се подреди с лекота. 

Помниш ли двете черти на теста? А малката точица, която бях в самото начало? Ами аз съм същинско чудо - ще намеря начин да се появя на белия свят и не са ми нужни твоите страхове, а твоята любов и вяра.

Имам чувство за хумор, харесвам класическа музика и не съм почитател на сериалите - предпочитам да четеш интересни книги на глас. Допада ми да ме разхождате, да се возя в кола, да ходиш пеша, да плуваш - имате ли панове за море?!

Любимият ми цвят е оранжево, но се заглеждам и в бялото - не ме питай как знам толкова много, имам си своите тайни. Готови ли сте с детската ми стая? Ще се усмихна, ако я украсите с балони и така ме посрещнете у дома след болницата.

Настоявам да поканите баба и дядо - безкрайно са ми симпатични. Те сигурно нямат търпение да ме видят и гушнат!

Разбра ли сега какво дете съм аз? Щастливо и обичано. Това обаче ти вече го знаеше, защото съм формирана така благодарение на теб и татко!

Хайде, до скоро! Остана още малко, не ме мислете, Бог има грижата в утробата ти да е утробно и топличко.