Здравейте, мили дами. Пиша това писмо с много емоция и надежда, че ще вдъхна кураж на много от вас, които очаквате добрата вест – положителен тест за бременност. Изпращаме 2020 година със смесени чувства и се молим следващата да бъде по-добра, плодоносна и спокойна. Дано!
ИМЕННИК - ИМЕНА ЗА МОМИЧЕТА И МОМЧЕТА
Моята история сигурно прилича на вашата – не съм нито по-различна или специална, само една жена, която мечтаеше да бъде мама.
Преди три месеца си пожелах шепата медикаменти, промяната в диетата, физическата активност и разбира се, вярата в Бог – да ми донесат това, коeто жадувам. И знаете ли какво – моят копнеж се сбъдна! Не само аз съм щастлива, а цялото ми семейство, това е пълно, истинско, споделено и необикновено щастие. Сами ще се уверите в моите думи!
Разбери сега: Какво се случва в коремчето на мама през 6-а гестационна седмица
Няма да ви отегчавам с моите женски романи, новели и стихотворения, макар да мога да напиша три тома, разкриващи емоциите ми по пътя към бебето. Ще кажа само основното – зачеването е божествен процес, не всичко зависи от лекарите и не бива да влагаме цялата си надежда в тях. Осъзнах, че ние – хората, сме създадени по уникален начин и преди всичко – сътворени сме така, че да имаме деца. Това е природно заложено в нас и всичко, действащо против това, не бива да ни примирява.
На първо място – помислете какво зависи от вас – режим, хранене, спорт, самосъзнание, а после потърсете специалист, на когото имате доверие. Някой, който да не ви разплаква в своя кабинет, а да мечтае заедно с вас.
Третия ми инвитро опит, за щастие, е успешен, и ще ви изненадам, казвайки, че щастието ми е… двойно. Две чертички на теста за бременност, две бебета, сгушени в мен.
Ако бебето можеше да говори, щеше да ви каже това...
Две сладки, малки, подкачащи точици, които видях на ехографа преди три месеца. Крехки, но и силни – дребни, но и достатъчно големи за своята гестационна седмица. Мога да определя това само като „чудо“. Чудо е, защото имахме и женски, и мъжки фактор – все свързани с качеството. Но… за този, който вярва, няма нищо невъзможно.
Тези думи сега са живи в моята утроба и не след дълго ще ги държа и в прегръдките си. За протокола - на 32 години съм и очаквам девойки. Баща им е на 31 - ако видите из улиците на Плевен мъж, който се усмихва и тананика, това е той - не е луд, просто е щастлив.
Дерзайте и успех!
.jpg)
