Безоблачна бременност - от момента на двете чертички почти до появата на бебето. Защо почти и какво би могло да се обръка преди финала? Ами аз нямах никакви драми през "9-те месеца", не съм рискова, здрава съм, всичко ми е наред и по план - и познайте.

Ей така, съвсем неочаквано, се оказва, че раждането тръгва преждевременно - и моето 700-грамово чудо се появи на белия свят не по мечтания за мен начин... Аз бях в шок - всичко се случи като на кино, но този път не бях страничен наблюдател, притихнал в публиката, а главно действащо лице.

Преживявах всичко, опитвах се да асимилирам тази буря. Да, попаднах на екип от професионалисти, лекари със сърце, не само с голям опит, но душа и мисъл към благото на пациентите. Бог и те спасиха моето бебе. Факт е, че вече има съвременно медикаментозно лечение и е факт, че попаднах на място, на което апаратурата бе отлична. Знам, че много други семейства преминават през същото, преди не съм се интересувала, но дойде ли ти до главата, започваш да ровиш за информация.

Причината да родя преждевременно се оказа нелекувана инфекция - успяла е да сътвори страшни неща, довели до спукване на околоплодния мехур и хоп - случи се. В болницата постоянно мислех за незрелостта на организма на бебето. Бебето или иначе казано - нашият обичан син, едно малко, но много смело момче, което се беше вкопчило в оцеляването и демострираше ярка жажда за живот. Един от сериозните проблеми, които имахме с малчо, беше храненето (за щастие, поне избягахме от всички другу възможни усложнения).

При детето не бива да има дефицит на хранителни вещества и е най-добре децата да се захранват с майчина храна, както и витамин Д и Е. Не знам съществува ли точна превенция - аз и до днес гадая как моята инфекция остана в сянка - неразпозната, оставена на свобода, да си вирее на воля.

В кувьоза трудно детето може да достигне същото ниво на развитие като в утробата. Специалистите всеки ден изготвяха специална диета за моето новородено, съобразена с неговите потребности, за да се развият всички жизненоважни органи и системи. В болницата мъничето трябва да заапзи темпото си на растеж от коремчето на мама. Истинско приключение - за родители, за детето, за лекарите.

Победители на финала са всички. Днес моето 700-грамово чудо е силно и здраво момче на 5 месеца и по нищо не личи, че бързаше толкова много да се роди. Всеки ден го прегръщам силно и знам, че за него има светло бъдеще. Вечер, когато се отпускам на възглавницата уморена, затваряйки очи още виждам онези трудни дни, но вече не се страхувам - благодарна съм, щастлива съм, цяла съм.

Бъдете и вие!

ПРОЧЕТИ ОЩЕ