Здравейте от нашето голямо семейство! Kaзвам се Ралица Авджиева, мъжът ми е Николай Иванов, родители сме на 6 прекрасни деца - 1+1 = 6. Най-големият ни син се казва Мартин и е на 9 години, след него се роди Яница – тя е 6-годишна, близначките Ралица и Никол са на почти 4 годинки и за финал си имаме още две чудеса – близнаците Калоян и Калина, които са на цели 9 месеца.

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ КАНАЛА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER

С Николай сме заедно от 14 години, запознахме се по много любопитен начин – на една машина за плюшени играчки. Оттам започва нашата не- обикновена история. Докато още нямахме деца, той работеше и играеше футбол, а аз учех и работех. Много обичахме да пътуваме заедно до най-различни и интересни места. Съпругът ми е роден в многодетно семейство, в което са били шест деца, но е имал доста трудно детство. Аз пък съм родена ден преди Бъдни вечер и благо- дарение на съдбата съм осиновена от прекрасни родители, които са ми дали шанс за безкрайна любов и добър живот. Още от малка вярвам, че няма случайни неща на този свят и всеки има предначертан път, по който трябва да върви.

Първата ми бременност беше през 2011 година и се случи съвсем спонтан- но. Колкото и невъзможно да звучи – и четирите ми бременности са именно такива. При нас явно математиката не излиза точно, защото 1+1=6. Имах доста лека бременност с първото ми дете, но тежко раждане. Той се роди 4,200 кг, 54 см и беше едно наистина голямо бебе. От малка си мечтаех да имам три деца и да стана учителка в детска градина... е, мисля, че успяхме да си направим собствена група у дома. Когато Марти беше на три години, се появи неговата сестричка Яница. Ставайки родител за първи път осъзна- ваш колко е трудно, всичко е ново и непознато, но преходът от първо към второ дете е още сложен – поне от една страна, сякаш и по-лесен от друга. Опитът, който имаш от първото дете, ти помага за отглеждане на второто и всички страхове, които си имал преди, спират да съществуват, но пък налице са изключително различни предизвикателства с адаптацията на по- голямото дете към новия член в семейството. Определено с две деца вече ни беше по-забавно, по-трудно и нямахме толкова свободно време. През 2017 година, точно на Великден, разбрахме неочак- ваната новина, че в мен жи- вее не едно, а две бебета. Тогава емоцията, шокът и сълзите бяха големи. Дойде ми като гръм от ясно небе, но си казахме, че е божа ра- бота и щом в било писано да се случи, значи дечицата са си избрали нас за родители. Двамата сме много позитивни, емоционални и отговорни родители и отглеждаме децата си с цялото си сърце и любов. Беше трудно да се грижиш за две бебета едновремен- но и още две малки деца. Който е гледал близнаци, само той може да разбере какво имам предвид – мама е на работа 24 часа. Мъжът ми също се включва в отглеждането на децата изцяло. Що се отнася за хранене, разходки, преобличане, смяна на пелени и къпане – той е на линия! През това време аз действам по другите фронтове. След всички трудности, през които сме минали заедно, дойде най-голямата изненада – 2020 година, в разгара на ковид пандемията, разбрах, че това не- вероятно чувство, което изживяхме преди време, се случва за втори път. Изключителна рядкост е – както казва моят лекар – 0,05% в света са случаите с нашия сценарий, а именно две двойки близнаци. Оказахме се изправени пред огромна дилема – как ще успеем да гледаме тези деца и финансово, и физически, тъй като се грижим за тях напълно сами и сме само двама, а те – децата, са повече от нас.

Трябваше да вземем съдбоносно решение да запазим ли бременността. Бях говорила с моя лекар и беше много трудно за размисъл, дори записахме час за прекратяване на бременността, но предишната вечер му се обадих и му съобщих, че се отказваме от пре- кратяването и че ще изкараме бременността до финал. Колкото и трудно да се гледат деца – това е дар от Бога и смятаме, че е нашето призвание и нашият живот. Водещата роля на това да „спасим“ бебетата се оказа в ръцете на моята половинка и винаги ще съм благодарна, че имам такъв човек до себе си, защото в днешно време е рядкост.

Как премина всяка една бременност?
Всичките ми бременности са били доста леки, но всяка си имаше нейните специфики. Първият път ми ставаше лошо в началото и много ми се спеше – постоянно. Пиех само кисели сокове и почти не се хранех освен с кисели краставички и кисели желирани бон- бони, така прекарах първите три месеца, след което се започна голямото ядене на всичко и качих 20 килограма – от 85 станах 105! Синът ни се роди 4200 кг и 54 см, при това се появи цели две седмици преди термин, спомените ми са за най-трудното и дълго раждане. Мъчих се 26 часа, защото ми изтекоха водите, а шийката ми не беше изгладена, имах 1 см разкритие 12 часа постоянни болки. Родих с форцепс и разкъсванията + шевовете бяха факт. След това фиаско казах на мъжа ми, че АЗ няма да раждам второ дете – да си знае! 40 дни по-късно ми махнаха оперативно жлъчния мехур, защото явно от трудното и продължително раждане камъните, които съм имала без да знам, са се разместили и получих няколко ужасни кризи. Мина време за възстановяване и забравих и тежкото раждане и всички неприятности покрай него.

СЪВРЕМЕННИ СУПЕРГЕРОИ

Наистина се забравя бързо, после си мислиш, че няма да оставиш детето си без брат или сестра и така след 2+ години дойде новината за втората ми бременност. Тя премина още по-леко, нямах никакви оплаквания и притеснения. Щастието да очакваме момиченце бе неописуемо! Работех през цялата бременност и се чувствах много добре, този път качих 18 килограма и коремчето ми беше доста по-малко от първите 9 месеца. Страхувах се да не се повтори трудното раждане и реших, че няма да бързам да ходя в болницата този път и ще изчакам възможно най-дълго у дома. През един хубав априлски ден обикаляхме с мъжа ми по задачи, синът ни Марти имаше имен ден, взехме го от градина и ходихме в парка, след това се прибрахме и посетихме приятели, така до вечерта, а... когато си легнах, видях, че нещо не ме свърта и няма да се спи тази нощ. Опъваше ме кръстът и решихме да засечем контракциите – вече бяха на 15 минути, за минимално време станаха на 5.

Когато отидохме в болницата, контракциите ми вече бяха на 1 минута и започнаха да стават много силни. Влязох в родилна зала и буквално родих за един час, това беше най-хубавото и истинско изжи- вяване – силно и леко. Тогава споделих на доктора, че съм готова за трето дете. Следващата ми спонтанна бременност – многоплодната, се оказа тревожна – щях ли да се справя, да ги износя, как ли щяха да преминат 9-те месеца... Имах прокървяване в осма гестационна седмица, лежах за задържане няколко дни, след което ми казаха да лежа и да си почивам. Как да се случи това с малки деца около мен, чиято грижа нямаше опция да поверя на друг?! Пиех доста медикаменти за задържане и изкарах до 35-а гестационна седмица, имах много контракции, бебетата бяха едри и се наложи секцио. Така се появиха нашите малки ангелчета Ралица и Никол, кръстихме си ги на нас.

Ред е да споделя и за четвъртата ми бременност, която се оказа втори пореден път такава с близнаци – съгласете се, това е голямо чудо. Такава бременност пожелавам на всяка бъдеща майка. Нямах никакви прилошавания и други симптоми, чувствах все едно не съм бременна. Дори с кървене, продължило цяла седмица (оказа от шийката на матката и ме увериха, че не е никакъв проблем), отидохме на море семейно, имахме страхотна почивка на бунгала, децата бяха доволни и щастливи. На 8 декември в 36-а гестационна седмица се родиха Калоян и Калина (с планово секцио) – и двете бебета бяха над три килограма. Доста едри ми вървят всеки път бебетата, но това си е ген.

Възстанових се бързо и се потопих в ежедневието. Искам да уверя бъдещите майки – всяко раждане и всяка бременност протичат различно, бъдете спокойни. До мен през незабравимите емоции винаги е бил д-р Томи Попмарков от 1АГ „Света София“.

Той е изключителен специалист, внимателен и отзивчив, спокоен човек, на когото можеш да имаш доверие. Спечели ме с прецизност към работата си и добро отношение към пациентите. С него наистина сме преживели доста, благодаря му, че е бил с мен и в най-трудните моменти, освен като специалист, той се държа с мен като Човек и приятел. Той стана съпричастен с нашите необикновени истории и житейски дилеми.

Кои са основните трудности пред едно многодетно семей- ства, отглеждащо децата в страната ни?

Основните трудности за многодетните семей- ства са: логистиката – транспорт на всички деца до училища, детски градини и ясли, разходите за дрехи, храна, лекарства, извънучебни дейности, уроци. Всеки разход, умножен по шест, си е трудност, но най-важното за бъдещето на децата ни е да влагаме и инвестираме в тях и в образованието им.

Какво е усещането изразът „пълна къща – весела къща“ да се случва на практика...

Усещането „пълна къща“ е буквално! Където и да минеш, има деца. Цялата къща кънти от детски смях, детски плач, игри, гоненица, криеница и дори и в тоалетната почти винаги има по някое малко човече. Наистина е много зареждащо, но и пълна лудница у дома. Няма скука, а доста шум. Семей- ството за нас е всичко, обичаме да седим всички заедно в хола, да гледаме филмчета, да общуваме постоянно и да си прекарване времето пълноцен- но. Семейстеото е нашата крепост. То ни дава смисъл за живот, любов и надежда за по-добър живот. Децата са душите и сърцата ни и не си представям света без тях! Бих родила и 10 деца на мъжа ми, но наистина става все по-трудно. Радвам се, че нашето дърво на живота е с много разклонения и се надявам и нашите деца да имат по две или повече деца, така ще сме една огромна и непоклатима фамилия на всички празници.

Сигурно е изключително забавно да си родител на 6 деца – разкажете ни някоя весела случка, която винаги ще помните...

На прибиране от морето всички ни хвана вирус, последният ден две от децата бяха с повръща- не, а всички останало страдахме от стомашно неразположение, пътувахме от Кранево до София осем часа и половина, спирахме само веднъж, за да заредим гориво. Навсякъде – задръстване, катастрофи, движехме се бавно. На финала на пътешествието – това продължи сериозно време, след което, точно влязохме в София и нашата банда от мъници задружно заспа...

Какво бъдеще мечтаете да имат децата ви, как ги възпита- вате, успявате ли да обърнете внимание на всяко едно дете? Мечтаем си всеки да поеме по пътя си и да реализират мечтите си. Да станат достойни, истински и честни хора и да се реализират там, където са силни. Успяваме да обърнем внимание на всички – колкото можем, но все пак сме двама, а те – шест броя. С предимство са плачещите и по-малките, които не могат да се оправят сами с нуждите си още и ги учим на повече търпение, да се изслушват, въвеждаме правила и се стремим към баланс, както и самостоятелност. Без ред и дисциплина както и режим – няма оправия.

Приятели или конкуренция

При много семейства има ревност между децата. При нас, смея да твърдя, че не е така. Няма как да не се карат за дребни битовизми, но това е част от живота и ежедневието. Хубаво е, че всеки си има интереси, приятели и среда навън, когато са вкъщи, са обединени и са заедно. Важно е връзката им и общуването им с нас – ние допринасяме за тази хармо- ния, учим ги да не се делят, да си помагат. Колкото по-големи стават, толкова повече го осъзнават.

Как се пазарува за толкова голямо семейство?
Аз съм се отказала вече да пазарувам, защото с децата е пълен хаос в магазина. Баща им пазарува по списък или по негова преценка – той се включва активно в кухнята и винаги знае от какво има нужда – взимаме от всичко, но по малко. Пазарува се всеки ден – винаги излиза нещо непредвидено или от аптеката или от хранителните магазини. Всичко поскъпва постоянно, ако преди с 30.00 лв. се купуваха основни неща на един пазар, то сега с 50.00 почти нищо не си купил и на другия ден пак трябва да добавяш продукти. Просто животът стана наистина труден и парите се обезцениха – за разлика от доходите, които не са толкова високи. Знаете – когато работи само един, а семейството е толкова голямо, се налага да ограничиш излиш- ните разходи и да купуваш най-необходимото, а същевременно не искаш да лишаваш от нищо децата – те си искат своето! Да сме живи и здрави, да работим, да ги отгледаме – ще даваме всичко за тях. Децата са бъдещето – нашето бъдеще и бъдещето на България.

РАЗГЛЕЙДАТЕ ВСИЧКИ СНИМКИ ОТ ФОТОСЕСИЯТА 

*Интервюто е част от кампанията, посветена на многодетните семейства

„9 месеца“ започна безсрочна кампания, посветена на многодетните семейства в България. Щастливи сме, че началото на тази светла инициатива поставяме ръка за ръка с партньорите ни от Lidl. Хубаво е да намираме съмишленици по отношение на демографските въпроси, защото това е една от най-значимите теми за бъдещето на страната ни. Каним да следите с интерес какво предстои, подготвили сме изненади, поводи за усмивки и не се съмняваме, че ще се обединим около каузата в България да има бейби бум на здрави и щастливи деца!

ФОТОГРАФ: Снимки: Mariyan Tomoff Photography; www.mariyantomoff.com

За Lidl

„С деца на море“ е също толкова екстремно преживяване, като с деца на пазар. В Lidl мисията е възможна, защото не е необходимо родителите да са супер герои, за да открият всичко необходимо за домакинството на едно място. До свежите и качествени продукти за трапезата, в количката може да намерят място и бебешките и детски дрешки на собствените марки Lupilu и Pepperts. Освен красиви и цветни, те са и сертифицирани за качество и „Нежност към кожата“ от немския изследователски институт Hohenstein. Разбира се не липсват и актуални текстилни предложения и за родителите от Esmara и Livergy.

А и да не забравяме, че с Lidl може да си спестим трескавото обикаляне в търсене на най-подходящия подарък за нашите деца за Коледа. Защото в допълнение на апетитните предложения, в Lidl ще могат да се намерят и уникалните дървени играчки Playtive Junior.

Познати и обичани от българските потребители, те също са преминали тестове за безопасност. Освен това с тях малките могат да играят достатъчно дълго, докато ние спокойно добавим още нещо в списъка за празнично- то пазаруване. А в Lidl може да го изпълним бързо, лесно и удобно – от лакомствата до ароматни козметични сетове и тематична декорация за дома.