Защо да кърмим бебето II част

Текст: Гергана Николова, акушерка, магистър

Едно от често изтъкваните предимства на млеката за кърмачета е, че са допълнително обогатени с витамини и минерали за подпомагане на растежа на новороденото. И те наистина два-три пъти надвишават естествените нива на витамините и минералите, съдържащи се в кърмата.

Витамини	Количество в кърмата (на 100 мл)	Приблизително количество в адаптираните млека (вариращо в зависимост от производителя) (на 100 мл) 9 месеца препоръчва DIFFERENT BIOTIC
Vitamin A	164 µg	54 µg
Vitamin K	0.11 µg (във форма на vitamin K2)	4.4 µg (във форма на vitamin K1)
Vitamin C (аскорбинова киселина)	4 mg	9.2 mg
Vitamin B1 (тиамин) Vitamin B2 (рибофлавин) Vitamin B6	21 µg 35 µg 14 µg (под формата на фолей)	50 µg 116 µg 53 µg (под формата на фолиева киселина)
Vitamin D3	1.125–1.875 µg (включително различни метаболити)	1.2 µg

Проблемът обаче е, че по-голямата част от витамините в млеката за кърмачета са синтетични. С изключение на фолиева киселина, те имат различна биологична стойност от естествените витамини в кърмата, което изисква наличието на значително по-голяма концентрация и в същото време значително затруднява абсорбирането и усвояването им от организма на новороденото. За разлика: витамините в кърмата притежават редица кофактори и метаболити, които от своя страна увеличават биоактивността им и се използват от организма в различни метаболитни процеси, без допълнителна нужда от преобразуване.

И така!

Витамин К например, който е изключително важен за правилното протичане на процеса на съсирване на кръвта и е от основно значение за предотвратяване на т. нар. „хеморагична болест на новороденото", се съдържа в кърмата като молекула К2 (menaquinone), докато този в адаптираните млека е с молекула K1 (phylloquinone). Растителната форма K1 е широко разпространена в тъмнолистните зеленчуци, но човешкото тяло не може да използва витамина в този вид. Тоест преди да е в състояние да го усвои, организмът на новороденото трябва да го преработи в К2 (животинска форма). Превръщането на K1 в К2 е сложен и дълъг процес, отнемащ енергия и зависещ изцяло от пробиотиците в храносмилателната система.

Съдържанието и съставът на витамин Е в кърмата също са много по-различни от тези в адаптираните млека. Молекулата на витамин Е е изградена от 8 различни съединения – 4 токофероли (tocopherols) и 4 токотреноли (tocotreinols). Макар и токоферолите да осигуряват защита на голям брой клетки в тялото на новороденото, токотренолите имат много по-мощни антиоксидантни свойства от токоферолите и са основни „пазители“, осигуряващи защита на всички нервни клетки и особено тези на мозъка. За правилното функциониране на витамин Е е необходимо наличието и на осемте различни съединения. В адаптираните млека обаче се съдържа само алфа-токоферол, тъй както молекулите на токотренолите са изключително трудни за синтезиране. Макар и в много по-малко количество, единствено витамин Е, съдържащ се в кърмата, притежава и осемте съединения, осигурявайки правилния баланс и защита на новороденото.

Това в пълна сила важи и за водноразтворимия холекалциферол (Cholecalciferol) или по-известен като витамин D3. Макар и в съвсем малки количества, активиран в организма, той се превръща в мощен стероиден хормон, играещ решаваща роля в стимулирането на производството и увеличаването на чревната абсорбция на калция, желязото, магнезия, фосфора и цинка, които са и основните елементи за изграждането на здрава костна система на бебето.

Освен витамините обаче, кърмата е богата и на калций, фосфор, желязо и много други минерали, които осигуряват лесното абсорбиране и оползотворяване на хранителните вещества. За разлика от същите минерали, съдържащи се в адаптираните млека, в кърмата те са налице във форми с висока бионаличност: тоест те са не само достъпни и лесно усвоими от детския организъм, но и притежават специфична химична структура, осигуряваща оптимално взаимодействие с останалите органични вещества.

Минерали	Количество в кърмата (на 100 мл)	Приблизително количество в адаптираните млека (вариращо в зависимост от производителя) (на 100 мл)
Калций	22.3 mg	50 mg (под формата на фосфати, цитрати, хидроксиди)
Магнезий	3.1 mg	5.1 mg
Желязо	0.40 mg	0.53 mg
Селен	0.0104 µg	1.5 mg
Йод	От 0,54 mg до 217 mg (средно 6.2 mg)	12 µg

Факт е, че количеството на желязото в кърмата е сравнително ниско за разлика от това в адаптираните млека. Факт е също, че при раждането в организма на повечето новородени се съдържа 75 mg елементарно желязо на килограм телесно тегло, предимно като хемоглобин (75%), като запаси (15%) и желязо под формата на тъканен протеин (10%). През първите 6 месеца от живота на новороденото излишните червени кръвни телца се разпадат, осигурявайки така необходимото желязо за по-нататъшния растеж. Оптималното необходимо количество желязо, осигуряващо правилното развитие на здраво доносено бебе, е приблизително 1 mg за килограм дневно. Нуждата от добавяне на желязо в адаптираните млека произлиза от факта, че кравето мляко (основа за повечето адаптирани млека) е изключително бедно на желязо. Въпреки всичко обаче поради различния химически строеж едва 4% от добавеното желязо се абсорбират от кръвообращението на новороденото, водейки в някои случаи до анемии. За разлика: 50–75% от желязото, присъстващо в кърмата, се асимилира и подпомага процеса на възпроизводство на нови кръвни телца.

Кърмата съдържа много по-малко калций и фосфор в сравнение с адаптираните млека. Причината е, че почти 99% от тях се използват за изграждане и поддържане на костната система и зъбите, а при бебетата тези системи започват активното си развитие значително по-късно. Наличното количеството калций и фосфор в кърмата, необходимо за правилното функциониране на мускулната, кръвоносната и нервната система, е напълно достатъчно, тъй като бионаличността им е два пъти по-висока от тази на добавените в адаптираните млека. Увеличаване на калция и фосфора в храната на майката също не е необходимо: редовното кърмене регулира процеса на производство на кърма с необходимите за възрастта на новороденото микроелементи.

Може би най-важната роля на кърмата обаче е изграждането на сложната и деликатна система, съдържаща антитела, ензими и хормони, които осигуряват правилното регулиране на процесите на метаболизъм, растеж и развитие на новороденото. Петте основни форми на имуноглобулините (познати като антитела) са IgG, IgA, IgM, IgD и IgE. Те се съдържат единствено в кърмата. Изградените от така наречените секреторни компоненти молекули на имуноглобулините предотвратяват проникването и развитието на вредни микроорганизми в тъканите на новороденото. Те обаче са пряко зависими от различни хормони, присъстващи единствено в кърмата. Концентрацията на кортизол например (или още наричан хормон на стреса) играе голяма роля в производството на антитела. Хормоните на щитовидната жлеза, от друга страна, регулират метаболитните процеси (разграждането на храната и превръщането й в енергия), дишането, сърдечната честота, храносмилането, телесната температура и растежа. Бета-ендорфините (естествени болкоуспокояващи хормони) в кърмата допринасят за по-лесното приспособяване на новороденото към извънутробния живот. Еритропоетинът (Erythropoietin) е хормон, активно участващ в еритропоезата. Пренесен чрез кърмата, той стимулира производството на червени кръвни клетки в новороденото. Лептинът (Leptin) в майчиното мляко контролира изразходваната енергия и теглото на бебето, предотвратявайки затлъстяването при кърмените бебета.

За да се компенсира ниската бионаличност на изкуствено добавените в адаптираните млека витамини и минерали, концентрациите им в някои случаи са двойно завишени. Звучи разумно? Всъщност не e. Тази „хранителна манипулация“ си има метаболитна цена: запек, колики и много често твърди, неприятно миришещи изпражнения. Защо все още недоразвитата микрофлора в червата на бебето не може да се справи с такова количество излишни неабсорбирани минерали (особено желязото)? „Екологията на червата” се нарушава, пречейки на растежа на полезните бактерии и стимулирайки развитието на неспецифични за новороденото бактерии.

За съжаление, има случаи, когато здравословни проблеми или други причини не позволяват мъничето да бъде кърмено. В такива моменти единственият вариант остават адаптираните млека и в случаите, когато бебето се храни единствено с адаптирано мляко, макар и бавно, стомашната флора се адаптира към изкуствените хранителни вещества.

Във всички останали случаи няма нищо по-адаптирано за вашето бебе от вашата кърма.

И нека не забравяме – кърмата доставя всички необходими хранителни вещества в кръвта на бебето, където те единствено могат да се усвоят, а не в червата му, където се изхвърлят като отпадък.