Следродилното кървене е нормален процес, който показва, че организмът минава през възстановителен етап. Този процес се нарича още лохии. Много жени споделят, че след раждането се чувстват така, сякаш минават през тежка менструация. Действително кръвта наподобява месечен цикъл, но между двете няма общо. 

През 9-те месеца матката е разширила своите размери и когато раждането отмине, за да започне да функционира отново правилно, тя трябва да върне предишния си обем. Съответно започва процес на епителизиране на маточната повърхност, матката започва да се съкращава и да изхвърля от тялото ненужните материи, като останали плацентарни части. Притесненията са излишни, защото бременността е подготвила изцяло тялото ви за тази нормална и дори необходима загуба на кръв. 

  • Значение на думата „лохии“

Буквално преведено от гръцки, думата означава „свързаност с раждането“. Най-общо казано, лохии е вагинално течение по време на следродилния период. Изразява се в отделянето на кръв, тъкан и бактерии от лигавицата на матката. През първите няколко дни след раждането кръвотечението ще бъде яркочервено и ще изглежда като силна менструация. Може да излиза периодично на малки изтичания или да тече по-равномерно. Ако сте в легнало положение за известно време и във влагалището ви се е събрала кръв, е възможно образуването на малки съсиреци. 

БЪДЕТЕ ЧАСТ ОТ ОБЩНОСТТА НА 9 МЕСЕЦА ВЪВ VIBER
 

  • Колко дълго трае следродилното кървене? 

Обикновено само няколко дни, но е много вероятно да продължите да имате зацапвания в продължение на седмици. До около десет дни след раждането е възможно да наблюдавате течение с бял или жълто-бял цвят. Тогава лохии се състои предимно от бели кръвни телца и клетки от лигавицата на матката. Постепенно течението ще намалее, докато след определен период от време (различен за всяка жена), не изчезне напълно. Ако сте започнали да приемате противозачатъчни хапчета, съдържащи само прогестин, вероятно ще имате зацапване за месец или повече и това е напълно нормално.

  • Каква е причината за появата на лохии?

Когато плацентата се отдели от матката, в областта, където е била прикрепена, има отворени кръвоносни съдове и те започват да кървят в матката. След отделянето на плацентата, матката продължава да се свива, което затваря тези кръвоносни съдове, намалявайки драстично кървенето. Ако сте имали епизиотомия или разкъсване по време на раждането, може да кървите и от това място, докато не бъде зашито. Кърменето, което кара тялото ви да отделя естествен окситоцин, също помага на матката да се свие. Възможно е да почувствате спазми или болки след като сте накърмили бебето.Те са свързани именно с този процес. 

  • Как да се справим?

В началото използвайте нощни дамски превръзки. Ограничете употребата на тампони, тъй като те увеличават вероятността да получите инфекция на влагалището и матката. Приемайте повече течности и ходете до тоалетна редовно, за да изчиствате организма си. В първите дни след раждането за пикочния мехур е характерна намалената чувствителност и това може да е причина да не получавате обичайните, ясни сигнали, че е нужно да уринирате. Но пълният пикочен мехур затруднява свиването на матката, а това води до повече болки и кървене. Затова, посещавайте редовно тоалетната, дори да не усещате нужда. 

  • Процесът характеризира ли се с определена миризма? 

Да, лохии може да има отчетлива миризма, подобна на менструалната кръв. Но ако усетите силен, неприятен мирис, а наред с него се появи треска или втрисане, добре е да се консултирате с вашия лекар, защото е възможно това да са признаци на следородилна инфекция. 

  • Какво да правим, ако следродилното кървене спре, а на по-късен етап се появи отново? 

Разбира се, на първо място – потърсете мнението не вашия лекар.Това трябва да се случи, ако: 
-    Е минала седмица от раждането, а лохии все още е с яркочервен цвят;
-    Имате необичайно силно кървене, придружено от големи кръвни съсиреци – това е признак за късен следродилен кръвоизлив и трябва незабавно да вземете нужните мерки;
-    Ако кървите обилно и едновременно с това се чувствате отпаднала. 

Текст: Milenita May