С приятеля ми тъкмо се бяхме завърнали от Франция, когато започнах да чувствам необичайни симптоми. Прилошаваше ми от цигарен дим, имах странна непоносимост към храни, които до момента са ми били любими, и т.н. В началото смятах, че може би тази промяна в кондицията ми се дължи на бременност. От друга страна, усещах нещо като предменструални болки и си мислех, че всеки момент ще ми дойде. По принцип от известно време говорехме, че е време за дете, но не очаквах, че радостното събитие ще ни споходи толкова бързо…     

БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER 

Един ден, както си стояхме с приятеля ми в едно кафене, реших, че трябва да си направя тест и да отхвърля неизвестността. Резултатът от теста показа една чертичка – изпитах разочарование, но за успокоение си помислих, че тепърва ще работим по въпроса… След като се върнах и казах на приятеля ми, че всъщност новина няма, някакво вътрешно чувство започна да ме гложди и ме накара да се върна у дома и отново да хвърля поглед на теста (вече го бях хвърлила в кошчето). Пред очите ми в яркочервено се открояваха две чертички. „Йеееее! Бременна съм!” – идваше ми да закрещя от радост, за да ме чуе целият свят. Нямах търпение да съобщя страхотната вест на таткото. И двамата бяхме на седмото небе, че ще си имаме бебе. 

След това започнаха посещенията при гинеколога и купищата изследвания. Спокойно мога да кажа, че бременността ми премина много леко. Единственото неприятно бяха многото килограми, които качих през 9-те месеца.

БЕБЕ ИВЕЛИН - МАЛКИЯТ ГЕРОЙ С ГОЛЕМИТЕ СИЛИ 

Спомням си как с вълнение очаквах да вляза в 4-ия месец и да усетя първите ритничета на малкото съкровище в корема си. Нямах търпение да разбера и дали ще си имаме момиченце, или момченце.

Първото ритниче, което усетих, беше в 18-ата гестационна седмица. През целия ден, в който ми се случи това страхотно изживяване, не можех да скрия усмивката от лицето си.

Ехографските прегледи също бяха изпълнени с вълнуващи емоции. Лекарят беше много мил и внимателно ми обясняваше какво се вижда на монитора. Той ме увери, че бебето е добре и се развива напълно нормално.

Когато влязох в последното тримесечие, вече доста ми тежеше – ходех по-бавно, краката ми отичаха и се уморяваха. Имах и ужасни киселини, но несъмнено си заслужаваше да премина през всичко това. Ето че най-после денят на раждането настъпи. Изненадах се, че не изпитвам страх от раждането – толкова много исках да видя бебето си, да го прегърна, че вече нямах търпение този момент да настъпи.

Получих слаби контракции към 5.30 ч. сутринта, но си помислих, че е фалшива тревога. Постепенно контракциите се засилваха през интервал от 5 минути и така изкарах вкъщи чак до ранния следобед. Когато вече пристигнах в болницата, ме прегледаха и ми казаха, че имам цели 7 см разкритие и до два часа ще родя. Направо зяпнах от учудване. Сложиха ме на апарат, за да следят сърдечните тонове на бебето, и на система за по-бързо разкритие. После ми спукаха околоплодния мехур и докато се усетя, с четири напъна в 17.25 ч. малката Симона се роди. „Честито-о! Имате си момиченце!” – чух възгласа на акушерката, която ми показа в гръб едно малко червено човече. Тя го постави на корема ми, за да прережат пъпната връв…

Не можех да повярвам, че всичко свърши толкова бързо и безпроблемно, че малкото същество вече е на бял свят и отсега нататък ще има огромна нужда от мен. 

За мен Симона е най-красивото бебе, в което се побира целият ми свят. Това е да си майка!

Текст: Мама Нели

 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ