Гестационният захарен диабет е сред най-срещаните метаболитни нарушения (около 4–5%), които се развиват и проявяват за пръв път по време на бременността. Тревожен е фактът, че честотата му нараства в световен мащаб. Това се обяснява с увеличаващите се здравословни проблеми поради заседналия живот, неправилното хранене, зачестилия метаболитен синдром, както и тенденцията към затлъстяване още в детска, юношеска и млада възраст.
Инсулинът е единственият хормон в човешкото тяло, който намалява нивата на кръвната захар. Произвежданите от плацентата (временен, но хормонално активен орган) хормони – прогестерон, естрогени, човешки плацентарен лактоген, кортизол, пролактин, действат противоположно на инсулина. Те потискат и блокират неговото действие и съответно покачват нивата на кръвната захар, обяснява д-р Мария Илиева от Клиниката по ендокринология при УМБАЛ „Св. Георги“, Пловдив. Намалената чувствителност към инсулин по време на бременност води до развитие на инсулинова резистентност, при която инсулинът не може да изпълнява достатъчно ефективно своите функции. Невинаги развитието на гестационен диабет е свързано с ясно изразена клинична симптоматика. Възможни симптоми са жажда с пресъхване на устата, отпадналост, лесна уморяемост, често уриниране (да се изключи евентуална бъбречна инфекция), сърбежи по кожата и лигавиците, често повтарящи се инфекции. Независимо от липсата или наличието на някои от алармиращите признаци, всички бременни се подлагат поне на трикратен лабораторен контрол на кръвната захар по време на трите триместъра. При поява дори само на един от посочените симптоми или комбинация от няколко е задължителна консултация със специалист за допълнителни изследвания и диагностика, препоръчва д-р Илиева.
Защо всяка бременност не води до развитие на гестационен захарен диабет?
Рискови фактори за развитието на гестационен диабет са възраст на майката над 35 год., индекс на телесна маса над 30 кг/м2, предишно раждане на бебе с тегло над 4 кг, анамнеза за прекарана бременност с развитие на гестационен диабет, фамилна обремененост със захарен диабет тип 2, спонтанни аборти с неясна причина, увеличаване на теглото с над 15–20 кг в хода на настоящата бременност. Ако е доказан и синдром на поликистозните яйчници, според приетите критерии е налице вече развила се инсулинова резистентност преди забременяването. А това налага проследяване на пациентката с такъв проблем по време на бременността.
Някои препоръчват скрининг на всички бременни жени, други само на високорисковите групи – родилки с изброените по-горе критерии. При една малка част от бременните жени – на възраст до 25 год., нормално телесно тегло, липса на фамилна обремененост за захарен диабет, липса на други усложнени бременности със спонтанни аборти и/или раждане на едър плод, скринингово изследване за гестационен диабет не е абсолютно необходимо.
С напредването на бременността производството на хормони от плацентата се засилва, като това обяснява и изявата на гестационния диабет към края на втория, началото на третия триместър – най-често след 24-ата г.с. Именно между 24-ата и 28-ата г.с. се препоръчва да се направи скрининговото изследване. Изследва се кръвната захар на гладно и след орален глюкозотолерансен тест със 75 г глюкоза. При повишаване на някой от показателите над горната граница по съответните норми (плазмена глюкоза на гладно ³ 7,0 mmol/l и плазмена глюкоза на 120-ата минута при орален глюкозотолерансен тест ³ 7,8 mmol/l) се поставя диагнозата гестационен диабет.
Късно откритият или откритият, но нелекуван гестационен диабет крие рискове и за майката, и за плода. Възможни са риск от спонтанен аборт, развитие на захарен диабет тип 2 по време и/или след бременността, развитие на гестационен захарен диабет при последваща бременност. Възможни са още прееклампсия и еклампсия, повишена е честотата на инфекции на уринарния тракт, травма по време на раждането, раждане чрез цезарово сечение.
Има риск от смърт на плода в утробата – по-честа към последните месеци на бременността; вродени малформации – най-често на сърдечно-съдовата и нервната система, които са и водещи причини за смъртността и заболяванията при новородените; макрозомия – раждане на плод с тегло над 4 кг; респираторен дистрес синдром; преждевременно раждане; родови травми; хипогликемия след раждането и възможни усложнения; жълтеница; в по-късен етап затлъстяване или развитие на захарен диабет тип 2. Разбира се, тези възможни усложнения съвсем не е задължително да се появят при всяка бременна жена с гестационен диабет. Паказателите, които задължително трябва да се следят, са теглото в хода на бременността, стойностите на артериалното налягане, нивата на кръвната захар през всеки триместър. Гестационният диабет може да претърпи различна еволюция след раждането – напълно нормализиране на нивата на кръвната захар, развитие на гестационен диабет при последваща бременност, прогресия към захарен диабет тип 2 на по-късен етап. Развилият се по време на бременността диабет подлежи на скринингово изследване на 6-ата и 12-ата седмица след раждането отново чрез провеждане на орален глюкозотолерансен тест със 75 г глюкоза, като в сила са критериите на СЗО за захарен диабет. Впоследствие е добре да се следят нивата на кръвната захар, за да се предотврати бъдещо развитие на диабет. Колкото до плода – наднорменото тегло е свързано с повишен риск от дългосрочно развитие на инсулинова резистентност, затлъстяване и/или захарен диабет тип 2.
Храненето и движението – най-важни за нормализиране на кръвната захар
Всички световни, европейски и български препоръки за бременните поставят промяната в хранителния и двигателния режим на бременната жена като най-важна стъпка за нормализиране на кръвната захар. Препоръчително е белтъчният внос да е около 18–20%, мазнините 25–30%, въглехидратите (при налично затлъстяване) да се ограничат до 35–40%. За бъдещите майки е най-добре да се хранят три пъти дневно с три междинни закуски. Протеините да са под формата на пуешко, заешко, пилешко без кожа, яйца, риба, телешко, съответно приготвени на фурна или на пара. Да не са пържени и обилно овкусени. Добре е да присъстват веднъж или два пъти в ежедневното меню, но в малки порции. Млякото и млечните продукти с ниска масленост също са ценен източник на протеини за растящия плод. Необходимо е бременните да намалят мазнините, солта, закуските от типа „бързо хранене” – хамбургери, пици, банички, полуфабрикати. Важен е приемът на течности – вода (поне 8 чаши дневно), чай, зеленчукови сокове, зеленчукови супи. Абсолютно наложително е максималното ограничаване на бързи захари – вафли, шоколад, торти, сладки изделия, газирани напитки. Храните, богати на фибри, зеленчуците и плодовете са идеални за междинна закуска – здравословни са и доставят необходимите витамини и минерали за клетките на плода. Изключването на кафето, цигарите и алкохола безспорно е задължително, категорична е д-р Илиева. Целта на тези препоръки е не редукция на теглото, а да се предотврати повишаването на кръвната захар след хранене и на гладно.
Физическата активност стимулира използването на глюкоза от клетките и така понижава нивата й в кръвта. 30 мин лека физическа активност 5 дни в седмицата осезателно подобрява контрола на гестационния диабет. При нормално протичаща бременност и при липса на медицински противопоказания аеробни занимания като ходене, плуване помагат за намаляване на инсулиновата резистентност. Йога и аеробика за бременни са също сред препоръчителните варианти.
Налага ли се медикаментозна терапия?
При липса на ефект от хранителния режим и физическото натоварване за понижаване на кръвната захар или данни за нейното покачване се налага и медикаментозна терапия. Предпочитано е приложението на инсулин. Инсулиновият режим е строго индивидуален и максимално наподобяващ физиологичната инсулинова секреция. При необходимост се препоръчва провеждане на интензифицирано инсулиново лечение. Видът и дозата на инсулина трябва да са максимално адаптирани към нивата на кръвната захар, като се имат предвид нарастването на инсулиновата резистентност в хода на бременността, както и рискът от хипогликемии. Възможно е и лечение с някои перорални медикаменти, но задължително под строга преценка на специалист ендокринолог, което се отнася и за инсулиновия режим.
Късно открит или нелекуван, гестационният диабет крие рискове и за майката, и за плода. Възможни симптоми са жажда с пресъхване на устата, отпадналост, лесна уморяемост, често уриниране, сърбежи по кожата и лигавиците, често повтарящи се инфекции. При поява само на един от тях или комбинация от няколко е задължителна консултация със специалист.
Текст: Феодорина Ляскова
.jpg)
