Здравейте, списание "9 месеца"! Пише Ви Атина! Първо бих искала да кажа, че съм очарована от всяка Ваша публикация. Благодаря Ви за цялата информация, която ми беше от изключителна полза във всеки един период от моята бременност! С огромен интерес чета статиите Ви с историите на жени и семейства за трудния път, по който преминават, за да стигнат така мечтаната рожба. Благодаря Ви, че ми давате възможност да разкажа своята. Надявам се чрез разказа си да мотивирам всички жени, които имат близки до моите проблеми, и силно желаят да имат дете, но им се налага да преминат през различни трудни предизвикателства. За начало искам да им кажа: Вярвайте, защото няма невъзможни неща!
През 2018 г. срещнах настоящия си партньор. Много бързо разбрах, че това е човекът, с когото искам да прекарам живота си и да създам семейство. В продължение на 2 години се надявахме мечтата ни за дете да се сбъдне. Започнахме с опитите. Месеците се нижеха и така измина една година без резултат. Ходех на профилактични гинекологични прегледи и въпреки че всичко беше наред, бебето все не идваше. През няколко месеца и двамата правехме изследвания, дори пиехме лекарства за стимулиране на забременяването, назначени от лекар, но резултат отново никакъв.
Малко преди да се срещнем обаче, в началото на 2018 година, след контролен преглед, се установи, че имам изменение на маточната шийка – III А група. След направена биопсия, се оказа, че имам дисплазия 2-ра степен, т.е. злокачествено (предраково) образование на шийката на матката. Наложи се да се направи Конизация. Обясниха ми, че ако не направят операцията, след година ще имам рак. Очевидно, нямах избор, след като ме оперираха, шийката на матката ми бе сравнително скъсена. Беше ясно – моето забременяване щеше да бъде по-трудно.
Въпреки това, ние не се отказахме от мечтата да имаме бебе и всекидневно продължавахме с опитите. За жалост, измина още една година, в която резултат нямаше. Консултациите не спираха, срещахме се с много лекари и специалисти, не пропускахме да си направим изследвания на всеки 3 месеца. Последната спермограма, която мъжът ми си направи, показа, че има само 5% подвижни сперматозоиди, при което забременяването е меко казано невъзможно. Същото изследване показа, че има запушени тръбички, поради сериозна инфекция на пикочните пътища, след което започна да кърви. Последва тежко 4-месечно лечение с антибиотици и от двама ни. След лечението започнахме възстановителен процес с витамини и стимуланти и отново се върнахме към опитите, но резултатът продължаваше да се бави. Мечтаното бебе така и не идваше.
Толкова често си правех тестове за бременност, винаги бях обнадеждена, с трепет очаквах резултатът, за който така силно копнеехме. Вярвахме – този път ще се е случило, но уви… Трудно можехме да прикрием разочарованието си, постоянно изпадах в депресии. Толкова се бяхме отчаяли, че бяхме готови да направим инсеминация.
След 2 години неуспешни опити престанахме да мислим за идеята да имаме бебе, но не спряхме да опитавеме и тайничко всеки от нас продължаваше да се надява на чудо.
След няколко месеца затишие, решихме да се подложим на комплексна програма за детоксикация на организма и възстановяване на здравата вътрешна среда. Това сякаш беше последната ни надежда. Когато си я направихме, в мен започна да се ражда вътрешното усещане, че съм бременна. За щастие, съвсем скоро разбрахме, че усещането ми е вярно. Цикълът ми закъсняваше със седмица и побързах да си взема не е 1, а 2 теста. Първия направих на същия ден /28.05.2021г./ в 16:20 ч. следобед, тъй като не можех да чакам до сутринта. Той се оказа положителен и то много положителен - тъмночервена дебела втора черта. Не успях да се зарадвам, защото се страхувах да не се обърка нещо. Още в същия ден показах теста на бъдещия татко и той беше шокиран, но и разбира се, се зарадва много, и за двама ни щастието бе огромно.
БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER
Деветте месеца не бяха никак лесни. Първите пет месеца повръщах непрекъснато. Спрях да ходя на работа още в третия месец на бременността, тъй като точно тогава в офиса беше натоварено, а и често ми се налагаше да ходя на прегледи до спешния кабинет и да лежа в болница, защото освен всичко останало, бях и с анемия. В 7-мия месец от бременността получих контузия, след което не можех да стъпвам на левия си крак и бях напълно неподвижна. Консултирах се с няколко лекаря /невролози и ортопед-травматолози/, които ме посъветваха да лежа вкъщи, тъй като лекарства и инжекции не са позволени в моето състояние.
И така настъпи тежкият 8-ми месец. Поради скъсена маточна шийка и прекалено малка матка, бебето слезе толкова надолу, че не можех да се движа въобще. Дойде и крайната фаза - 9-ти месец. В първата седмица от 9-тия месец се разболях от Covid-19. И то тежко - в продължение на няколко дни по цели нощи повръщах, задушавах се. Една нощ започна непрестанна кашлица. Толкова силна, че продължи до сутринта. От напъните страшно много ме заболя и предизвиках контракции, а в 6:30 ч. сутринта прокървях. Веднага се консултирах с наблюдаващия лекар. След прегледа се установи, че имам 5 сантиметра разкритие и раждането трябва да се случи същия ден, макар терминът ми да е след 3 седмици. Кашлицата ми бе предизвикала раждането, това ми обясниха.
За жалост, последваха и още усложнения. Наложи се да прибегнем до спешно секцио, поради влошеното ми ковид-състояние. Лягайки на операционната маса получих пристъп и започнах да треперя. Междувременно не ми стигаше въздух и почти не можех да дишам. Отново започнах да кашлям, а лекарят ме молеше да спра, защото постоянното повдигане на диафрагмата затрудняваше значително работата им.
След няколко дни, една от сестрите ми каза: "Ти си целуната от Господ, защото едвам те спасихме на операцията!"
И така на 08.01.2022г. се роди нашето малко чудо. Роди се 2,750 кг., след което стана 2,500 кг. Наложи се да ни задържат в болницата още седмица заради ковид. Последва тежко лечение с ежечасни инжекции, вливания на банки, антибиотици и безброй изследвания. Две тежки седмици, в които ми е трудно да опиша мъките, през които минахме.
Но когато взехме в ръце своята мечта, нашата дъщеря Инес, осъзнахме, че всичко, през което сме минали, си е заслужавало. По-голямо щастие няма! Пътят към мечтаното бебе не е лесен, но с подкрепата на човека до вас, всичко може да бъде преодоляно. Да, понякога отнема време, но все пак всичко е възможно, затова – вярвайте!
Мъжът ми всеки ден ми казваше: "Трудният път е вечен, а изпитанията в живота се дават на силните хора". Благодаря на партньора ми, че е до мен и ме подкрепя във всичко, вдъхва ми кураж, показва ми, че смисъл има. Всеки ден ми казва и показва колко силно ме обича – за огромната ми благодарност всякакви думи ще бъдат малко.
На финала искам да ви кажа: Всяка секунда чакане си заслужава. Там, където има голяма любов, винаги се случват чудеса! Вярвайте! Ние повярвахме и се случи!
Благодаря на Господ, че към днешна дата, семейството ми е живо и здраво! Благодаря, че ни дари с най-прекрасното бебе!
.jpg)
