От първата инвитро процедура (1978 г.) до днес в света са се родили над 9 милиона инвитро бебета. По този начин много двойки с репродуктивни проблеми успяват да сбъднат мечтата си за свое дете. Жените с ендометриоза често чуват думите „Трябва да забременееш възможно най-скоро” от своя лекар, а немалко от тях биват насочени към инвитро, ако забременяването се бави.

И въпреки множеството плюсове, които имат съвременните медицински процедури в тази област, те оставят тежък отпечатък върху психиката на хората, които минават през тях. А за това почти не се говори.

КАКВИ СА ОСНОВНИТЕ ЕМОЦИОНАЛНИ ТРУДНОСТИ, СВЪРЗАНИ С ИНВИТРОТО?

  • Страх.

За много хора повдигането на темата от страна на лекарите буди страх. Често той се корени в непознаването на процедурата. Връхлитат ни безброй неприятни асоциации – игли, спринцовки, епруветки, лекари, скрити зад предпазни костюми, лекарства, болка и страдание. Освен този първичен страх, има много други, свързани с процедурата:

  • Страх от болка.

Той се корени в човешката еволюция – имал е за цел да ни предпазва от различни опасности на заобикалящата ни среда. В контекста на инвитро процедурите, е напълно нормално да се страхуваме, особено ако нашия лекар не ни е информирал какво включват всички етапи, кои от тях са свързани с болка или дискомфорт. Важно е пациентите да споделят и обсъдят тези страхове със своя лекар, а той от своя страна да ги информира.

  • Страх от навлизане в интимното про странство.

В един идеален свят, зачеването е плод на любовта, романтиката и близостта между двама души. Понякога обаче създаването на дете се случва в лаборатория, с помощта на екип от медицински специалисти и няма нищо лошо в това. За голяма част от хората това звучи плашещо, неестествено и би причинило усещане за нарушаване на личното пространство.

  • Страх от неуспех.

Особено при двойките, които са опитвали да имат дете преди да пре минат към инвитро, това е важен фактор. Средно за страната за 2017, 2018 и 2019 г. процедурите, завършили с клинични бременности със сърдечна дейност, са 38.65% от общия брой осъществени процедури. Голяма част от двойките, стартиращи инвитро опит си задават въпроса „Ами ако ние сме от тези 61%, които не успяват?”. Всъщност процедурата има много етапи и никой от тях няма сигурен изход. Дали жената ще отговори добре на хормоналната стимулация, дали ще произведе достатъчен брой и качествени яйцеклетки, дали ще се оплодят, дали ще се развият ембрионите, дали всичко ще е наред с подготовката за трансфер. А после идва голямото чакане от две седмици за теста за бременност. На всеки от тези етапи може да настъпи неочакван обрат и процедурата да приключи неуспешно.

  • Страх от влошаване на здравослов ното състояние на жената.

​​​​​​​Запознавайки се с упътванията на лекарствата за хормоналната стимулация, ставаме свидетели на дълги списъци от странични ефекти, някои от които краткосрочни и не много тежки, а други – дългосрочни, плашещи и обикновено, рядко срещани. Стимулацията води до повишаване на нивата на естрогени и други хормони в тялото. Жените с ендометриоза или с фамилна история за хормонално зависими ракови заболявания са особено притеснени, че тя може да влоши здравословното им състояние. Проучвания показват, че сериозно влошаване на ендометриозата в следствие на инвитро е рядко срещано, тъй като излагането на хормонална стимулация е за кратък период от време. Учените все още не могат категорично да потвърдят или отхвърлят дали има връзка между стимулациите и появата на хормонално зависими заболявания при жените в дългосрочен план, но такива проучвания се правят в много държави. Ако пациентите изпитват страх за здравето си, задължително трябва да споделят със своя лекуващ лекар. Той ще проучи и оцени потенциалните рискове и ще избере план за стимулация с минимален риск за здравето на жената.

  • Страх от влошаване/разпадане на връзката между партньорите.

Когато се сблъскват с безплодие, много от двойките се страхуват дали връзката с партньора им ще понесе всички трудности, които им предстоят. Истната е, че това е сериозен тест за почти всяка връзка.

"Защо точно на нас?" е въпрос, който си задават много двойки, когато лекарите ги насочат към инвитро. Той често е свързан с чувство на гняв, което понякога съпътства репродуктивните проблеми. За много от двойките насочването към инвитро идва след период на безуспешни опити за забременяване. Понякога минават години, през които се налагат множество диагностични процедури и опити за лечение на безплодието. Те са емоционално изтощаващи и създават усещане за живот в очакване на нещо, което все не се случва. Времето минава, а много от приятелите им вече имат поне по едно дете. Нерядко това е съпътствано от изолация или стигматизиращо отношение от страна на приятели и близки. Всяко задаване на въпроса „Е, хайде, не ви ли е време?” е поредно слагане на сол в една много болезнена рана.

  • Големи очаквания за резултата от процедурата.

​​​​​​​Често се случва двойката да има твърде големи очаквания за положителен резултат. Многото етапи на инвитро лечението често са изпълнени с неочаквани обрати и потенциални разочарования. Хората, които вече са имали поне един неуспешен опит, се оказват в едно постоянно лутане между надеждата и отчаянието.

  • Чувство на вина и/или ниско самочувствие.

​​​​​​​Независимо при кой от двамата партньори е медицинската причина за безплодието (а това нерядко са и двамата), чувството на вина е често срещано. Възможно е хората, които страдат от репродуктивни проблеми да имат ниско самочувствие и усещане, че собственото им тяло ги предава, като не може да изпълни една от основните си биологични функции. Това, в съчетание с усещането, че по този начин предават любимия си човек и страха да бъдат изоставени по тази причина, е много тежък емоционален проблем.

  • Загуба, скръб. Самият момент, в който двойките осъзнават, че е малко вероятно или невъзможно да заченат по естествен път, е свързан с усещане за загуба – разбиване на парчета на идеята за перфектния семеен живот, в който всичко се случва по план и без проблем. Всяко следващо разочарование събужда същите чувства, произтичащи от загубата – тъга, гняв, самота, безпомощност, тревожност, умора и претоварване с отрицателни емоции, равнодушие и много други.

БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Важно е да се подходи индивидуално към всяка двойка и да се потърсят най-добрите начини те да бъдат подкрепени през този нелек период. Има много начини, по които партньорите могат да си окажат подкрепа един на друг, но също така и да потърсят подкрепа от своето обкръжение или от професионалист - психолог или терапевт. Много важно е да знаят, че не са сами и не са единствените, които минават през това - една от 6 двойки в световен мащаб страда от безплодие. От друга страна, е важно обществото и близките на хората, минаващи през инвитро, да бъдат информирани и подготвени, за да не им нанасят допълнителни емоционални рани, а да ги подкрепят.

Източници: Официална статистика на Центъра за асистирана репродукция. ESHRE ART fact sheet
 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ

Автор: Катерина Иванова