В наши дни постродилната депресия е често срещан феномен. Според Американската психологическа асоциация (American Psychological Association) всяка седма майка изпитва симптоми на постродилна депресия. Въпреки че терминът е широко използван в интернет пространството и понякога подтиква младите майки сами да си поставят тази диагноза, в действителност ситуацията е много по-сложна. Симптомите на постродилната депресия могат да се променят в зависимост от социалната и културната принадлежност на майката и семейството, различавайки се от диагнозата, описана в Диагностичния и статистически наръчник на менталните нарушения (DSM-5). Тази статия е посветена на майките, които имигрират със своите половинки в чужда държава и решават да имат дете. Мотивацията да развия тази тема идва от клиничната ми практика със сънародници, които живеят в чужбина, както и от наблюдения по социалните мрежи, където темата е почти ежедневно дебатирана.

Симптоми на постродилната депресия

Ако изпитвате част от следните симптоми, трябва да потърсите специализирана помощ:

трудности в комуникацията със семейството и близките; постоянна умора; лош сън и ранно събуждане; тревога, раздразнителност, безпокойство; силно чувство на безполезност и вина; липса на интерес към външния си вид; загуба на интерес към секса; липса на удовлетворение от дейностите със семейството и приятелите.

 

Кои са причините за появата на симптомите?

Причините са различни: генетична или биохимична предразположеност, хормонални промени, липса на подкрепа и/или загуба на близък човек, неразрешени проблеми от детството, чувствителност към недостиг на ярка дневна светлина. При младите жени, напуснали своята родина, контекстът силно допринася за развитието на постродилна депресия. Под контекст разбираме всички специфични ситуации, свързани с преместването в нова държата.

Обърнете внимание на следните обстоятелства:

Идеализирани очаквания. Много млади двойки напускат родната си земя, за да намерят по-добър живот в чужбина. Често новата страна е идеализирана, вдъхваща надежда за висок стандарт на живот, лично и професионално развитие. Често хората заминават, без да са потърсили детайлна информация за това, което ги очаква. Когато се установят, те се сблъскват с различна административна и трудова система. Докато мама се грижи за бебето, татко понякога работи на две места. Това води до сриване на очакванията и чувство, че новата държава е излъгала младите родители.

Езикова бариера. Много българи заминават за чужбина, без да са усвоили предварително новия език. Английският може би е по-лесен от българския, но за да се намери коректна работа и пълна интеграция, неговото владеене трябва да бъде на ниво.

Култура. Западната култура е много по-различна от тази на Балканите. Нравите, ценностите и виждането за света могат да породят неразбиране и критика към новото от страна на младите родители. Адаптационният период понякога изисква години, а някои семейства никога не се адаптират напълно. По този начин се раждат мини български общества на чужда територия, които се различават от обществата на българите в България. Младото семейство може да се почувства като затворник между две общества, където не принадлежи напълно нито на едното, нито на другото.

 

Социални контакти. За никого не е тайна, че българинът е социален индивид. Никъде другаде не може да се види тази прекрасна гледка на пълни кафенета и усмихнати хора, които с часове могат да релаксират и говорят. За разлика от българите, хората на Запад не прекарват много време едни с други. Всичко е забързано и строго индивидуално. В практиката си съм срещала много млади майки, които са се оплаквали, че не могат да създадат контакти с майките на други деца на детската площадка. Вследствие на това могат да се появят чувства на изолираност, отхвърляне и критики към местните.

Образование и социален статус. За разлика от България, където висшето образование е силно достъпно, в страни като Англия например университетските такси са между седем и десет хиляди паунда на година. Конкуренцията за висококвалифицираните позиции е голяма. Много млади майки имат желание да се реализират професионално, но се сблъскват с трудната западна реалност и трябва да се задоволят с нискоквалифициран труд, при който заплащането е по-ниско и условията на работа са по-лоши. Тъй като отглеждането на деца в чужбина е скъпо, други майки избират да бъдат домакини и да останат вкъщи, като само таткото се грижи за финансовата независимост на семейството. Това може да предизвика чувство на малоценност и непълноценност при майката, както и напрежение в двойката.

Семейство. За разлика от България, където баба и дядо са силно инвестирани в отглеждането на децата от най-ранна детска възраст, в чужбина тази практика се организира по-трудно. Майката често е сама със своето бебе. Ако по-голямата част от българите в България имат свои жилища, в чужбина младите двойки живеят на квартира, която е с малка площ малко. Когато баба от България дойде да помогне, съжителството под един покрив може да се окаже трудно и да породи семейни конфликти. Важно е също да се разбере, че баба от България трудно ще живее в чужбина, особено заради нейната възраст.

Как да предотвратим тези затруднения?

             Преди да решите да имигрирате и да родите в чужбина, информирайте се подробно за административната, работната и социалната ситуация в новата държава.

             Научете добре устно и писмено езика.

             Натрупайте професионален опит и квалификации, с които да можете да намерите по-добра работа.

             Не идеализирайте новата страна – както в България, така и в чужбина животът е труден. Всичко си има плюсове и минуси.

Текст: Иванка Ежова, доктор по клинична психология, Кингс Колидж Лондон, www.ezhova.com; FB: Positive Psychology Net