Доц. д-р Ралица Георгиева, началник на Клиника по неонатология в Университетска детска болница, София, отговори на важни въпроси, свързани с интензивната терапия на новородени деца, диагнозата и прогнозата на мозъчните увреждания при доносени и недоносени новородени деца, неонаталната дихателна и инфекциозна патология, ултразвуковата диагностика и проследяване. Тя е дългогодишен преподавател на студенти по медицина и лекари – специализанти по педиатрия и неонатология. Специализирала е в Германия, Франция и Австрия. Има над 150 научни публикации и участия в национални и международни научни форуми.

Налага ли се здравото новородено бебе да бъде изследвано и защо?

Здравите новородени деца обикновено не се нуждаят от допълнителни изследвания, освен от много щателен клиничен преглед. Понякога обаче при наличие на рискови фактори, напр. инфекция при майката, е необходимо да бъдат изследвани показатели за наличие на възпаление при новороденото, които могат да са налице преди появата на специфичните симптоми. Изследвания са препоръчителни и при други състояния – анемия на майката по време на бременността, употреба на някои медикаменти. Здравите новородени деца често развиват т.нар. физиологична жълтеница. Ако тя се задържи по-дълго време или стане по-изразена, необходимо е изследване на билирубин и други биохимични показатели, както и кръвна картина.

Кое е най-важното, което трябва да знаят родителите за организма на новороденото?

Новороденото дете се отличава със структурна и функционална незрялост на всички органи и системи. Това е причина то да се влияе съществено от факторите на средата – температура, условия за хранене, източници на бактериални и вирусни инфекции. Задачата на родителите е да се създадат максимално комфортни условия за бебешкия организъм и да се намалят до минимум неблагоприятните въздействия – прекомерно охлаждане или претопляне, недохранване или прехранване, контакт с инфекциозни причинители и др.

Кои са главните фактори, предразполагащи към повишен риск за новороденото дете?

Повишен риск за новороденото създават всички неблагоприятни фактори преди раждането на детето – изоставане във вътреутробния растеж, абнормна функция на плацентата, трансплацентарно предавани инфекции. По време на раждането основен рисков фактор е перинаталната асфиксия, т.е. недостатъчно снабдяване на плода с кръв и кислород, която може да е причина за дълготрайни увреждания на централната нервна система. Инфекциите, предавани от майката при налична бактериална колонизация на родилните пътища, могат да се проявят с животозастрашаващи клинични прояви още в първите 24–48 часа след раждането. Двуплодната и многоплодната бременност, сериозни заболявания на майката, например захарен диабет, също поставят новородените деца в рисковата група. Разбира се, най-голямата група новородени, които още след раждането са със силно нарушени адаптация и функционална незрялост на редица органи и системи, са преждевременно родените или недоносените деца, като рисковете са най-големи при тези с много ниско и изключително ниско тегло – под 1500 и особено под 1000 г. Основният проблем при тях е несъвършената структура на белите дробове и дефицитът на сърфактант, което ги прави зависими от кислородолечение, механична вентилация, сърфактант терапия и др. Те имат и характерни особености на мозъчното кръвоснабдяване, които създават рискове за поражения на централната нервна система – мозъчни кръвоизливи и исхемични увреди.

Кои новородени са подлагани на интензивно лечение след раждането им?

Всички новородени деца, които имат дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, както и изразена неврологична симптоматика, се нуждаят от комплексно интензивно лечение. Най-често това са недоносените деца, тези със значително вътреутробно изоставане в растежа, майчино-фетални инфекции, тежка перинатална асфиксия, доносените новородени със синдром на аспирация на мекониална околоплодна течност. Основната задача на интензивното лечение е да поддържа основните жизнени функции, както и да въздейства върху основната причина, довела до влошаване състоянието на новороденото.

В какъв период от време протича проследяването на рисковите новородени деца и какво включва то?

Всички рискови новородени деца трябва да се проследяват до 24-месечна възраст, а при необходимост и повече. Проследяването включва оценка на общото им здравословно състояние, белодробната функция, двигателното и нервно-психичното развитие, сензорните функции – слух и зрение, наличието на неврологични и други усложнения.

Какво представляват исхемичните увреждания на ЦНС при доносени новородени деца и какви са основните причини за появата им?

Исхемичните увреждания на ЦНС представляват некротични промени на мозъчните клетки вследствие на исхемия, т.е. нарушение на мозъчния кръвоток с недостатъчно кръвоснабдяване на отделни мозъчни зони или на целия мозък. Некротизиралите неврони не могат да бъдат възстановени и тяхното увреждане води до различни по тежест неврологични отклонения.

Как се поставя диагнозата?

Въз основа на данните от анамнезата за бременността и раждането, неврологичното изследване на новороденото и резултатите от образните и електрофизиологичните изследвания – ултразвук, компютърна аксиална томография и ядрено-магнитен резонанс, електроенцефалография.

Как протича лечението?

В неонатологичните интензивни отделения се извършва стабилизиране на състоянието и лечение на гърчовете, установяване на оптимален режим на хранене. След изписването детето трябва да се проследява активно от неонатолог, детски невролог, специалист по физикална медицина и рехабилитация. Назначава се комплексна рехабилитация, при усложнения, напр. епилепсия, се включва антиконвулсивна терапия. Най-честите последици от исхемичните увреждания на мозъка са изоставане в психичното и двигателното развитие, епилепсия и детска церебрална парализа. Основната цел на лечението е предотвратяване или намаляване на тежестта на неврологичните последици.

Какво не знаем за недоносените бебета?

Все още няма достатъчно яснота относно индивидуалните фактори, които определят отговора към терапевтичните методи и възникването на различни по вид и тежест усложнения.

По какви причини може да се стигне до преждевременно раждане?

Най-често това са различни акушерски проблеми – прееклампсия, цервикална недостатъчност, антепартални кръвоизливи, предлежаща плацента, отлепване на плацентата, двуплодни и многоплодни бременности. Значителна роля имат инфекциите при майката, които са причина за голяма част от преждевременните раждания. Сериозни рискове създава понякога и възрастта на бременните – под 16 и над 35 години. Различни заболявания на майката, липсата на рационално хранене и стресът са потенциални фактори за раждане на недоносено дете.

Пред какви предизвикателства се изправят родителите на недоносените бебета?

Първото сериозно предизвикателство пред родителите е самото раждане на недоносено дете. Този проблем идва съвсем неочаквано в семейството, което не е подготвено и най-вече не е достатъчно информирано за специфичните особености, заболявания и рискове при недоносените деца.
Следват дълги седмици и месеци на престой в неонатологичните отделения, често прогнозата и перспективите остават неясни за продължителен период.
Следващият етап е след изписването на недоносеното дете от болницата, когато родителите изцяло поемат грижите и отговорностите за него, изправят се пред честите боледувания и усложнения, необходимостта от много прегледи и консултации при различни специалисти, провеждането на продължителна рехабилитация.

Ако не се вземат необходимите мерки, какви проблеми в развитието на недоносените биха могли да възникнат?

Най-честите проблеми през първата година са изоставане в двигателното и психичното развитие, нарушения на слуха и зрението и неврологични заболявания – церебрална парализа, епилепсия и др.

Колко деца годишно се раждат преждевременно в България?

Недоносените деца са около 10% от живородените, т.е. около 6000, като особено рискови са около 2000, т.е. тези с много ниско и изключително ниско тегло.


Разговора проведе Виржиния Николова