МАРГАРИТА ГАБРОВСКА, логопед, подкрепя терапевтично деца в ранна възраст (0—3 г.) с трудности в развитието и техните семейства, като част от екипа на Фондация „Нашите недоносени деца“ и Център за детско развитие ,,Малки чудеса”. Има докторска степен по философия (етика) от 2018 г., а от 2021 г. е асистент в Секция „Етически изследвания“ при БАН. Както терапевтичните, така и изследователските ù интереси са свързани с полето на приложната етика и практиките на грижа за деца и възрастни, намиращи се в уязвима ситуация.

Технологиите са се превърнали в неизменна част от живота ни и така са се вплели в него, че понякога е трудно да си предста- вим какво бихме правили без мобилния си телефон и лаптопа си. Тяхното присъствие в живота ни трудно би могло да подмине и всекидневието на децата ни. В следващите редове ще се опитаме да отговорим на въпроси като:

  • В кой етап от ранното детство е най-важно да държим децата далеч от екраните?
  • Във всички случаи ли технологиите са „враг“ на дет- ското развитие?
  • Каква е връзката между боравенето с електронни устройства и качеството на фината моторика?

При малките деца, особено тези под 3-годишна възраст, развитие- то е един изключително динамичен процес. Те учат, като изследват заобикалящата ги среда и наблюдават и имитират възрастните в живота си. Прекомерното време, прекарано пред екран, може да попречи на способността на детето да наблюдава и да преживява типичните ежедневни дейности, с които е необходимо да се ангажира, за да опознае света. С други думи, то изпуска случващия се около него живот, което води до последващи затруднения във формирането на разбиране и усещане за смисъл.

През първите три години от живота си детето има изключително силна необходимост да изследва света около себе си и то, като ангажира всички свои сетива. Ако просто изведем детето си на разходка и докато го бутаме в количката, сме му връчили мобилния си телефон, то трябва да знаем, че вниманието му ще бъде напълно погълнато от устройството, за сметка на всички външни стимули от средата, които ще останат напълно неотразени и непреживяни.

Всъщност ангажирането на вниманието на малкото дете с екранни устройства за продължителен период от време, затруднява децата в усвояването на умения за комуникация с околните. Това е така, защото в по-голямата си степен, екранното съдържание не предполага комуникация, то е моно- лог, в който детето има изцяло пасивна роля на наблюдател. В процеса на комуникация, от друга страна, имаме говорител
и слушател, които разменят ролите си на кратки интервали – умението за общуване е сред фините способности, които човек развива чрез общуване с други човешки същества и трудно би могъл да разбере, взирайки се в екрана, особено в първите години от живота си. Изследвания в областта на ранното детско развитие сочат, че децата под 2-годишна възраст усвояват незначително количество информация, използвайки екранни устройства, в сравнение със ситуация, в която учат и взаимодействат с друг човек, наблюдавайки и имитирайки го. Всъщност, информацията, получена от екран, от деца в ранна възраст (0—3 г.), остава почти изцяло неразбрана от тях на съдържателно ниво. Причината да са така „погълнати” от устройството е интензивната стимулация, получена от ярките и бързо сменящи се картини, които действат като „наркотик” за мозъка им. Развитието на езиковите умения между 1 1/2 и 3-годишна възраст е изключително интензивен процес. Множество проучвания показват, че децата развиват комуникативните си умения най-пълноценно, когато са ангажирани и общуват с възрастни, които говорят и играят с тях. През последните години се подчертава и връзката между прекомерното екранно време в ранна възраст и трудностите с концентрацията на вниманието в училищна възраст.

На пръв поглед всичко това изглежда тревожно, но е важно да отбележим и че не всичко, предложено на екрана носи вреди. Гледането на някои образователни предавания всъщност може да бъде от полза за децата, но само за тези на три и повече години. За щастие, някои разумни продуценти са въвели учебни елементи в телевизията, „Улица „Сезам“ е отличен пример, както и „Дора изследователката”, където децата са активни участници в диалога и действието. Образователното телевизионно съдържание, предложено в подходяща възраст и умерено количество, има доказано положително въздействие върху подобряването на поведението, училищните и когнитивните умения при децата. Технологиите имат още една ценна функция – свързват ни с близки хора, с които не можем да бъдем физически заедно, това е и един пълноценен начин, по който можем да ги използваме в ежедневието на детето – за разговор с дядо или уловена въздушна целувка от баба. В тези случаи екранът не е крайна цел, а средството, с което детето може да общува със значими хора в живота си.

Като причина се изтъква именно продължителната  на мозъка вследствие на постоянната смяна на теми и изображения на екрана, което води до неспособност за задържане на вниманието в една дейност до приключването й.

Има безброй дейности, с които можем да помогнем на детето в ранна възраст да опознае света, удоволстви- ето от общуването, както и да развива пълноценно различни свои умения, тук ще споменем само някои от най-предпочитаните, които често обсъждаме в терапевтичната практика с родители в Център „Малки чудеса”, като алтернатива и начин за преодоляване на силната привързаност към екраните:

  • - Колело за баланс;
  • - Тротинетка;
  • - Рязане с ножичка с тъп връх;
  • - Късане на хартия и апликиране;
  • - Игри с конструктори с разнообразни по големина части;
  • - Мозайки с по-едри елементи;
  • - Игри, свързани с обличане и събличане, откопчаване на копчета и ципове, отлепване на лепенки и тн.
  • - Игри за вгнездяване;
  • - Оцветяване на големи фигури (ябълка, топка и тн.);
  • - Игри за шиене с дървена игла;
  • - Игри с пластилин и кинетичен пясък.

,,Живата” игра има незаменима роля в живота на детето. Тя е основното средство за опознаване на света, учене и изграждане на умения и навици. С малко въображение, всяко нещо в дома може да се превърне в част от огромна забава и споделени спомени. Но не бъдете и прекалено строги към себе си – това, че се е наложило да пуснете на детето филмче за половин час, за да свършите неотложна задача или просто да останете за малко със себе си, не означава, че ще дойде краят на света, или че не сте достатъчно добър родител. Както отбелязват още древногръдските мислители – ключът е в умереността.

Център за детско развитие ,,Малки чудеса“:

Център за детско развитие ,,Малки чудеса“ е терапевтично пространство, част от Фондация „Нашите недоносени деца”, което предоставя комплексна терапевтична подкрепа и консултиране на деца в ранна възраст (0—7 год.) и техните семейства. В Центъра работят логопеди, психолози, ерготерапевт, фамилен терапевт, които имат дългогодишен опит в работата с деца в ранна възраст, срещащи различни по тежест и произход развитийни затруднения. Център „Малки чудеса“ дава възможност за провеждане както на индивидуални, така и на групови терапевтични занимания, групи за адаптация за деца, групи за подкрепа за родители, лекционно-дискусионни семинари по теми, свързани с родителство и подкрепа на ранното детско развитие.

За контакт: тел. 0887 54 54 46; e-mail: office@premature-bg.com