Заплахите с Торбалан, мечката или други страшни създания със сигурност са един бърз и успешен начин родителите да овладеят разбушувалото се дете, да го накарат да приключи по-скоро с хранене или да направи нещо, което иначе би отнело много повече време. Но тези заплахи са неефективни в дългосрочен план, а и могат да събудят допълнително тревожности у малкото дете. Използвайки изказвания от този тип, родителите всъщност подкрепят вярването, че такива същества са реалност, а по-късно се чудят как да се справят с нощните страхове например. Веднъж озовало се в леглото детето започва да се чуди как ли изглежда този Торбалан, какво може да му направи и къде ще го отведе. Това са големи въпроси, за малките хора, които пораждат неизвестност, а неизвестността буди тревога дори у възрастните, та какво остава за малкото дете. Така този измислен образ може да доведе до огромен страх от тъмното, може детето да отказва да опитва нови неща, защото се страхува да не се провали, а тогава ще бъде взето от Торбалан.

Тези измислени образи, които биват използвани за авторитети, имат своето влияние временно, не по-дълго от навършването на 7-8 години от детето. В същото време подкопават доверието, което детето изгражда в родителите си, когато бавно и постепенно то разбира, че това е една лъжа. В своята ранна възраст детето вярва безусловно на думите на родителите си, затова те трябва да бъдат много внимателни с внушенията, които използват към децата, защото те могат да бъдат изграждащи и мотивиращи, но могат да бъдат и травмиращи. Ако лъжите и заблудите към детето са тенденция в семейството, то малкият човек ще ги приеме като естествено поведение, с което и то да си служи. Още една особеност си заслужава да бъде обмислена, когато родителите прибягват до тези плашещи герои. В случаите, когато коригират поведението на детето с въображаеми същества, родителите демонстрират своето безсилие, освобождават се от отговорността, която трябва да носят за възпитанието на децата си и я делигират на различни митични или горски създания. По този начин, този който изисква, наказва и награждава става един измислен образ, вместо родителят да постави ясни граници и правила, за чието спазване да следи.

Напълно нормално и разбираемо е, неизбежно дори, всеки родител от време на време да изпадне в ситуация на безпомощност и безсилие пред детето си и в тази ситуация да прибегне до заплахи. Ако обаче родителят успее да остане честен и открит, дори в заплахите си, е по-добре, от колкото да създава измислици. Защото поемането на отговорност, откровеността и честността са онези качества, които всеки родител иска да възпитава у децата си, а това се възприема най лесно, когато е модел за подражание

ПРАВИЛОТО Е ПРОСТО – в онези моменти, когато избухвате пред детето, не казвайте нищо, което знаете, че не можете или няма да направите. Не казвайте „Ще ти издърпам ушите!”, ако знаете, че няма да го направите, не казвайте „Ще спра колата и ще те оставя на пътя!”, защото това е нещо, което със сигурност няма да направите.



Нормално е децата да се страхуват. Това преживяване съпътства психичното им развитие. Срещу тревожните чувства на малчугана най-ефективна помощ могат да оказват родителите. Те са силни и могат да се справят с въображаемите чудовища и други ужасии.

Детство без страх? Това дори не е желателно. Защото страхът предпазва от особено големи рискове. И защото той се появява в нова фаза от развитието, когато изниква нещо непознато, необичайно. Следователно се свързва с напредъка. Колко силно е изразен, зависи от характера на детето, но и от близките, с които то живее. Прекалената предпазливост и протектиране от страна на родителите могат да се отразят върху поведението на детето. И обратно – положителният опит и справянето с нови ситуации формират у детето повече доверие и чувство на сигурност. Предлагаме ви кратък курс за придружители на децата в борбата срещу страховете им.

Помогнете му да не се страхува 

СТРАХ ОТ ЗАГУБА НА КОНТАКТА (започва от раждането)

  • Как се проявява. Безпомощното бебе изцяло разчита на грижите на възрастните. Тъй като не разполага с друго изразно средство, бебето протестира със силен плач, когато в неподходящ според него момент мама го слага в креватчето и се отдалечава от него.
  • Съвети. Когато бебето плаче, защото не иска да е само, най-доброто и най-просто средство за утеха е да го вземете на ръце. Или поне да останете при него, да го милвате, да му говорите тихо, докато се успокои. Тези мигове няма да го разглезят!

СТРАХ ОТ ОКОЛНИЯ СВЯТ (след няколко месеца)

  • Как се проявява. Всичко непознато предизвиква страх при децата. Така е и при възрастните. Малчуганите например често се страхуват от непознати шумове (от течаща вода, от шумоленето при разгръщането на вестник) или от непозната среда (след преместване в ново жилище). Стряскането от гръмотевици и от огън принадлежи към изконните страхове, които съпътстват човека през целия му живот.
  • Съвети. Формирайте си представа за това как бебето ви обработва нови впечатления и се погрижете да му осигурявате почивка, когато е пренатоварено. За деца, които посещават детска градина, срещу страха от непознатото помагат книжки и игри с различни роли, известни от детската градина. Срещу страха от буря много подходящ е един ритуал – заклинание срещу гръмотевиците или предпазващ талисман.

СТРАХ ОТ НЕПОЗНАТИ (около осмия месец)

  • Как се проявява. Т.нар. страх на осеммесечните показва, че бебето вече може да разграничава ясно познати от непознати хора. То реагира със страх, ако непознат иска да го вземе на ръце.
  • Съвети. Можете да смекчите този вид страх, като още през първите месеци след раждането сближавате бебето с близки хора, заслужаващи доверие. Нека от време на време те да се грижат за него. Те може да са баба, леля, детегледачка... Добре е този тесен кръг (най-много трима души) да остане постоянен и да не се разширява без контрол.

СТРАХ ОТ НОЩТА (от втората година)

  • Как се проявява. Страхът от тъмнината и от това, което би могла тя да крие, също е изконен страх на човека. Децата често се страхуват от заспиването и свързаната с него раздяла с мама и татко, както и от кошмари.
  • Съвети. Обичайният и изпълнен с любов ритуал за заспиване дава спокойствие за нощта. Децата, които се страхуват от тъмнината, спят по-добре на запалена малка нощна лампа или на полуотворена врата. Ако детето ви се събуди от кошмар, не правете драма. Присъствието ви и спокойното „Аз съм до теб” успокояват най-добре. На по-големите деца може да помогне някоя разтоварваща приказка, прочетена или прослушана от диск.

„МАГИЧНАТА ФАЗА” (от третата година)

  • Как се проявява. Чудовището под леглото, скелетът в гардероба, разбойниците отвън – тези заплахи се появяват преди всичко в „магичната фаза”, през която детето се страхува от фантастични същества или от образи, които може да е видяло по телевизора или в някоя книга. Понякога малчуганите развиват невероятна фантазия – това „удоволствие от страха” им помага да преработят напрежението от изпълнения с вълнения ден.
  • Съвети. При тези неоснователни страхове често децата сами имат най-добрите идеи как да „обезвредят” плашещите ги същества. Например да подкупят вещицата с гумени мечета, за да се откаже от скривалището си зад пердето. Или да нарисуват някое чудовище с голяма метла, което изгонва духа от гардероба. Често помага да се изобразят лицата на различните страшилища върху хартия. Добре е да не оставяте детето си да гледа само телевизионни филмчета. Близостта ви ще му подейства успокояващо дори да види нещо, което го плаши. На помощ може да дойде и прочитането на оптимистична приказка след евентуално видян стряскащ образ на екрана.

СТРАХ ОТ РАЗДЯЛА (особено между 6 месеца и 4 години)

  • Как се проявява. Страхът от раздяла е познат на всеки родител, който трябва да остави ревящото си дете в ръцете на гледачката. Това е силна тревога, особено за родителите. Ако раздялата трае само няколко часа и детето наистина е силно привързано към мама, подобен изблик изглежда по-драматичен, отколкото е всъщност. Някои окачествяват тази реакция като детски протест срещу раздялата. Чрез гневната си реакция детето демонстрира колко свързано е с човека, който го изоставя.
  • Съвети. За да може малчуганът ви да приеме други да се грижат за него, привикването трябва да протича в съответствие с характера на детето, като продължителността на раздялата постепенно трябва да се увеличава. При по-големи деца, които все още страдат от страха от раздяла, макар че са минали години от постъпването им в детската градина, помагат убедителните обещания, например „Ще те взема, когато стрелката на часовника е долу” или „След следобедния сън ще съм тук”.

Текст: Петя Йорданова, част от екипа на Център за детско развитие „Малки чудеса”

ПРОЧЕТИ ОЩЕ