Здравейте, казвам се Станимира. Редовно чета всички ваши статии с голям интерес, историите на много жени и полезните ви съвети. Днес искам да ви разкажа моята история и да благодаря на хората, които са "виновни" за щастливия финал.
Историята на живота ни бих описала като малка приказка. Имахме една приказна сватба, за която и двамата с мъжа ми мечтаехме, а малко след това решихме, че е време да имаме и едно слънчице, на което да покажем колко красив е нашият свят, да пътуваме и да опознаваме всичко заедно.
Забременях веднага и се радвах на изключително лека и безпроблемна бременност. Отпразнувахме коледните и новогодишни празници, а на 4 януари (2021 година) имах час за женска консултация – съвсем редовен и обичаен преглед. Отидох без никакви оплаквания, но, включвайки ехографа, моят доктор установи, че нямам никакви околоплодни води. Това бе абсолютен шок както за мен, така и за лекаря, защото не съм имала изтичане или друг проблем, които да подскажат, че нещо не е наред. Диагноза – плацентарна недостатъчност.
Приеха ме веднага в болницата (26-а г.с. + 3 дни) с цел да задържим положението поне до 30-а гестационна седмица. Постоянно слушахме тоновете и бебчето беше добре, но изведнъж започна стремглаво да губи от теглото си. Нещата просто се случваха -- на 7 януари моят лекар влезе в стаята ми с думите: „Сега е моментът, трябва да извадим бебето. Шансът на детето навън е много по голям. Ще видиш, ВСИЧКО ЩЕ БЪДЕ НАРЕД!". В този момент бях в 27-а гестационна седмица.
Имайки на специалиста пълно и безрезервно доверие, десет минути по-късно се оказах доброволно на операционната маса. Докато ми поставяха упойката, този човек с главно „Ч“, невероятен лекар, на когото никога няма да мога да се отблагодаря, ми даде най-големия кураж на света. Тук е моментът да споделя името му – д-р Даниел Ставрев – истински, уникален, неповторим и незаменим.
ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ КАНАЛА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER
И така, неусетно на бял свят се появи Полина с тегло 800 грама и височина 32 см. В момента, в който я видях и чух как плаче, разбрах, че тя ще живее. Малка, но съвършена Малечка-Палечка. Заради ковид обстановката ние – родителите, нямахме право да я виждаме. Копнеех да усетя аромата ѝ, представях си колко ли е нежна и мека кожата ѝ. Преживяхме 67 дълги нощи без нея, тя се намираше сред прекрасните неонатолози на АГ „Селена“, те се грижеха за нея. Изминаха 67 дни до деня, в който усетихме за пръв път аромата ѝ – изписаха я на 15 март.
Моето бебе-боец се състезаваше в най-тежката категорияа – борбата за живот. Дъщеря ни измина много дълъг път, но сега е една напълно здрава, прохождаща и много любопитна малка дама. А ние, нейните родители, сме изключително горди с постиженията ѝ и искаме да дадем кураж и на други семейства, преминаващи през това.
Защо? Оказва се,че преждевременното раждане е изключително често срещано, но много хора изпитват срам и крият. Поклон пред златните ръце на най-добрите неонатолози и най-сърдечния лекар д-р Ставрев. Думите и делата ми никога няма да стигнат, за да опиша благодарността си към вас.
Честит рожден ден, скъпа и борбена Полина, ти си най-голямото щастие на тази земя. Благодаря ти, че избра живота, както и нас за свои родители!
.jpg)
