Драго ни е, че отново имаме възможност да ви срещнем с едно от прекрасните семейства, решили да се превърнат в многодетни и да отгледат децата си тук, в България. Представяме ви Христина и Станимир. Те са свеж въздух, лъч светлина и причина да се усмихнем на живота. Ние си пожелаваме повече такива родители, а нас вас – приятно четене! В следващите редове ви очаква интересния разговор, който имахме с Христина. Ще откриете също и част от снимките в магичната фотосесия, разбира се, с любезната подкрепа и пълно съдействие на Мебели Виденов.
Здравейте! Бързаме да се представим – нашето голямо семейство се състои от мама и тати (то е ясно), Станимир и Христина, Вяра – най-голямата кака (20 год.), Ради (14 год.), Теди (5 год.) и Момчил (1 год. 6 мес.).
- Началото на нашата приказка
Ами какво да кажа... Може би ще прозвучи като клише – моят настоящ любим се оказа брат на най-добрата ми приятелка и съученичка по онова време и просто нещата се случиха. Млади, влюбени и с желание да покоряваме света – такива бяхме. И след почти 25 години заедно, по всичко личи, все още сме същите, само помъдрели на възраст.
Не зная кога точно осъзнахме, че сме готови да бъдем родители, но още в ролята на гаджета ние си бяхме измислили мъжко и женско име за първото ни дете, което бе само плод на мислите ни.
- Бебе на хоризонта
Цели 4 години бяхме гаджета преди да забременея и да се роди най-голямата – Вяра. Желана и планувана рожба, въпреки че бях едва на 20 години. И за миг не сме съжалявали за това си решение и смятам, че малката ни разлика в годините ми помогна много във възпитанието ѝ, днес тя е един отговорен и много добър млад човек. Много често, когато първото дете започва училище, родителите решават да имат второ, та и ние така. Трябваха ми шест години, за да позабравя раждането (болката като цяло) и да се реша от ново на тази стъпка. И чудото се случи.
- И така до №3
Така в продължение на 9 години – аз, майка на две момичета, въобще не мислех за още малчугани в семейството. Дори (ако трябва да съм честна), когато разбрах, че съм бременна за трети път, меко казано, почувствах изненада. Ситуацията бе следната – тъкмо стартирах бизнес, в който бяха вложени всичките ни семейни спестявания, още на първия месец от отварянето му се оказа, че изобщо, ама изобщо няма да е лесно. Заедно сме силни обаче и въпреки картината, която не изглеждаше розова, с моя любим повярвахме, че ще се справим и с това. Щом така е трябвало да стане, ние нямаме право да променяме случилото се.
- Работа и деца
В продължение на 9 месеца бременеех и разработвах сладкарничка. Излязохме в отпуск за един месец, аз родих, поседях си седмица след раждането вкъщи… и отворихме отново с една „колежка“ бонус. Често се шегувах, че нямам три деца, а четири деца, визирайки сладкарницата, която беше с девет месеца по-голяма от третата ми дъщеря. Най-лесно щеше да ми е да оставя детето вкъщи с баби или детегледачка, но аз много държах да си я кърмя и почти до 2-годишна възраст тя наистина беше част от работния екип. С три дъщери, три естествени раждания (без упойки) се чувствах много горда. Сега вече майка на цели четири броя деца, осъзнавам, че не е било кой знае какво геройство.
- Има и още
Да, правилно прочетохте, децата се увеличиха, към отбора се присъедини и един сладък господин! С четвъртата си бременност нямах абсолютно никакви притеснения, все пак не ми беше за първи път, „този филм го бях гледала и ролята не ми бе чужда“. Младежът обаче си е мъж, а годините ми вече не бяха 20, а цели 38. Всъщност именно тази поредна бременност се оказа нелека и някак трудна. Но не толкова тежка, че да не мога да работя отново, при това до последния ден преди раждането.
Илюстрирам нагледно: Един ден, Големият ден по-точно, заведох третата ни дъщеря на градина, отидох в сладкарницата, направих списък със задачи на момичетата, които работеха там, и едва тогава потеглих към болницата да раждам. Принцът се появи бързо. След изписването отново си поседях около седмица вкъщи и вече в екипа ни имаше и мъж, за цвят.
- Цветна градина
И четирите деца са с различни характери, мечти и желания. На всички родители с по едно или две деца, които биват спрени от финансовата част за повече наследници, мога да кажа, че парите са най-малкият проблем в едно многодетно семейство (поне за мен). Никога не съм приемала това за оправдание. Винаги има още една паничка с ядене, дрехи за износване от по-големите и т.н.
Най-трудното за мен е да отделя време и внимание на всяко от децата, да го изслушам, да му дам съвет, ако трябва. Да ги направя достойни хора с ценности ми се струва най-трудно от всичко останало. Както обичам да казвам: „Плодовете ще ги берем на по-късен етап“ и тогава ще разберем как сме се справили като родители.
Най-голямата щерка е студентка втора година, учи интериорен дизайн. Втората – Ради, я приеха тази година в Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров“. Яви се в две училища на изпит и в едното беше първа с най-висок успех от над 500 деца. Няма как да не съм горда с този факт при положение, че ходи на частни уроци само два месеца (повечето деца ходят години преди изпитите). Засега големите ни деца се насочват към изкуствата, красивото, занаятите. За малките още е рано, но живи и здрави, ще ги подкрепяме в желанията им.
- Трудностите
За мен (нас) няма нищо лесно в живота. И никога не сме избирали лесното. Сякаш дори го приемаме за нормално и вече дори не изглежда така трудно. Сигурно за някои хора би било сложно да съчетават нашето ежедневие, но за семейството ни е нормално да живее динамично, забързано и разнообразно, не си го заменям това усещане! Жалко е, че срещаме все по-малко многодетни семейства.
- Място за всички у дома
Тук навлизаме в една болна тема за всички членове на нашето семейство. След радостта от двете чертички, след около денонощие, дойде притеснението, че трудно ще отгледаме и бебока в двустаен преустроен на тристаен апартамент. И в двугодишното очакване на нов апартамент, решихме, че трябва да си построим къща. В какъвто и апартамент да живеем, колкото и да е голям той, не може да даде свободата, която дава една къща. Искаме да можем да предложим на децата ни чист въздух, съчетан с истинска храна, игри на открито, домашни любимци и т.н. Надявам се, че и тази наша мечта ще се осъществи, сигурна съм. Все по-високите летви, които си поставяме, ни водят напред. Децата са много ентусиазирани и няма начин да ги разочароваме. Всеки ще си има стая, та даже и домашен любимец (обещано от баща им). Почти не минава ден без да се спомене какво ще се случи, когато я построим. В момента ТЯ – къщата-мечта, е целта, която ни сплотява още повече и доста често е тема на разговори и обсъждане помежду ни.
- Моят дом, моята крепост
„Вкъщи“ наистина е нашата крепост, а най хубавото е, че имаме и втора крепост – сладкарницата. Там прекарваме доста часове всеки ден и също я чувстваме като наш дом. Няма по-хубаво от това да се прибереш, дори и от почивка (било то и кратка) и да прекрачиш прага на своето гнездо. Сигурна съм, че всеки го е чувствал така силно, поне веднъж през живота си.
- Има ли тайна за СУПЕРродители
Без помощта на моя съпруг и най-добрата баба Рени (нашата детегледачка, която е част от семейството вече шест години), няма да мога да се справя. Винаги взимам на работа с мен поне едно от децата, много често са всичките накуп. Кой работодател би ме търпял? Един клиент дори се пошегува, че почти целият персонал е „мое производство“
- Забавно е!
Веселите случки у дома нямат край. Предполагам, че е така във всички многодетни семейства. Откакто се роди малкият, безспорно той ни е най-голямата атракция. Всеки ден има нов номер, нова пакост или пък нова думичка. Постоянно ни разсмива, а и с три каки – представете си, на всякъде има червила, диадеми…
- За финал
Обичайте се, подкрепяйте се, градете бъдещето заедно, полагайте основите на мечти, които се превръщат в реалност! Не се страхувайте да имате повече от едно или две деца, струва си!
Чудесните снимки са дело на Mariyan Tomoff Photography. С негова помощ сме сигурни, че частица от енергията, любовта и щастието на семейството стигат и до вас, макар и през екрана.
.jpg)
