Когато се роди дъщеря ми в седми месец от бременността, се сблъсках с нещо, което повечето родители избягваме да правим - да наричаме нещата с истинските им имена. Е, аз нямах друга опция, наложи ми се да се изправя пред трудната ситуация, която оживя пред мен, всичко беше реално.

В болницата, в която бях приета по спешност, видяха, че водите ми изтичат. Бях страшно уплашена, но не допусках, че е възможно да родя – беше прекалено рано. За щастие, се оказах на най-правилното място, при най-невероятния лекар – др. Даниел Ставрев. Той направи всичко по силите си, за да приложи терапия за развитие на белите дробове на бебето, и не само. 

Кога бебето започва ясно да разпознава мама?

И така… На 29 септември 2021 година, след спешно секцио два месеца и половина преди термин, се роди дъщеря ни Михаела. Тя беше едва 908гр., 26см. Бебето изплака, но не бях сигурна дали наистина го чувам, толкова объркана се чувствах. Михаела веднага беше качена в интензивното отделение, където беше интубирана. Трудно мога да опиша емоциите си от тогава. Страх, смесен с отчаяние, болка, безсилие и най-ужасното, което може да изпита един родител – чувство за вина. Не спирах да мисля затова, че детето ни си появи на бял свят толкова рано, докато е все още крехко и беззащитно.

Лекарите бяха искрени: „Не се справя добре, не може да диша сама.“, „Бъдете готови за всичко.“ Стряскащо е да допуснеш в главата си, че бебето ти може и да не оживее. Опитваш се да изгониш мисълта, но тя се завръща – всеки ден в часа на даване на информация по телефона. Прогнозите не бяха добри. Самообвинение, самонаказание, вървят ръка за ръка, дали ще избледнеят някой ден? 

БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER

Дните минаваха, научихме много медицински термини, знаехме всеки един от апаратите какво прави и как помага на нашето мъниче. Стоиш пред здраво затворената алуминиева врата на неонтологията дебнеш кой влиза и излиза и чакаш – не ти остава друго... А вътре, в една от многото стъклени кутийки, се беше сгушило нашето бебе. Бориш се с него за всяка глътка въздух. Чакаш.... И гледаш в стената. Стената с главно „С“, защото това е стената на надеждата. 

По нея имаше изписани много имена на други недоносени деца. Те, за щастие, вече бяха у дома, при своите семейства. Взирахме се във всяко от тях и вярвахме, че бебето ни е в най-добрите ръце на света. Знаехме, че именно тези ръце ще направят дори невъзможното, за да можем и ние да напишем името „Михаела“ при останалите малки герои. 

Време, което за някой от нас отлита неусетно, но е цял един нов живот за всички онези хора, бдящи денонощно над кувиозите. Време, граничещо с безкрайност – така го усещат родителите, които се молят да чуят, че детето им се преборило и скоро ще могат да се приберат заедно с него у дома. 

След три месеца престой в неонатологията, сме щастливи да споделим, че вече семейството ни е пълно. И сме уверени – мечтите стават реалност!

Михаела е здрава, расте и всеки ден ни учи, че животът е за живеене. Тя ни кара да имаме стремеж да бъдем силни родители, показва ни, че притежаваме неподозирана сила. 

На 44 години - щастлива майка на 4 деца

Колко струва животът? Има само един отговор: ,,Безценен е!" Животът е дар, който трябва да се пази с всички сили. Нашето чудо се случи по Коледа! Ето ни, с пълни сърца и пълно бебешко кошче. 

Благодарим Ви, д-р Даниел Ставрев. Бъдете здрав, все така всеотдаен към работата си и не се променяйте. Благодарим Ви за вярата в новия живот и за любовта,с която го посрещате. Благодарим Ви, че заради Вас лошият късмет свърши и щастието надделя. Благодарим Ви, че заедно успяхме в тази битка и  нашето невъзможно-възможно момиче – Михаела е тук, при нас, в прегръдките ни! Има много начини да благодариш, но броят на благодарностите понякога е безкраен. За вас думите никога няма да бъдат достатъчни. Дълбок поклон пред Вас като лекар! Направихте много за нас – ценим го, ценим Вас! Още една усмивка… Щастието има много нюанси но вие ни подарихте не просто смисъл за утре, вие ни подарихте БЪДЕЩЕ! И сега за нас има утре, има слънце, има и любов и прекрасна умора, имаме най-ценното - ДЕТЕТО НИ МИХАЕЛА! Благодарим Ви от три сърца за всички щастливи мигове, които ръцете Ви сътворяват! За стотиците хора с щастливи усмивки. За щастливите сълзи на нашите близки, за звучните ,,Мамо",,Тате" и ,,Бате", за които се борихме дълго време заедно! Бъдете здрави в дните напред и благословени за труда си, който е свещен! Ще бъдете в мислите ни завинаги - с много признателност и обич! 

Завършвам тези редове с благодарности към целия екип неонатолози на УСБАЛАГ Селена, гр. Пловдив - хората сбъднали нашата мечта!

Текст и снимки: Славея Вълчева