В списъка на отчаяните призиви за помощ този е най-горе. Не е лесно да се успокоят загрижените за храненето на детето си родители. Предлагаме ви помощта на наши редовни читателки и на специалист.

От първо лице

Дъщерята на Мария Н. е била винаги любопитно дете. Още като бебе всичко й е било по-интересно, отколкото сученето от мамината гърда. След отбиването се задоволява с една лъжица пюре, а майката е отчаяна. Най-после позната детска психоложка я окуражава да опита с шоколадов пудинг, който според нея съдържа всичко необходимо за детето.



Синът на Люба В. предпочита и на 15 месеца майчиното мляко, а на половин година отказва да яде храната, която му се дава, и изпада в кризи с непрекъснат рев. Тъй като майката има достатъчно кърма, решава да отложи отбиването за по-късно. Не може да приеме обаче съвета на педиатъра да не дава нищо за ядене на детето, докато не почувства глад. Това й се струва твърде драстична мярка. Постепенно Люба се чувства все по-несигурна дали предлага достатъчно храна на сина си. Най-после решава да го кърми два пъти – предобед и през нощта. В резултат на това синчето непрекъснато дърпа блузата на майка си и се търкаля от гняв на пода. Въпреки това Люба не се предава и накрая детето започва да яде, макар и избирателно и по малко. Предпочита хляб, кисело мляко, прясно сирене и спагети. Майката се надява, че ще успее да го отбие окончателно след 2–3 месеца.

Съвети от специалист

Всъщност все едно и също – родителите да не прекаляват с изискванията и с желанието си да са перфектни. Без съмнение, добре е да се приготвя здравословна храна. Но не е нужна паника, ако едно-, две- и тригодишните не искат да ядат всичко. По-добре е мама и татко да се радват на всяка нова храна, която малките опитват, а не да се ядосват за всеки картоф, който не искат да изядат.



Кризата може да означава прогрес

Мнение на експерта
Не е обезпокоително, ако двегодишното дете яде само ориз или спагети без нищо друго.Това може да се промени през следващата седмица, въпреки че загрижените родители не се доверяват на детето си. А основание за промяната е, че на малките все един ден ще им омръзне да ядат само любимата си храна.
Някои от децата, които предпочитат супи, са особено чувствителни. Те не понасят определени вкусове и консистенции. Като правило децата усещат кое е добро за тях и от какво се нуждае организмът им. Понякога е възможно да имат непоносимост към някои храни, които упорито избягват (напр. мляко).
Ако детето внезапно загуби апетит, това обикновено се дължи на органични причини. Възможно е да го боли гърло или да прорязват зъби. Родителите не бива да го насилват. Те трябва да се отнасят сериозно към сигналите на детето. Да обръщат внимание на движенията на ръцете – дали те отблъскват, или привличат нещо към себе си.
Малките проблеми с храненето може да се разглеждат и в положителен аспект. Кризата може да означава нещо ново, нова крачка в развитието на детето. Може да се има доверие на твърдението, че здравото дете няма да умре от глад при пълна купичка с храна. Важно е родителите да не обсъждат пред детето хранителното му поведение.
Някои родители се паникьосват, а други запазват спокойствие. От една страна, това е въпрос на характер, а от друга – играе роля обстоятелството дали родителите са имали повод да се страхуват сериозно за детето, например при тежка бременност или раждане с усложнения.

Разнообразната храна е здравословна
След първата година децата вече ядат почти като възрастните. Но не всичко им е вкусно от самото начало. С няколко трика родителите могат да накарат и капризните деца да харесват храната и така да положат основите на здравословното хранене.
Едногодишният Мони и 18-месечната Лили са истински отбор, тъй като противоположностите се привличат. Лили обича банани, а Мони не може да ги понася. Спанакът е загърбен от Лили, а Мони си го излапва докрай. Ако двамата не обичат нещо, то не се премахва веднага от менюто. Майка им пробва след известно време със същите продукти и се надява на успех.
Според специалистите по хранене това е правилната стратегия. Детето най-често харесва това, което познава. Но само ако има възможност да опитва непрекъснато нови неща, то може да развие вкуса си.
Страхът от нова храна някога е бил важен за оцеляването на видовете. В далечното минало той е предпазвал хората да опитват неподходящи или отровни храни. Днес опитването се удава най-добре без натиск и настояване. Ако детето се остави да сложи самичко храната в ръката си и да я лапне, това ще му носи много повече удоволствие. Особено ако мама и татко се откажат да напомнят всеки път, че само който изяде спанака си, ще получи десерт. Така резултатът ще е противоположен – детето окончателно ще отказва да яде спанак. Вълшебната думичка се казва повторение. Изследвания показват, че при малките са необходими до 18 опита, докато свикнат с някой нов вид зеленчук. Колкото по-често и редовно детето опитва някоя храна, толкова по-вероятно е тя да му допадне. Доказано е, че 40% от децата преминават най-малко през една фаза на подбор на храните.
Дали обаче си струва да се вдига толкова шум за всеки вид зеленчук? Отговорът е утвърдителен. При това става въпрос не толкова за определен зеленчук, колкото за цялото разнообразие от зеленчуци. Вкусовите възприятия от детството придружават детето през целия му живот. През този период родителите поставят основата на добрите хранителни навици. Към тях принадлежи възможно пъстрото разнообразие в чинията.
Детето ви обича спагети без сос? Не е причина за безпокойство – това е фаза, през която минават почти всички и която се изживява от само себе си. Рано или късно на детето ще омръзне сухата паста (тестено ядене) и ще поиска друга храна. Дотогава му предлагайте непрекъснато нещо ново. И вие се хранете с разнообразно меню – нищо не влияе на детето по-силно от примера на родителите. Накратко разнообразието е здраве!
Няколко практически съвета за развиване на детския вкус
Скриване: Смесете ситно нарязан или пасиран зеленчук с храна, която детето харесва.
Предлагайте хрупкава храна: Пробвайте сурови вместо сварени зеленчуци. Децата обичат да отхапват хрускави плодове и зеленчуци.
Украсяване: Очите също ядат – това важи особено за децата. Те се хранят с всичките си сетива. С усмихнато личице върху резена краставица сандвичът е мнооого по-вкусен!
Самостоятелно приготвяне: Изварата е много по-апетитна, ако детето може да я разбърка само.