С приложението на комбинираната ваксина дифтеткок (ДТК), включена в Имунизационния календар, се осигурява сигурна защита на децата срещу инфекциозните заболявания дифтерия, тетанус и коклюш и свързаните с тях чести усложнения.

Обекти на защитата
Тежестта на дифтерията, тетануса и коклюша е свързана с отделяните от техните причинители токсини, които увреждат жизненоважни органи и системи (нервната и дихателната система, сърдечния мускул и др.).


Дифтерията е болест, известна още като “лошо гърло”. Тя протича с разнообразни прояви, предизвикани от локалното възпаление най-често на гърлото и носа (по-рядко на очите, ушите или половите органи), и обща интоксикация. При неимунизираните деца болестта може да зъвърши със смърт от задушаване (круп) или със сърдечно-съдови усложнения и парализа на периферните нерви.

Дифтерията се предава по въздушно-капков път при говор и кашляне, но също така и чрез предмети, замърсени със секрети на болни или здрави заразоносители.

Тетанусът е типична инфекция на рани. Спорите на причинителя, които са силно издръжливи в околната среда и се откриват в изобилие в домашната среда и на улицата, лесно проникват в организма, дори при незначителни наглед охлузвания и одраскване, включително от домашни животни. Отделеният тетаничен токсин, който е една от най-силните познати отрови, поразява тежко мозъчните функции. При по-голямата част от неимунизираните заболяването завършва със силно болезнени гърчове и смърт от задушаване. В миналото у нас, а в развиващите се страни и днес тетанусът на новороденото е основна причина за детската смъртност.

Коклюшът, или “магарешката кашлица”, е въздушно-капкова инфекция, която при неимунизираните кърмачета често протича без характерните пристъпи на кашлица, с тежка бронхопневмония или дори с енцефалит.
Неусложнените форми на заболяването също поразяват тежко детския организъм поради продължаващата с месеци изтощителна кашлица, придружена с повръщане, вследствие на което детето става податливо на други тежки инфекции, например туберкулоза.

Кога, как, колко?
Имунизацията с ДТК започва от 2-месечна възраст. Ваксината се инжектира подкожно в гърба, под долния ъгъл на плешката, за да се избегнат по-силно изразените местни реакции – болезненост, зачервяване и оток. Имунизацията се извършва трикратно, през месец, с една реимунизация преди навършване на 2 години. Обикновено около 1/3 от децата освен локални (на мястото на инжектирането на ваксината) развиват и общи реакции, изразяващи се в повишаване на телесната температура 6–12 часа след имунизацията. Поради това уместно е предварително да дадете на детето антипиретик в доза, предписана от вашия педиатър. Необходимо е при всички по-сериозни и продължителни смущения в състоянието на детето да се съветвате с лекар, за да се постави навреме точна диагноза и да се назначи подходящо лечение.