Д-р Сигридов завършва магистратура по медицина през 2001 г. в Медицински университет, София, а през 2008 г. придобива специалност акушерство и гинекология в Катедра АГ към Медицински университет. Работи като акушер-гинеколог. В момента е специалист по фетална морфология и проследяване на рискови бременности. Успехът му се дължи главно на факта, че не спира да трупа знания и допълнителни квалификации, както и да участва в световни здравни форуми и конгреси. Три поредни години докторът е избиран за най-добър акушер-гинеколог в класацията на Puls.bg ,,Специалистите, на които имам доверие“.
Д-р Сигридов, намесвате се там, където природата е направила пропуск в зародиша, как точно се случва това?
Природата не прави пропуски, а ние, хората, сме отговорни за тях. Все пак природата ни е превела през катастрофалните последици от метеоритния досег до Земята преди 65 милиона години, който е довел до пълното изчезване на динозаврите и всички биологични видове над 25 килограма, но ние и гризачите успешно сме преживели този период. Аз всъщност възстановявам средата, в която живее бебето, до оригиналния й вид. Част от бебетата приемам за лечимо болни деца, не по-различни от родените такива. С технологиите, с които разполагаме, използвайки ги разумно, разбира се, можем да преминем преградите, които ни делят до бебето, и да получим достъп до всички органи и системи, да поемем контрол върху тях и да ги възстановим, образно казано, до оригиналния им вид.
Увеличават се случаите на стерилитет, какви са причините?
По отношение на причините за стерилитет ще пооткрехна малко кутията на Пандора. Трудностите на популацията ни да се самовъзпроизвежда и да продължи вида, бих сравнил с трудностите на един футболен отбор, чиито действия на терена са пренесени под вода. Причините са както молекулярни, така и на популационно ниво. Милиони години нашата репродукция се е случвала в биологично предопределения родилен прозорец. Той започва преди 14-годишна възраст и приключва около 25-годишна възраст, да не забравяме, че продължителността на живота е била горе-долу толкова само допреди 10 000 години. След 25-годишна възраст започва стареене на клетките и на системите. В днешно време именно тогава започва най-ранният забременителен период, нещо, което е еволюционно ново за организма ни. Бъдещият ембрион е изключително чувствителен и попада в среда, която не е смесица от витамини, минерали, аминокиселини и липиди, а едно сметище от токсини, натрупани с годините, тежки метали, трансмазнини. Те се натрупват както в организма, така и в яйцеклетката, от която се формира бъдещият ембрион. Те са кодирани и в самата ДНК на сперматозоида, както и в епигенетиката на сперматозоида, т.е. софтуера, който управлява ДНК на мъжа и на сперматозоида, като не бива да забравяме и за стреса. Стресът на езика на гените означава „оцелявай“. Когато дойде време за оцеляване, детеродната дейност остава на заден план, защото, за да имаш дете и да продължиш рода, трябва първо да си оцелял.
Въпреки огромният напредък на медицината, Божа работа ли е успехът на една инвитро процедура и въобще забременяването?
Успешното инвитро и забременяването за вярващите си е Божа работа, за всички останали си е много работа. В инвитрото не бих казал, че има скрито-покрито както в ембриологичната, така и в имплантационната му част. Инвитрото стана една мултидисциплинарна сложна наука, която излезе от пределите на конкретните клиники и лекарски екипи. Дори излезе от пределите на някои държави. Когато консултирам такива двойки, аз не изваждам някакъв революционен метод, съвет или терапевтичен подход, а много просто в повечето случаи се явявам като нищо по-различно от селекционер на футболен отбор. Просто внасям така известна последователност в този сложен пъзел, наречен „асистирана репродукция“, и нещата се получават. И най-добрият отбор би загубил на терена, ако размениш централния му нападател с вратаря.
Много хора са отчаяни и смятат, че инвитрото е последната им възможност. Това ли е винаги единствената възможност? Как ще са нещата при децата на инвитро децата?
В момента с бързи темпове се разрастват и развиват възможностите за възстановяване на естествените механизми за забременяване. Мога да кажа, че с моя колега д-р Калчев сме пионери в тази област. И нарастващите резултати сами говорят за нас и нашите модели, като те набират скорост. Тези модели се случиха след години работа в екип и разбира се, много вложена наука. Така че не бих нарекъл асистираната репродукция в днешно време единствената възможност или отчайващата единствена възможност за двойки, които не могат да забременеят. Аз съм сигурен, че инвитро децата ще живеят в общество, което не се гради вече на консумацията, което е направило своите изводи от грешките на своите родители (т.е. ние), и смятам, че в следващите 100 години самите инвитро процедури ще се наредят в историята редом до двигателите с вътрешно горене, добиването на фосилни горива, производството на пластмаса, замърсяването на атмосферата и т.н. И бих го нарекъл „back to basics”, или връщане към корените ни. Все пак нашият вид е алчен за оцеляване и толкова развитият ни и сложен мозък не би се поддал на изчезване.
Може ли да се каже, че пренаталният опит оказва влияние върху развитието на личността? Как?
Абсолютно доказан е стартът на различни заболявания от вътреутробния живот. Основно там стартират аутизмът, детската церебрална парализа, затлъстяването в детска и юношеска възраст, ендокринните заболявания, някои форми на емоционални смущения. Ето защо във вътреутробния живот ние, като бъдещи родители, трябва да се отнасяме към децата си като равни, да ги отглеждаме с любов. Работата ни като лекари е да подпомогнем изграждането на една приветлива метаболитна и функционална среда, за да може, работейки в екип, да дадем един добър и равен старт за всички деца преди и след раждането. За мен последните седем месеца от вътреутробния живот са много по-важни от първите седем години. Това е периодът, в който бебето демонстрира емоции. То не живее в една индиферентна среда, а е пълноценно свързано с външния свят. Чрез своите тактилни рецептори усеща движението на майката, усеща ръцете на своите родители върху корема. Чрез вкусовите си рецептори буквално вечеря с нас на масата, със слуха участва в нашите разговори, слуша музика заедно с нас. Това, разбира се, изгражда неговия емоционален свят. Пренаталният опит не бива да е изпълнен със стрес и неприятни емоции, тъй като при нарушена вътреутробна среда – емоционално, функционално и анатомично – бебето изпада в стрес. Този стрес все по-успешно проследяваме с високите технологии, които използваме в 4D ехографията. Все по-отчетливо виждаме ерозията, която предизвиква във функционирането на различни органи и системи, особено на централната нервна система, тъй като синаптичните връзки в мозъка, т.е. бъдещият емоционален свят на детето, не са генетично заложени. Бих ги определил на рояк от мушици, който бива понесен в посока, която вятърът предопредели. Негативните емоции и вътреутробният стрес, разбира се, понасят този рояк в северна, в студена посока, което неизбежно после се отразява в един по-затворен емоционален свят. Типичен пример за това са емоционалните проблеми при деца, които са изоставени и са осиновени още в родилния дом, за да се измести травмата от специализираните заведения, но въпреки това травмата, вътреутробната травма, при тях остава и се налага да се работи интензивно с психолози. Тези деца бих сравнил с деца, израснали във война.
Какви грижи е важно да полагат майките след раждането и по време на кърменето?
След раждането съветвам майките да продължат да развиват персонално разработения нервнопротективен подход през последните седем месеца на бременността им. Максимално да предпазват детето от токсините в околната среда, тъй като то е загубило един от защитниците си и това е плацентата. И да обърнем внимание на правилното поселване на червата с чревна флора, тъй като всъщност човекът не е стерилен. Човек се превръща в здрав човек, когато има една нормална симбиоза със собствената си чревна флора, чиито представители са много повече като численост от всичките телесни клетки, взети заедно. Така че с необходимата последователност и умения да подпомогнат формирането на тази правилна симбиоза. И смятам, че с изкореняването на проблеми като преждевременното раждане, спонтанните аборти, прееклампсията, вътреутробната смъртност вече успешно съм се справил. Така че на ред е аутизмът. И разбира се, личната ми и професионална мечта е да изкореня понятието „аутизъм”, което набира все по-голяма скорост. Гледах, че статистиката е стигнала до 1 от 100 деца. Имам доста идеи и смятам, че съм напреднал много в тази сфера и ще го направя. С ваша помощ.
Парадоксът на нашето време – повече медицина, но по-малко здраве, как си го обяснявате?
Обяснявам си го с факта, че лекарствата представляват нечленоразделна реч за гените. За последните 10 години ние имаме само една синтезирана оригинална молекула или, образно казано, речникът ни се е обогатил само с една дума за този период. За късмет тук внасяме холистичен подход, който все повече измества лекарствения, и на помощ идват нутригенетиката и необятният арсенал на нутрицефтиката. Това е фармацевтичният справочник на природата. За да внеса яснота, ще дам един пример от практиката със сърдечно-съдовите заболявания, които са бичът на съвремието. Много хора притежават един ген, който с годините натрупва все повече и повече от един протеин, който постепенно запушва артериите на сърцето и предизвиква инфаркт. Този ген може частично да бъде управляван с някои лекарства, по-бавно да натрупа и запуши артериите, но това, разбира се, е свързано с множество странични ефекти и износване на системите, като бъбреците и черния дроб. В кълновете от броколи наскоро се откри молекула, която се свързва с въпросния ген и го блокира за цели 23 часа, така че имаме си гена, той е склонен да произвежда негативен фактор за здравето, но блокиран за почти цяло денонощие, той не създава никакви вредни влияния върху организма. Ето това е прост пример как може природата да ни помогне доста по-ефективно от лекарствата. Тъй като бебетата/децата нямат нашите детоксикационни възможности, нито на бъбреците, нито на черния дроб, точно тук обръщането към природата играе много важна роля и е много по-ефективно за превенция и справяне със здравословни проблеми, отколкото са лекарствата.
По колко часа на ден работите?
Този въпрос ме кефи. Ще му отговоря така. Работя не повече от час, час и половина на ден. И то предимно върху себе си и изграждането на собствената си личност. А иначе моята професия е творческа, така че през останалата част от седмицата всъщност творя. И създавам едни магически ежедневни картини (смее се).
Какви са професионалните Ви мечти?
Те, разбира се, са свързани с желанието ми да предам познанията и богатия опит, който натрупах с годините, на по-младите колеги. За да могат те да продължат да развиват пътя, по който тръгнах и който така добре утъпках. Имам желание да развия нещо като университет за родители, което мисля, че и правя, така че опитът, познанието, което взаимно натрупваме с бъдещите майки, да не бъде загубено. Да бъде съхранено в една виртуална библиотека и да бъде предадено на следващите поколения майки, за да не се лутат като нас, а да започнат на една стабилна основа. И естествено, да продължат да градят това, което ние всички постигнахме. Което е уникално не само за нашите условия – с времето ще разберете, че е уникално и в световен мащаб.
Разговора проведе: Драгомира Иванова
