„9 месеца“ обяви началото на проект, насочващ вниманието към многодетните семейства. Надяваме се, че благодарение на прекрасните участници в кампанията, както и на партньорите ни, темата ще докосне хиляди сърца на млади хора, на бъдещи и настоящи родители. Представяме ви Юлияна и Юлий.

Здравейте, искам да ви представя Дядовата ръкавичка: Аз и Той, четири деца, две кучета и котка. Поставям началото със себе си: казвам се Юлияна Пискова, 48-годишна, по професия съм фризьор-стилист, по призвание – майка на четири прекрасни деца. Мъжът до мен е Юлий Русев, 42-годишен, работи като стоматолог. Най-голяма от дечковците у дома е дъщеря ми Диляна, която е на 29 години – изключително амбициозна и успешна млада жена, която по професия, също като мен, е фризьор (работим заедно), синът ми Кристиян, който е на 25 години, е мениджър управление на уебсайт и последни поред, но не и по важност, са близнаците Лео и Тео – 3 години и 8 месеца. Тяхната „работа“ е да ходят на детска градина

  • Всичко започна…

…от една фитнес зала, където се запознахме с Юли. Той бе много упорит ухажор и след известно време аз се предадох. Точно тогава се намирах в изключително тежък период – майка ми беше починала и аз сама отглеждах Диляна и Кристиян. Реших да му се доверя и го допуснах в живота ни, да ви кажа, това е най-правилното решение, което съм вземала. Той стана бащата, за когото децата ми винаги са мечтали, а за мен – любимият мъж и опора за всичко.

Аз нямам братя и сестри, пораснах сама и на моменти това много ми тежеше. Като малка си казвах, че един ден, когато се омъжа, ще имам много деца, защото, определено вярвам, да растеш сам е голямо наказание. Моята детска мечта вече е реалност и аз се чувствам истински щастлива. Всичките ми деца са планирани и много желани.

  • 9-те месеца

Бременностите ми преминаваха много леко, имам предвид – „без повръщане, вариране на кръвното и без подуване в крайниците“. Диляна се роди четири дни преди термин – бързо, само след час и половина от първите контракции, аз я държах в ръцете си. С Кристиян нещата бяха малко по-трудни, той се роди една седмица след термина, като се наложи да ми поставят система за предизвикване на контракции, просто на човека не му се излизаше. Ситуацията с близнаците се оказа в пъти по различна, защото те са инвитро заченати в МБАЛ „Надежда“ с помощта на д-р Стаменов. Наложи се да ми направят серклаж и да бъда по-умерена в работа и всичко, свързано с физически труд. За мое съжаление, в 26-а гестационна седмица започнаха да изтичат околоплодните води и се наложи веднага да постъпя в болница „Надежда“, където за мен денонощно се грижеха превъзходни лекари и сестри. Когато бяхме сигурни, че положението е овладяно, вечерта тоновете на близнаците започнаха да се влошават. Тогава се намирах в 30-а гестационна седмица и на сутрин та, след поредния преглед, лекарите взеха решение да ги извадят мигновено, защото тоновете на единия бяха много слабо доловими, а състоянието му - критично. Д-р Христов, който ми водеше женската консултация, и д-р Ташков извършиха секциото, за всеобща изненада двамата ми малки герои, родени по килограм, изплакаха заедно. За миг не съм била притеснена, защото бях избрала най добрата болница, с най-добрите специалисти във всяко едно отделение, знаех че съм в най-сигурните ръце на света. Тук е мястото да благодаря на всички тях за нелекия път, който извървяха с мен, за да имам още две прекрасни деца

  • Подкрепа от държавата?

Когато подавах заявление за близнаците, за да бъдат приети в детска градина, една от точките гласеше нещо от сорта – „Ако сте многодетно семейство, получавате точка от системата, но децата трябва да са непълнолетни, иначе точката ви се отнема“. Какво значение има дали са пълнолетни, нали са мои? Никаква заинтересованост от страна на „държавата“ към семейства като моето няма, за съжаление

  • Богатство в сърцето

Ние сме много весело семейство и хората, които ни познават, истински се забавляват с нас. Безценни са моментите, когато сме заедно, смехът е неразделна част от дома ни. Чувствам се богата с децата си, пълноценна и щастлива при всеки допир с тях. Семейството ми дава смисъл на живота, то е моята подкрепа.

  • Тайната на успеха

Най-важната за мен е организацията – да разчетеш правилно времето. Всяка вечер, като легнат всички, ние с мъжа ми планираме задълженията за другия ден. Той изключително много ми помага във всичко, понеже и двамата сме със свободни професии, се разбираме кой ще почисти и кой ще пазарува. Понякога, при наличието на повече ангажименти при мен, той прави всичко, свързано с грижите за дома, а що се отнася до възпитанието – винаги сме заедно и държим една позиция. Приятелите ни се възхищават на възпитанието на големите деца, и аз си пожелавам да имаме същия успех и с близнаците.

  • Как се пазарува за толкова голямо семейство?

Юли е този, който пазарува по-често, защото освен деца си имаме и две хъскита. Той съчетава разходката им с пазара и това се случва всеки ден. Качеството на храната е нещото, на което държим много. В нашето семейство аз, Юли и Кристиян сме многократни шампиони на България по фитнес и бодибилдинг, а Диляна се занимаваше с лека атлетика. За нас спортът и правилното хранене са начин на живот, до ден днешен хапваме по режим, в смисъл през определено време и без обилни порции. И ще вметна – закуската е най-важното хранене за деня, според мен. Момчетата обичат шоколад, а Диляна – кисели краставички, тя сладко не яде. И в този ред на мисли, нека да споделя, че Кристиян е завършил Софийска професионална гимназия по туризъм с профил готвач и е изключителен виртуоз в кухнята, но за съжаление, редица фактори го насочиха към друга професия (а Лео и Тео правят най-добрите кюфтета от кал).

  • С обич към страната ни

​​​​​​​Всички ние обичаме България и не бихме искали да я напуснем (както направиха много наши приятели), мечтата ни е скоро тя да се превърне в истинска държава, която мисли за народа си, за децата, които се раждат и искат да живеят в законова и правна държава, да могат да се развиват и да усъвършенстват уменията си, да имат деца тук и да останат тук. Ако се обърна назад, не бих променила нищо от личния си живот. Щастлива съм с всяка изживяна секунда.

  • За финал…

Децата са нашето богатство. Не обричайте детето си на самота. Нито вие, нито баба и дядо, нито приятели могат да дадат тази връзка на едно дете както брат или сестра. Там има МАГИЯ. Истински се надявам моето голямо и щуро семейство да вдъхнови вас – читателите, на това прекрасно списание да увеличат членовете на дома си. Бъдете здрави и се обичайте.
 

ПРОЧЕТИ ОЩЕ