Текст: Гергана Николова, акушерка, магистър
Уважаеми читатели, или по-скоро скъпи приятели, добре дошли в новата ни рубрика „9 месеца назад“. Повече от 20 години по страниците на списанието намирате полезни съвети, предложения и информация за почти всичко, свързано с физиологията на бременността, раждането, кърменето и още хиляди теми. Благодарение на списание „9 месеца“ от 2 години и аз вече имам удоволствието да бъда част от вашето ежедневие. В това ежедневие обаче има теми, за които трудно говорим, въпроси, които аз самата си зададох за първи път преди повече от 18 години, а продължавам да търся отговори и до днес. Въпроси, от които се страхуваме, но които всяка една от моите пациентки ми е задавала поне по веднъж: ами ако не се справя, ами ако не съм добра майка, ами ако...? Ето защо, когато с Даниела Граховска и екипа на списанието обсъждахме тема за нова рубрика, се спряхме точно на това: ще говорим за всички онези неприятни, страшни, невъзможни, недопустими или неудобни въпроси, които всяка една от нас в определен момент си е задавала, но наум. Ще се върнем назад и ще започнем от онзи първи голям миг, в който разбираме, че животът ни се променя и от деца на нашите родители се превръщаме в родители на нашите деца.
Бременност. Очаквана или неочаквана, почти винаги ни изненадва. Готова ли съм?
Родители. Раждаме ли се добри родители, или се превръщаме в добри родители? Как ще се промени животът в семейството?
Инстинкт. Ами ако никога не изпитам този „майчин инстинкт“?
Усещане. А ако не мога да усетя правилния момент или не взема правилното решение?
Връзка. Как се „ражда“ тази така обсъждана връзка между майката и бебето?
Страх. Ами ако не се справя? Никой не ме е учил как да бъда майка…
Кариера. Животът ми винаги е бил разпределен до часове, ще успея ли да вмъкна в програмата и един бебешки ден?
Вина. Никой няма да се грижи за него по-добре от мен. Как ще оставя бебето на гледачка?
Очаквания. Всички очакват да съм щастлива, а аз съм изтощена и искам дори само за час да остана сама, да избягам. Ще ме разберат ли, ако го кажа на глас?
Сама. А сега накъде?
Новината. В началото всички изследвания и прегледи с видозона бяха нормални, така ни казаха. Сега казват, че не са. Искат да вземем решение... как?
Промяната. Ами ако не сме готови за промяната?
Сигурно пропуснах въпрос, но мога да ви уверя, че нито един от изброените не ми е чужд. И знам колко трудно понякога е да ги зададем на глас.
А майчинството безспорно е началото на една нова вселена.
Още със самото начало на бременността започват и промените: не само във физиологията на майчиния организъм, но и в структурата на самия мозък на майката. След дългогодишни проучвания, подробен поведенчески анализ на родители и с помощта на новите технологии учените успяха да проследят и определят промените, протичащи в орбито-фронталния кортекс, средния мозък, париеталните дялове и в други части на мозъка на майката. Доказаха, че сивото мозъчно вещество става по-концентрирано. Активността в частите, които контролират емпатия, тревожност и буквално диктуват социалното поведение на майката, се увеличава. В основни линии тези промени са предизвикани от хормоналния взрив по време на бременността и в периода след раждането с единствената цел да привлекат вниманието на майката към новороденото. С други думи, чувството на голяма любов или на липсата на такава, безграничната необходимост да защитава или постоянната тревожност съвсем не са ефимерни, а добре координирани химични реакции в мозъка на майката. Много учени вече успяват да го „картографират“ и да обяснят защо толкова много нови майки понякога изпадат в състояние на силна тревожност и дори депресия. Това, което обаче никой не може да предвиди, е заобикалящата среда, в която тези настъпващи промени се развиват.
Майчинството наистина има запазени кътчета в мозъка на жената, чакащи да бъдат развити, а бременността, раждането и кърменето изграждат точно тези връзки.
Бащинството от своя страна също поставя своя отпечатък върху психологията на бащата: природната еволюция е създала различни пътища за адаптация към родителската роля и те идват с практика, любов, грижа и откровеност.
Или иначе казано – раждаме се готови да бъдем родители, въоръжени и подготвени с всички необходими „невронни пътеки“. Превръщаме се в родители, отключвайки ги постепенно с любов и търпение. Важно е обаче да имаме възможността да задаваме въпроси; куража да чуем отговорите и да бъдем откровени със себе си.
