Проф. д-р Здравко Каменов, д.м.н., Клиника по ендокринология и болести на обмяната, УМБАЛ „Александровска", ръководител на Катедрата по вътрешни болести в Медицинския факултет на Медицинския университет, София, отговори на въпроси, които си задават все повече жени с болест на щитовидната жлеза.



Щитовидната жлеза и нейната функция

Щитовидната жлеза отделя хормоните тироксин и трийодтиронин, които имат много функции в организма, но най-вече в регулирането на обмяната на веществата. Оттук се повлияват терморегулацията, растежът, умственото развитие, телесното тегло, дефекацията, сърдечната дейност, нервната система и много други.



По следите на симптомите

Проявите могат да бъдат в две противоположни посоки – намалена или повишена функция на жлезата. При недостатъчна функция (хипотиреоидизъм) има увеличаване на теглото, забавяне на мисловната дейност и отслабване на паметта, сънливост, забавен пулс, запек, понижаване на телесната температура, суха кожа и др. При повишена функция (хипертиреоидизъм или още тиреотоксикоза) са налице обратните симптоми – намаляване на теглото, нервност, напрегнатост, безсъние, треперене, ускоряване на пулса, повишаване на температурата, топла и влажна кожа, диария и др.

Задължително ли е тези проблеми да се отразят на плодовитостта?

Когато са изразени (напреднал процес), както хипер-, така и хипотиреоидизмът могат да се отразят на плодовитостта (фертилитета) предимно при жените, при които болестите на щитовидната жлеза са много по-чести. При хипертиреоидизъм менструалният цикъл се скъсява и става по-оскъден, а при хипотиреоидизъм е обратното.



Понижена и повишена функция

След като вече описахме симптомите на двете състояния, с които пациентите идват при лекаря (ендокринолога), той обикновено базира своята диагноза на прегледа и изследването на хормони, антитела и ултразвуков преглед на жлезата. Като оставим настрана доброкачествените и злокачествените процеси на жлезата (възли), които предполагат биопсично изследване и наблюдение или оперативна интервенция, двете основни промени във функцията на жлезата предполагат и различен подход. Ако е налице излишък на хормони (хипертиреоидизъм), трябва жлезата да бъде потисната с тиреостатици. Обратното – при недостатъчност на функцията (хипотиреоидизъм) хормоните трябва да се дават отвън – заместително лечение.

Зачеване при нарушена функция на щитовидната жлеза

Разбира се, че е възможно, но тъй като вече стана дума, че заболяванията могат да променят функцията на жлезата в различна степен, това предполага и различен неблагоприятен ефект върху репродуктивната функция. Трябва да се има предвид, че още преди забременяването е необходимо жлезата да е поставена под контрол, като изискванията за нивата на хормоните са по-стриктни от тези при небременната жена. Освен това в хода на бременността се променят физиологично показателите за контрол и са необходими по-чести срещи с ендокринолога, за да не се допусне неблагоприятен ефект върху плода.

Тиреоидит на Хашимото

Вярно е, че по различни механизми тази болест може да намали вероятността за забременяване, но мисля, че не трябва всяка репродуктивна неудача да се приписва на тиреоидита на Хашимото. Той има изключително пъстра клинична картина, варираща от хипер- до хипотиреоидизъм. Касае се за автоимунно заболяване, при което имунната система реагира срещу собствени тъкани с изработване на антитела. Това заболяване е 10 пъти по-често при жените. Налице са антитела, които потискат жлезата, но може да има и освобождаване на по-големи количества хормони (Хашитоксикоза). Сами по себе си тези антитела нямат съществено отношение към репродуктивните органи, но показват, че може да са налице и други антитела (например срещу яйчниковите тъкани, сперматозоидите и др.), които да намалят значително вероятността за забременяване. При лечението важат правилата, за които вече стана дума.

Превенция чрез правилно хранене

Макар и да се обсъжда ролята на глутена, не мисля, че е възможна надеждна превенция, която да наложи някакви по-особени диетични подходи. Необходимо е да се приема достатъчно йод, но трябва да се има предвид, че ако йодният дефицит повишава риска за развитие на гуша и карциноми, то при предозиране на йода се увеличава рискът за автоимунен процес. Друг важен микроелемент е селенът. Има изследвания, които показват благоприятен ефект от 200 микрограма селен дневно при автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, макар и не всички проучвания да са еднозначни в полза на заместването със селен.

Хипотиреоидизъм и лечение

Лечението е заместително – с левотироксин, който се приема сутрин половин час преди закуска, като таблетката не трябва да се поглъща с кафе. Основен критерий за започване на такова лечение преди забременяването е нивото на тиреостимулиращия хормон (ТСХ). При хипотиреоидизъм, дължащ се на проблем с щитовидната жлеза, то се повишава. В общата популация обичайно горната граница на нормата е 4. При жени, желаещи бременност, заместително лечение се предприема при по-ниски нива – 2,5–3 Е/л. Установено е, че такава стратегия е оптимална по отношение на развитието на плода. Лекарят трябва да прецени и обсъди с пациентката необходимостта от такова заместително лечение. Необходимо е също така полученият резултат да бъде потвърден в друг ден, ако е много близо до нормалните стойности.

Трябва ли всички бременни жени да преминат скрининг за хипотиреоидизъм?

Масов скрининг при жени без симптоми не е оправдан или по-скоро не е реалистичен на този етап, но трябва да се има предвид, че при най-леките форми на хипотиреоидизъм (субклиничен хипотиреоидизъм), при които само ТСХ е леко повишен, но тиреоидните хормони са в норма, липсват симптоми, още повече че сега говорим за млади жени, които толерират по-добре хормоналните промени. Ние, ендокринолозите, сме по-активни при тези скринингови изследвания. Известен насочващ елемент в разговора с лекаря може да бъде присъствието във фамилията на лица с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, тъй като честотата им е по-висока при роднините. Нерядко установяваме заболяването и при майките на жени с вече установен автоимунен тиреоидит. Необясними промени в теглото, психологическото състояние, съня, сърдечната честота също могат да подскажат необходимост от изключване на щитовидна дисфункция.

Лечение по време на бременността – как протича?

В хода на бременността контролът на състоянието и на ТСХ се провежда на 1–1,5 месеца. Като правило дозата на тироксина в хода на бременността се увеличава, а след раждането се намалява. Тук „самодейностите“ от страна на пациента (самолечение) често се наказват със загуба на контрол върху болестта.

 


 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ