Текст: Гергана Николова, акушерка, магистър
Едно от често изтъкваните предимства на млеката за кърмачета е, че са допълнително обогатени с витамини и минерали за подпомагане на растежа на новороденото. И те наистина два-три пъти надвишават естествените нива на витамините и минералите, съдържащи се в кърмата.
Витамини |
Количество в кърмата (на 100 мл) |
Приблизително количество в адаптираните млека (вариращо в зависимост от производителя) (на 100 мл) 9 месеца препоръчваDIFFERENT BIOTIC |
Vitamin A |
164 µg |
54 µg |
Vitamin K |
0.11 µg (във форма на vitamin K2) |
4.4 µg (във форма на vitamin K1) |
Vitamin C (аскорбинова киселина) |
4 mg |
9.2 mg |
Vitamin B1 (тиамин) Vitamin B2 (рибофлавин) Vitamin B6 |
21 µg 35 µg 14 µg (под формата на фолей) |
50 µg 116 µg 53 µg (под формата на фолиева киселина) |
Vitamin D3 |
1.125–1.875 µg (включително различни метаболити) |
1.2 µg |
Проблемът обаче е, че по-голямата част от витамините в млеката за кърмачета са синтетични. С изключение на фолиева киселина, те имат различна биологична стойност от естествените витамини в кърмата, което изисква наличието на значително по-голяма концентрация и в същото време значително затруднява абсорбирането и усвояването им от организма на новороденото. За разлика: витамините в кърмата притежават редица кофактори и метаболити, които от своя страна увеличават биоактивността им и се използват от организма в различни метаболитни процеси, без допълнителна нужда от преобразуване.
И така!
Витамин К например, който е изключително важен за правилното протичане на процеса на съсирване на кръвта и е от основно значение за предотвратяване на т. нар. „хеморагична болест на новороденото", се съдържа в кърмата като молекула К2 (menaquinone), докато този в адаптираните млека е с молекула K1 (phylloquinone). Растителната форма K1 е широко разпространена в тъмнолистните зеленчуци, но човешкото тяло не може да използва витамина в този вид. Тоест преди да е в състояние да го усвои, организмът на новороденото трябва да го преработи в К2 (животинска форма). Превръщането на K1 в К2 е сложен и дълъг процес, отнемащ енергия и зависещ изцяло от пробиотиците в храносмилателната система.
Съдържанието и съставът на витамин Е в кърмата също са много по-различни от тези в адаптираните млека. Молекулата на витамин Е е изградена от 8 различни съединения – 4 токофероли (tocopherols) и 4 токотреноли (tocotreinols). Макар и токоферолите да осигуряват защита на голям брой клетки в тялото на новороденото, токотренолите имат много по-мощни антиоксидантни свойства от токоферолите и са основни „пазители“, осигуряващи защита на всички нервни клетки и особено тези на мозъка. За правилното функциониране на витамин Е е необходимо наличието и на осемте различни съединения. В адаптираните млека обаче се съдържа само алфа-токоферол, тъй както молекулите на токотренолите са изключително трудни за синтезиране. Макар и в много по-малко количество, единствено витамин Е, съдържащ се в кърмата, притежава и осемте съединения, осигурявайки правилния баланс и защита на новороденото.
Това в пълна сила важи и за водноразтворимия холекалциферол (Cholecalciferol) или по-известен като витамин D3. Макар и в съвсем малки количества, активиран в организма, той се превръща в мощен стероиден хормон, играещ решаваща роля в стимулирането на производството и увеличаването на чревната абсорбция на калция, желязото, магнезия, фосфора и цинка, които са и основните елементи за изграждането на здрава костна система на бебето.
Освен витамините обаче, кърмата е богата и на калций, фосфор, желязо и много други минерали, които осигуряват лесното абсорбиране и оползотворяване на хранителните вещества. За разлика от същите минерали, съдържащи се в адаптираните млека, в кърмата те са налице във форми с висока бионаличност: тоест те са не само достъпни и лесно усвоими от детския организъм, но и притежават специфична химична структура, осигуряваща оптимално взаимодействие с останалите органични вещества.
Минерали |
Количество в кърмата (на 100 мл) |
Приблизително количество в адаптираните млека (вариращо в зависимост от производителя) (на 100 мл) |
Калций |
22.3 mg |
50 mg (под формата на фосфати, цитрати, хидроксиди) |
Магнезий |
3.1 mg |
5.1 mg |
Желязо |
0.40 mg |
0.53 mg |
Селен |
0.0104 µg |
1.5 mg |
Йод |
От 0,54 mg до 217 mg (средно 6.2 mg) |
12 µg |
Факт е, че количеството на желязото в кърмата е сравнително ниско за разлика от това в адаптираните млека. Факт е също, че при раждането в организма на повечето новородени се съдържа 75 mg елементарно желязо на килограм телесно тегло, предимно като хемоглобин (75%), като запаси (15%) и желязо под формата на тъканен протеин (10%). През първите 6 месеца от живота на новороденото излишните червени кръвни телца се разпадат, осигурявайки така необходимото желязо за по-нататъшния растеж. Оптималното необходимо количество желязо, осигуряващо правилното развитие на здраво доносено бебе, е приблизително 1 mg за килограм дневно. Нуждата от добавяне на желязо в адаптираните млека произлиза от факта, че кравето мляко (основа за повечето адаптирани млека) е изключително бедно на желязо. Въпреки всичко обаче поради различния химически строеж едва 4% от добавеното желязо се абсорбират от кръвообращението на новороденото, водейки в някои случаи до анемии. За разлика: 50–75% от желязото, присъстващо в кърмата, се асимилира и подпомага процеса на възпроизводство на нови кръвни телца.
Кърмата съдържа много по-малко калций и фосфор в сравнение с адаптираните млека. Причината е, че почти 99% от тях се използват за изграждане и поддържане на костната система и зъбите, а при бебетата тези системи започват активното си развитие значително по-късно. Наличното количеството калций и фосфор в кърмата, необходимо за правилното функциониране на мускулната, кръвоносната и нервната система, е напълно достатъчно, тъй като бионаличността им е два пъти по-висока от тази на добавените в адаптираните млека. Увеличаване на калция и фосфора в храната на майката също не е необходимо: редовното кърмене регулира процеса на производство на кърма с необходимите за възрастта на новороденото микроелементи.
Може би най-важната роля на кърмата обаче е изграждането на сложната и деликатна система, съдържаща антитела, ензими и хормони, които осигуряват правилното регулиране на процесите на метаболизъм, растеж и развитие на новороденото. Петте основни форми на имуноглобулините (познати като антитела) са IgG, IgA, IgM, IgD и IgE. Те се съдържат единствено в кърмата. Изградените от така наречените секреторни компоненти молекули на имуноглобулините предотвратяват проникването и развитието на вредни микроорганизми в тъканите на новороденото. Те обаче са пряко зависими от различни хормони, присъстващи единствено в кърмата. Концентрацията на кортизол например (или още наричан хормон на стреса) играе голяма роля в производството на антитела. Хормоните на щитовидната жлеза, от друга страна, регулират метаболитните процеси (разграждането на храната и превръщането й в енергия), дишането, сърдечната честота, храносмилането, телесната температура и растежа. Бета-ендорфините (естествени болкоуспокояващи хормони) в кърмата допринасят за по-лесното приспособяване на новороденото към извънутробния живот. Еритропоетинът (Erythropoietin) е хормон, активно участващ в еритропоезата. Пренесен чрез кърмата, той стимулира производството на червени кръвни клетки в новороденото. Лептинът (Leptin) в майчиното мляко контролира изразходваната енергия и теглото на бебето, предотвратявайки затлъстяването при кърмените бебета.
За да се компенсира ниската бионаличност на изкуствено добавените в адаптираните млека витамини и минерали, концентрациите им в някои случаи са двойно завишени. Звучи разумно? Всъщност не e. Тази „хранителна манипулация“ си има метаболитна цена: запек, колики и много често твърди, неприятно миришещи изпражнения. Защо все още недоразвитата микрофлора в червата на бебето не може да се справи с такова количество излишни неабсорбирани минерали (особено желязото)? „Екологията на червата” се нарушава, пречейки на растежа на полезните бактерии и стимулирайки развитието на неспецифични за новороденото бактерии.
За съжаление, има случаи, когато здравословни проблеми или други причини не позволяват мъничето да бъде кърмено. В такива моменти единственият вариант остават адаптираните млека и в случаите, когато бебето се храни единствено с адаптирано мляко, макар и бавно, стомашната флора се адаптира към изкуствените хранителни вещества.
Във всички останали случаи няма нищо по-адаптирано за вашето бебе от вашата кърма.
И нека не забравяме – кърмата доставя всички необходими хранителни вещества в кръвта на бебето, където те единствено могат да се усвоят, а не в червата му, където се изхвърлят като отпадък.