Нашето първо детенце – така чакано и желано, ни изненада почти три месеца по-рано от очакваното... Бременността вървеше като песен, всички прегледи и изследвания бяха наред, докато изведнъж цял един ден не усещах движенията на моето бебче. Много майки ще кажат, че това е нормално, но аз се притесних, защото бебка обичайно беше доста активна.

В този момент бяхме на гости в София при близки хора и помолих един от тях – моя приятелка, да ме заведе на преглед някъде. Беше събота следобед (17.10.2020 г.), когато отидохме до спешния кабинет на II САГБАЛ „Шейново“. Там, по време на прегледа, чух страшната новина – дъщеря ми беше започнала сериозно да изостава, пулсът се долавяше много слабо. Докторът каза, че трябва да я извадим, за да ѝ дадем шанс, в противен случай можело да не дочака дори края на този ден.

Изтеглете безплатно свежи Viber стикери!

Представете си шока, който преживях! Доверих се на специалистите, благодарение на д-р Абаджиева и д-р Велев точно час след приемането ми чух гласа на моето момиченце и дори я видях. Тя беше толкова малка, появи се в края на 28-а г.с, с тегло едва 840 г и височина 33 см.

Моето малко ангелче

Така започна нейната борба – казвам „нейната“, защото тя сама се справи с всичко, разбира се, с помощта на екипа на неонатологията в „Шейново“ и най-вече на д-р Узунова и д-р Малинова. Дъщеря ми прекара в отделението почти четири месеца – съвсем сама, без мен. Ситуацията беше толкова трудна, първият месец ме пуснаха по един час на обяд до кувьоза. Стоях, четях и я галех по крачетата, само това можех да си позволя.

След този месец, поради пандемията, свижданията бяха преустановени – за  доброто на тези крехки създания. Следващите три месеца я виждах само веднъж или два пъти седмично по Вайбър. А тя се справи с толкова неща – беше интубирана много дълго време, беше в кувьоз близо три месеца, захранването започна твърде бавно (едва след около двадесетина дни с по 1 мл мляко на хранене)…
Принцесата ни се пребори и с кръвопреливане, множество кръвоизливчета в мозъка, тежка жълтеница и увреждане на черния дроб, но малката се оказа истински Герой!!!

Всеки ден ходихме до Катедралата и палех свещичка, всеки ден се молех, беше ме страх да говоря за нея, за да не урочасам нещата и да се влоши, но ето - дойде Денят и най-накрая си я взехме у дома!

Вкъщи пък започна нашата борба! Всеки родител на недоносено детенце знае за безкрайните прегледи, проследяване, рехабилитация и надеждата. Борим се с кистичка на мозъчето, бавно наддаване, необходимо е много пазене поради все още не напълно възстановяване на белите дробове (близо 8 месеца правихме непрекъснати инхалации).

Нашата малка Николета вече е на 1 годинка и активно посещаваме рехабилитация, опитваме се да наваксаме. Тя все още не може да стои стабилно самостоятелно, но и това ще се случи – вече е с тегло  5.300 кг и постепенно набира скорост. Не спираме да вярваме в нея, че ще се справи с всичко!

Благодаря, че ме прочетохте!

*Лекарите не споделят конкретна причина за случилото се, по време на предходните прегледи в град Варна всичко е било в норма и не са били налице проблеми с пъпната връв.

Мама Моника Петрова